Този път няма фанфари. Няма патос и прегръдки. Лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция бяха сдържани и хладни, когато съобщиха, че в размирните източни провинции на Украйна ще има мир, а не война.
След 5000 загинали, над милион и половина преселени, месеци на лишения и нестабилност. Същото се случи и през септември, затишието издържа броени дни, преди отново да се чуят бомбите и картечниците.
Какви са основните рискове?
1. Примирието влиза в сила в 00:00 часа на 15 февруари. Това означава, че до този срок в Източна Украйна може да има кървава баня. Съобщенията от последните 24 часа са тревожни - десетки загинали и навлизане на около 50 руски танка в отцепническите територии.
2. Киев получава глътка свеж въздух в изтощителната военна кампания срещу сепаратистите, но на практика губи териториите, които са отвъд настоящата фронтова линия и са спечелени от тях до момента. Двете страни в конфликта трябва да установят буферна зона, съвпадаща с предишните споразумения от Минск.
3. Изтеглянето на тежката бойна техника и военните отряди трябва да започне на 17 февруари и да продължи 14 дни. Този процес крие рискове, особено за укриване на истинското разположение на силите, ако няма ефективно наблюдение от ОССЕ.
4. Украйна ще установи контрол по източната граница с Русия до края на годината, но едва след като въведе конституционна реформа, признаваща особен статут на Добнас и осигури провеждането на нови избори там, чийто изход е непредвидим.
5. Четирите страни гарантират териториалната цялост на Украйна, но на практика има риск от разделянето й на западен и руски протекторат.
"Не беше най-добрата нощ в живота ми, но утрото ми изглежда по-хубаво", каза Путин след нощта на преговорите. И дори намери сили да се шегували с журналистите: "Не сте спали, че защо, нали ние трябваше да работим, а не вие". Всъщност Владимир Путин има защо да се радва - в Минск се преговяряше така, както Русия винаги е искала: Москва преговаря с ЕС, а САЩ са някъде далече, далече.
