Лоши метеорологични условия, един тежкотоварен камион засякъл друг, разлив на масло и "дежурните" несъобразена скорост и неспазена дистанция (как 50-тина коли не спазват дистанция?) - това са част от версиите за жестоката катастрофа на Витиня днес. Нека ги наречем просто повод да се случи най-лошото.
Лоша или лиспваща маркировка, ужасни пътища, манталитетът на българския шофьор, безотговорността на отговорните институции - това са причините, за които всички знаем.
Друга "катастрофална" ситуация обаче остава необяснима и някак нелогична. Едно 18-годишно момче, което притежава шофьорска книжка от 2 седмици, блъска човек на Витоша, докато вози приятелите си. Не само че компанията не проверява как е пострадалият, ами си заминава безцеремонно.
Следват 2 дни на пълна мъгла
Никой не казва нищо за случилото се, никой не издава другия, а очевино и родителите на виновника са замесени, тъй като той за малко да напусне страната по отъпканата пътека на убиеца от "Соло", братя Галеви, осъдените за смъртта на Стоян Балтов и др.
Междувременно един 63-годишен мъж - вероятно нечий баща, съпруг и дядо, си отиде, защото се "изпречи" на пътя на наглата българска действителност.
В нея е нормално да "сгафиш" и да се потулиш. Нормално е да не се поинтересуваш на кого какво си причинил. Нормално е като разбереш, да опиташ да избягаш от отговорност. Нормално е роднините и приятелите ти да ти помогнат в това начинание. Обществено приемливо е съседите също да си затраят при вида на изкривения капак и вдлъбнатото предно стъкло.
Наречете го верижна реакция.
Нормално е да нямаш съвест. А липсата й не е оправдание нито за 18-годишните, нито за тези на 8 или 88 години.
В днешно време за убийство на пътя съдът обикновено дава условни присъди, особено ако провинилият се е млад, защото животът е пред него, ще се поправи, има бъдещи творчески планове и т.н., и т.н. Само че самата опасност да бъдеш наказан за нещо, което всъщност си извършил, бледнее пред възможността просто да излезеш сух от ситуацията.
И няма как да е иначе, докато родители купуват на неопитните си деца скъпи коли, а когато ги намачкат или смачкат някой невинен с тях, се опитват всячески да им помогнат да се отърват от наказание.
Наречете го идеализъм, но би трябвало всеки да поема елементарна отговорност за постъпките си. Иначе свиква, че каквото и да прави, ще му се размине.
Можеше арестуваното момче да си признае за стореното или поне да прояви някаква загриженост за състоянието на жертвата си. Един ден ненаказаните безразсъдни зад волана ще бъдат нечий бащи, съпрузи, дядовци. Твърде вероятно е да възпитат свои себеподобни.
Наречете го верижна реакция.
