За да не прекаляваме с тезата как християнските празници са машина за пари (Окупирай Коледа, Празник на Ужасите), нека да обърнем внимание на друга част от тая тенденция - в каква форма на несвобода се превръща начинът, по който се "веселим" през декември.
Първо, след два дни е Никулден - любим празник не само на именниците, но и на всички православни християни, както и на хора, на които просто им се хапва пълнен шаран (традиционното ястие на този ден) или друго засукано рибно ястие.
Още в края на миналата работна седмица обаче, ако си пробвал да звъннеш да си запазиш маса за празника в някой рибен ресторант, може би си разбрал, че това става на принципа на куверта. Любим кръчмарски прийом - от куверти се печели най-много. На едно от местата, които проверихме с приятели, този куверт беше 45 лeва на човек - избор от три вида меню, включващо само храна.
Преди, благодарение на отзиви във форумите, да намерим малък, закътан ресторант, където дори не ни искаха предплащане за резервация, стана ясно, че това с куверта съвсем не е инцидентен случай. И ако ресторантите, които те принуждават да изядеш храна за 40-50 лв. на Никулден, са пълни, значи шараните няма да са само на масата.
Въпросът не е, че 50 лева са много или пък, че християнският празник се оказва крайно лицемерен, разорителен и принудителен повод да го удариш на лакомия (при все, че сме в пости). А че на този ден може би искаш да си поръчаш просто хубаво блюдо с риба и бутилка хубаво вино, наслаждавайки се на приятна компания, вместо да се чудиш къде да побереш заплатеното вече меню от салата, предястие и основно ястие.
Не ми е приятно, че рестораньорите подценяват клиентския гурме нюх, посочвайки ни какво да ядем и срещу каква сума. Разбира се, че няма лошо да се консултираш със специалистите от ресторанта - но ако може да е в часа и мястото на събитието, когато изборът на храна е част от удоволствието. С предварителното знание какво ще ядеш, желанието да празнуваш се превръща в някакво насилено намерение.
В първия случай просто се отпускаш на място, където знаеш, че храната си струва и после не се блещиш на сметката, сякаш листчето би могло да експлоадира. Във втория си пренебрегнал правото си на избор, предпочитайки да си приготвиш точна сума за някаква там апетитно озаглавена храна.
Ами, ако не ти хареса - или в обявено за ястие с миди ги има колкото да преброиш до три? Вече си го платил, а и обикновено ресторантьорите разчитат на преклонената клиентска глава, ниската хранителна култура, както и на това, че щом вече си пил толкова, че ходиш все едно подът е осеян с кабърчета, едва ли разбираш какво ядеш.
Ако прословутият израз "Един път в годината е!" символизира идеята да не се стискаш откъм похарчени пари по празниците, това не засяга качеството. Личи най-вече от коментар относно новина във връзка със следващия декемврийски праник - студентският
Сайтът akademika.bg уведомява, че тази година студентите ще се охарчат за празника с 20% повече, тъй като цените за всички услуги са значително по-скъпи в сравнение с миналата. Увеличението, разбира се, не е свързано с подобряване на услугите (въпреки че нямам наблюдения до какви висини е стигнала услугата попфолк).
Студентският празник няма бог, нито предварително заявени традиции, но открай време минава с изключително идейна недостатъчност. Сякаш в някакъв студентски правилник е записано - механа, чалга и хипнотизиращо количество алкохол. Изобщо, това, което правите обикновено.
Когато няма разнообразие в предлагането, няма такова и в желанията. Или обратното?