"Имам опита в Гърция, където под 4 или около 4 магнитуд на земетресение не се отразява въобще в новините...", казва водещата на сутрешния блок по една от националните телевизии.
Преди репликата й обаче има повече от три минути ефирно време, отделено за земетресение с магнитуд от 3,9 по Рихтер.
"А кога ще ги стигнем гърците?", сигурно си мисли драгият зрител.
И е прав. Жаждата от екрана да се леят апокалиптични прогнози, дори и при най-баналния по-силен дъжд или земетресение под 4 по Рихтер, става неконтролируема.
Ако през това лято нямаше природни бедствия от различен калибър, най-вероятно щеше да се наложи да гледаме сигналите на зрители със снимки на разбити шахти, счупени плочки, разкривени бордюри и неправилно паркирани коли от 7 до 9:30 всяка сутрин и на повторение във вечерните новини.
На места кадрите щяха да бъдат прекъсвани от забавни клипове с котенца и кратки блицове с политици по най-наболелите теми от деня, за да не ги вземе някой за несериозна медия.
Обаче кой би гледал цяла сутрин тежки спорове между управляващи и опозиция, последвано от снимка на разбит тротоар в кв. "Враждебна"?
Вместо това скучните дебати и откровени заяждания отстъпиха на репортажи, които като че ли са режисирани от Майкъл Бей - човекът, който на екрана унищожава зрелищно и с доста шум Земята в почти всеки свой филм.
За късмет на телевизиите и нещастие на всички останали лятото се оказа нетипично дъждовно и рубриките за "Вашите сигнали" със супените плочки се свиха до десетина минути. Дъждовете дадоха достатъчно поводи репортерите да стоят по гумени галоши и с микрофон в ръка, затънали в дълбоки, кални локви и да докладват колко е тежко положението.
Не се мина и без побутване на въпросния микрофон под носа на пострадали хора с дежурния въпрос "А вие как се чувствате от това?". Традицията повелява...
Сякаш някой ще подскочи весело и ще каже "Ооо, всичко е страхотно, мерси! А ВИЕ, мили журналисти, как сте, какво ново?".
Бедствията се превърнаха в любима тема, независимо дали наистина ситуацията е усложнена и има сериозни щети, или просто новият обилен валеж е предизвикал лавина... от мемета в интернет.
Дори нямаше нужда от много политика от екрана - кадрите на поредната наводнена нива вършеха достатъчно работа да се загледа човек в телевизора си. Валежите преобразиха сентенцията на Сталин в нещо като "Има валеж, няма проблем, но има рейтинг".
С края на юли обаче облаците се разсеяха и се показа прогноза за слънчев август. Ако водещите на сутрешните блокове бяха в "Минута е много", със сигурност над главите им щеше да се появи черното човече с цип на устата и да запита жално "Ами сега?".
Природата реши отново да бъде благосклонна към медиите и Югозападна България беше "разтресена" и "разлюляна" от земетресение.
Изведнъж най-търсеният човек в страната се оказа не Бойко Борисов или Корнелия Нинова, а проф. Николай Милошев - директорът на Националния институт по геология и геофизика към БАН.
На него се падна съмнителната чест да обяснява като на първолачета, че не се е случило нищо екстремно и притеснително, макар че нямаше особена нужда от обяснения.
Сега остава да чакаме да стане 38 градуса на сянка, което е недопустимо за август. Тогава ще изслушаме поредното чудене как така от небето пече слънце и то силно.
И докато зрителят подгрява с няколкосекундни тийзъри за следващия риалити сезон, където цариците ще царуват, явно ще се наложи медиите да си намират бедствия, за да бъдат гледаеми.
Дали ще е земетресение, което дори и котките, пословични с интуицията си, не усещат, или малко по-силен дъжд, вдъхновил Twitter - няма значение. Няма нищо по-хубаво от лошото време. Поне в сутрешния блок.
Това е нищо... ако вземем един от по-големите американски вестници /нарочно не го пиша, да не се засегнат/...там в почти всеки ден има статии за кулинария от едни и същи "мастити" журналисти. Все се питам: Абе толкова ли са се изчерпали злободневните теми? ...вярно, че раната прави борбата...но пък какво, време е вече да отворим и детски теми като в книгата "Приключенията на Лукчо"