Основните дебати около европредседателството започнаха с размера на малката ракия, подаръците и плочките пред НДК. След като фокусът се измести върху по-сериозни неща, а заветната дата - 1 януари, на която Брюксел ще впери поглед в София наближава, започнаха да валят по-интересни предложения.
БСП-Пловдив иска по време на председателството България да инициира дискусия за сваляне на санкциите срещу Русия. За целта се предлага национална кампания и национална всенародна подписка.
За да докажем любовта си към голямата страна, най-добре по време на събитието на 11 и 12 януари, на което в София ще дойдат всички еврокомисари начело с Жан-Клод Юнкер, да поканим група Любе и ансамбъла на Червената армия, а на жълтите павета гостите да бъдат поздравени от руски танкове, които ще пристигнат междувременно.
Кетърингът и отоплението ще бъдат осигурени от Газпром.
От БСП са пълни с изненади, понякога и за собствените си избиратели. След националната кампания за АЕЦ Белене, руски проект, ако случайно сте забравили, другата национална кампания трябва да бъде за санкциите срещу Русия. Понеже изчерпахме всички български и европейски каузи.
Може ли една национална кауза да бъде обвързана с друга държава? Нима така се градят прагматични отношения? Ще припомним на Георги Гергов, че в бизнеса и политиката има интереси и пари, а не любов, а той вероятно ще продължи "да обича Русия тайно", както се оплаква, че го принуждават.
В действителност, санкциите не са срещу Русия като страна, а срещу определени лица, компании и държавни служители, свързани с анексирането на Крим и продължаващото насилие в Донбас. Мерките са заради острите нарушения на човешкото и международно право и отказа на Русия да изпълнява Минското споразумение.
В отговор Москва наложи абсолютна забрана за внос на храни от ЕС, САЩ и Русия. Основните загуби на пари, за които текат повсеместни оплаквания, са именно вследствие на санкциите, наложени от Русия, а не на тези от ЕС.
Тук обаче България няма от какво да се оплаче, тъй като според скорошен доклад на Българската стопанска камара, българският износ почти не е засегнат от санкциите, сумарно от 2014 насам претърпените загуби не надхвърлят 20 милиона евро (загубите на Италия са за над 1 млрд. евро).
Решението на ЕС за вдигане на санкциите се взима на всеки шест месеца, до момента с пълно мнозинство от страна на 28-те страни-членки. Именно Кристиан Вигенин, министър на БСП, бе първият български представител, подписал санкциите, а през юни президентът Румен Радев също гласува за ограниченията.
Тъй като в Донбас сраженията продължават, няма изгледи ЕС да реши да отмени скоро санкциите. Такива са настроенията на Германия и Франция, страните, инициирали мирния процес за Източна Украйна.
Така че освен да се изложим умело пред чужденците, с предложение за отмяна на санкциите друго няма да постигнем. Остава ни да се надяваме, че все пак това е лична инициатива на Георги Гергов, който между другото е и почетен консул на Руската федерация. До момента Корнелия Нинова предвидливо мълчи по въпроса.
Притеснителен е и подходът на премиера Борисов, който изрази готовност през септември заедно с гръцкия премиер Ципрас да повдига въпроса за санкциите по време на председателството. Ако междувременно и АЕЦ Белене възкръсне, в Москва може да отварят шампанското преди руската Коледа. Какво ще спечели България от всичко това обаче?
