Понятието "културен деец" трябва да се смени с "жигосан". Понеже все така съществува единствено в мазния политически дискурс. И ако тагнеш това определение към името Стефан Иванов или Росен Марковски да речем, най-много да накараш единия да изреве някоя злостна поема по повода, а другият да изобрази един орден за култура като менгеме.
"Президентът Георги Първанов връчи ордени на културни дейци днес". Нормално е да спреш да четеш тази новина на мига, но тъй като сме 2010 г., у човек се прокрадва надежда, че държавата вече не приклещва „културата" в носталгията си по времената, в които е казвала "това няма да се гледа", а онова ще се чете "само на тъмно"... Или в още по-лицемерния си поклон към гръмко обявени за дисиденти творци.
Орден "Стара планина" трябва да е обида за интелектуалеца. Петно в биографията. Поне ако съдим по ефектната реакция на номинирания за орден "Кирил и Методий" първа степен Борис Христов, който деликатно предупреди държавата, че го отказва. Като причина поетът изтъкна това, че орденът противоречи на решението му да не приема държавни отличия, независимо коя политическа сила управлява страната.
На Недялко Йорданов обаче не му е обидно да го жигосат. Днес президентът му връчи орден "Стара планина" първа степен "за изключително големи заслуги в областта на културата и изкуството" и поетът си го прие. Нещо, което можеше да е величествен реванш след всички лайняни нападки от страна на „Бързалитература" и в частност от Карбовски, с когото навремето в ефира на "Всяка неделя" си размениха обръщенията "Търговски" и "Недодялко" в контекста на разделението на поколенията.
Именно това разделение продължава да проповядва самото съществуване на орден "Стара планина" - не защото го получват хора, които не го заслужават, а защото тенденциозно не взима под внимание млади поети, израснали в нецензурирано поколение със зейнал към света градски език.
Не че някой е пратил на президента покана за събития като вечеринките в кино "Влайкова", където някакви млади хора се опитват да отворят темата за новата литература.
Но пък може да се заинтересува за фондациите, които подкрепят подобни мероприятия. И да връчва отличията си за култура на представители на организации, които подпомагат развитието на млади творци - за да изчисти конюнктурния имидж на ордена.
С присъждането му на конкретни творци Първанов просто ги низвергва - поне в очите на новото поколение и като цяло на свободомислещите хора, които смятат, че отношението на държавата към културата не трябва да се състои нито в поставяне на оценки, нито в някакво тенденциозно финансово подпомагане, а просто в малко по-модерен прочит на понятието "култура".
Защото така излиза, че Недялко Йорданов просто е олигавен от целувката на държавата.
Световната практика доказва, че ако властта те хареса, можеш цял живот да лежиш на лаврите на едно стихотворение, което по стечение на обстоятелствата е станало химн на СССР. Същата тази практика обаче показва, че любимците на Путин "Любе" никога няма да бъдат обичани от руснаците толкова, колкото тъпкания от властта Игор Талков, който плати честността на стиховете и песните с живота си.
Да се заявиш като любимия певец, поет или скулптор на държавата, приемайки любимото президентко отличие, значи да закуцукаш към връх, към който хората гледат по инерция.
Предполагам, че това се отразява и на начина, по който твориш.
