В Европа сякаш се надига антимюсюлманска вълна.
Първо референдум в Швейцария миналата есен забрани строежа на минарета и джамии. Преди дни Белгия стана първата страна в ЕС, която забрани носенето на бурка на обществени места. До дни се очаква и във Франция да бъде приет такъв закон. В Италия, Холандия и Швейцария също вървят дискусии около въвеждането на подобно законодателство. А днес зам.-председателят на Европейския парламент Силвана Кох-Мерин настоя за забрана на бурките в цяла Европа.
Дали Европейският съюз най-после не е започнал да осъзнава, че за да запази собствената си идентичност, трябва ясно да се разграничи от „стойности, които не се споделят в Европа", по думите на г-жа Кох-Мерин?
Най-лесно е първосигнално да наречем това национализъм и ксенофобия. Но все по-нарастващият брой мюсюлмани в ЕС, живеещи често в расово, религиозно и национално обособени гета и градски райони, където европейските закони и порядки сякаш не важат, поражда доста остри въпроси.
Например, законите все пак за всички граждани на ЕС ли важат или мюсюлманите (тук може да бъде африканците, азиатците, имигрантите изобщо - нека не се фиксираме върху мюсюлманите единствено) са някакво изключение и могат да си живеят по някакво тяхно си, друго право? Имат ли реално жените-мюсюлманки права или имат само правото да изпълняват каквото каже мъжът-глава на семейството? Изобщо, не трябва ли имигрантите неевропейци или нехристияни да се съобразяват с изискванията, нормите и обичаите на европейците - в крайна сметка, ако нравите и животът в Европа не им харесват или не отговарят на техните морални стандарти, защо са дошли тук?
Всеки, който се опита да ви каже, че това е ксенофобия, а не реални въпроси, възникващи в ежедневното общуване между етносите и културите, дълбоко подценява проблема.
Мултикултурното, многоетническото европейско общество няма алтернатива. То обаче трябва да споделя общи базови ценности, иначе е просто едно добро пожелание, непостижима химера. Така че европейците принципно са прави да поставят някои не дотам приятни изисквания към съседите си от други етноси и вероизповедания. Например нулева толерантност към мюсюлманската традиция за така наречените „убийства на честта", на които ежегодно стават жертва десетки жени-мюсюлманки в Германия или Франция например.
Монетата обаче има две страни.
В споменатата вече по-горе Швейцария живеят близо 400 000 мюсюлмани, които могат да се молят само в 4 джамии на територията на страната. Забраната жените да носят покривала на обществени места, след като сериозна част от тях и семействата им са убедени, че религията им изисква такова ограничение, е направо религиозно насилие. Както и с джамиите, в случая просто става дума за фактически отказ на европейците да позволят на мюсюлманите да изповядват религията си.
Всеки, който някога е общувал с жени-мюсюлманки, пък знае, че самите те в огромна част от случаите не се чувстват с ограничени или нарушени права и дълбоко не разбират и не одобряват европейската концепция за женско равноправие. Има го и обратният случай, разбира се. Но да даваш някому насила права, които той не иска, е абсурдно. Насила хубост не става. Това е въпрос на личен избор и обществото трябва да осигури точно това - правото на личен избор на гражданите си, които сами да решат кой граждански модел или религия предпочитат.
Как точно ще стане това, не е ясно. Но всичко друго е насилие, а свободата на веrоизповеданието и зачитането на различните ценности на другите също са базови европейски нравствени норми, без които идеята за обща Европа е също толкова немислима.
В тази връзка, поставянето на въпроса за забрана на бурките в Европа е хем немислимо груб жест в крайно неправилна посока, хем абсолютно наложително и направо закъсняло. Как да излезем от тази дилема?
Със сигурност е ясно само как можем да оплескаме още повече положението. Като се хлъзнем по наклоненената плоскост на безумното недоразумение, наречено политическа коректност. Или като забраним носенето и демонстрирането на християнски знаци като кръстове например - под предлог, че те пък обиждат мюсюлманите или атеистите. Дискусии за такива мерки също се водят в някои европейски страни, чували сме такива гласове и у нас.
Ето това вече наистина ще мине - основателно или не - границите на търпението на средния европеец. Ако пак трябва да ползваме народни мъдрости - две злини никога не правят едно добро. С други думи, смисълът не е държавата да забрани на всички религиозни групи да изразяват себе си, за да не се обиждат останалите - така всички ще са просто еднакво религиозно репресирани и несвободни. Смисълът е да позволиш на всички да изразяват свободно принадлежността си, стига това да не е агресивно и да не минава границите на търпимост на останалите.
Така погледнато, въпросът с бурките не е нито политически, нито юридически, нито религиозен - а е чисто практически. Иска се не политическа коректност, а просто малко здрав смисъл. И този здрав смисъл казва - не може под никакъв предлог да се забранява на мюсюлманите да строят джамии, това е отказ от признаване на гражданските им права и религиозна репресия срещу тях. Не може обаче и на мюсюлманките да им се позволява да носят покривала, по-големи от обикновена забрадка на косите, на обществени места - поне не и в Европа, където това не се приема добре от гражданите и сериозно затруднява дейността на някои обществени служби.
Който иска бурка и се счита за ощетен, че му е забранено - да си ходи там, където това е обществено приемливо. Достатъчно е всеки да има правото сам да избере кои ценности са му по-близки. А държавата и законите не са за да решават вместо гражданите, а за да осигурят именно това право на личен избор.
