Българският профсъюз е уникално политическо животно. На теория, би трябвало да защитава правата на всички работещи. На практика обаче вирее най-буйно сред руините на агонизиращата, но стратегически важна държавна собственост и гравитиращите около нея честни частници - енергетика, транспорт и здравеопазване.
Средностатистическият работник извън този ключов периметър вероятно никога не е виждал синдикалист на живо, камо ли да е разчитал на неговия твърд юмрук и непоклатима воля за защита на правата пред работодателя.
Нямаше синдикат и в Горни Лом, където утилизираха противопехотни мини с чук за 240 лева.
Дори там, където съществуват обаче, профсъюзите проявяват странна избирателна пропускливост към проблемите на трудовия човек - особено когато тяхната дума заглъхва като закъснял шепот след свършен факт - и при брутални нарушения на правилата за трудова безопасност (мина "Ораново"), и при бруталното предизборно унижение (празните магазини на Бобовдол).
Такова беше и включването им в края на кабинета „Орешарски", когато оставката беше вече ясна, а те излязоха на протест да я поискат.
Нищо по-различно и на днешния протест, на който КНСБ изкара 6000 души срещу вдигането на пенсионната възраст с 4 месеца - дни след като идеята на МФ за рестарт на Дянковата реформа беше "полубламирана" от парламентарното мнозинство. Така или иначе, водачът на синдикалния протест Пламен Димитров вече си приписа чуждия консенсус като свое постижение.
Случайно или не - българските синдикати имат особена слабост към изявите "след дъжд качулка" за отчитане на дейност. Към лесните, но показни победи - за сметка на неглижирането на по-сериозния проблем - работа в нечовешки условия, притискане, плащане на ръка и осигуряване на минимална заплата, дори и реалната да е по-висока.
Правата на работниците се нарушават непрекъснато и то не само на миньорите и заетите в тежката промишленост.
Вместо това синдикатите се занимават с единствената дейност, която им е забранена от закона - политическата. Но без да носят отговорност. А докато това е така, смисъл от тях няма - освен за малцината, които изграждат публичния си образ като синдикалисти.
Др.Спасов, предлагам ви да се занимавате с теми, които познавате, макар и отгоре-отгоре, вместо да се излагате подпръцвайки из материи, които са ви чужди и непознати. Толково много глупости на толкова малко място сте оставили с жълта следа, че дори няма смисъл да ви се отварят очите за каквото и да е било. Вие сте безнадежно тъп и злобен - а това е най-страшната и гнусна СПЯЩА КЛЕТКА у нас. Дочуване, нищожество...
Авторът е прав.Имам познати в швашки фирми - работа от Понеделник до Събота включително от 8.00 до 18.00р понякога и в Неделя до обяд.Заплата 400 лева. Няма извънредни, няма джан-джун. Синдикати??? Така че за първия коментирал, спести ни просташкия си език ако обичаш.
Подкрепям мнението на Nikkor. В момента синдикатите в България, що се отнася до ръководство и членове, са просто една машинка за събиране и харчене на членски внос. Нищо повече.
Чудя се как им се откъсна от членския внос да купят тия грозни лилави костюмчета и аксесоари? И да дефилират с тях.