Неслучайно постоянните земетресения на острова, на който се снимат най-много рекламни картички от Гърция, водят до огромна паника.
Санторини се люлее от умерени трусове от дни, хората масово бягат, а властите постоянно успокояват, че това е "само сеизмична активност". Защото там има още по-страшна опасност. Да, земетресение с висок магнитуд може да доведе до огромни разрушения на острова.
Но вулканът, който спи в морето наблизо, има още по-разрушителен потенциал.
Освен синьо-белите къщички на фона на ярко синьото море, другият характерен пейзаж за Санторини са плажовете с черен пясък, стръмните склонове над водата и магаренцата, с които туристите ги качват.
Този пейзаж е оформен от вулканично изригване, което се смята за едно от най-мощните в човешката история. То е станало около 1600 години преди Новата ера и е имало опустошителни последици не само за острова, но и за огромни части от Европа, Азия и Африка, а може би и целия свят.
---
Сеизмичната активност не спира:
---
Има предположения, че това изригване е причината за мистериозното изчезване на Минойската цивилизация и дори за появата на мита за Атлантида.
Оценките за силата на събитието по т.нар. Вулканичен експлозивен индекс са за 7-ма степен, което се определя като "супер колосално". Единственото по-високо от това е 8-ма степен, характеризирана като "мега колосално".
Това в случая със Санторини според геолозите е изригване с мощта на няколкостотин атомни бомби.
Макар че по това време островът е бил населен, няма писмени източници за събитието, но пък науката разполага с доста от останалите налични данни. Най-видимата - или невидима - е самият архипелаг. Преди изригването Санторини е един кръгъл остров, на който има стратовулкан, т.е. с издигната конусовидна форма.
След него центърът на острова потъва в морето, а заедно с него и вулканът. Формира се днешната калдера - кратерът на вулкана се срутва навътре и потъва във водата. Така се формира настоящият архипелаг с няколко острова, включително Санторини, който, погледнат отгоре, има сърповидна форма.
Основният остров остава с площ от 76 кв. км., докато калдерата е около 25 кв. км.
В средата на въображаемия кръг има два малки острова. Те се появяват при по-късни изригвания и са в центъра на калдерата. Туристическите разходки с корабчета до единия от тях - Неа Камени - са доста популярна атракция в Санторини, защото посетителите се разхождат върху действащ вулкан.
Катастрофата е известна като Минойското изригване и съществува хипотеза, че именно то е довело до края на Минойската цивилизация.
Пепелта, отломките и газовете, които са изхвърлени в атмосферата, променят климата в района за месеци и години напред, а в резултат от изригването се смята, че се надига и огромно цунами, което помита бреговете на Крит, който е на 110 км. на юг, както и на останалите по-малки околни острови.
Катастрофата води до социална и икономическа нестабилност в региона на Източното Средиземноморие, повлиява и върху търговските пътища в района, затова се смята, че може да е довела до края на Минойската цивилизация.
Възможно е катастрофалното изригване да е имало последици в световен мащаб. Данни от Египет сочат за разрушителни валежи по същото време, а в Китай - за вулканична зима. Пемза от изригването е открита в Израел и Египет. Проучвания на леда в Гренландия също откриват сулфати и екстремно охлаждане от този период.
Нещо повече - Минойското изригване се свързва и с мита за описаната от Платон Атлантида. Според древния философ островът е разрушен от огромна катастрофа, затова и някои историци спекулират, че Атлантида всъщност е Санторини - базирайки се на разкопките на древния минойски град Акротири на острова.
При изригването градът е засипан с метри вулканична пепел, благодарение на което е съхранен във времето. Проучванията му показват доста развито поселище. Градът изчезва без следа, затрупан от пепел - оттам идва и твърдението, че Санторини може да е Атлантида, тъй като изчезва за една нощ.
Има и още по-смела хипотеза, според която изригването на Санторини може да се свърже с Библията и историята за изхода на израелтяните от Египет в Стария завет.
След огромната катастрофа вулканът на Санторини има още няколко изригвания, повечето слаби.
Последното е от 1950 г., когато вулканичният остров Неа Камени в калдерата на Санторини изригва. Събитието е описано като слабо, без разрушения, и е предхождано от серия земетресения.
Този вулкан остава активен, макар и спящ. Затова и днес - въпреки уверенията на властите, че трусовете нямат вулканичен характер - остава опасението за ново изригване.
Според данните от сензорите, които следят вулкана, в калдерата се наблюдава слаба активност.
"Смятаме, че вулканът има малки изригвания средно на 50 години, така че сме в график това да стане", коментира пред местната Skai TV Костас Синолакис, специалист по природни бедствия.
Голяма катастрофа според него и колегите му обаче за момента е изключена.
"Огромните, колосални изригвания стават на 20 000 години", поясни сеизмологът Ефтимиос Лекас пред гръцката телевизия ERT. От последното обаче са минали 3000 години, така че до следващото има още много време, допълни той.
Но това не значи, че опасността от сериозно бедствие е нулева. Според учените най-лошият евентуален вариант е за по-скорошно изригване, подобно на това през 726 г. То не може да се мери с Минойското, но се смята, че би имало потенциално голяма разрушителна сила. Очакванията не са Санторини да бъде потопен, но има съществен риск от пълна евакуация и разрушена инфраструктура.
Проучване 2024 г. показва, че експлозията тогава е била изключително мощна и от вулкана в калдерата са изригнали над 2 милиарда кубични метра лава, пепел и скали. Това може да се сравни с катастрофата на вулкана в Тонга от 2022 г., или изригване с вулканичен експлозивен индекс от 5.
---
Опустошенията в Тонга бяха огромни:
---
Подобен трус днес би имал тежки последствия не само за хората на Санторини и околните острови, но и за широка част от Източното Средиземноморие. Това може да включва цунами, подводни експлозии и изригване на пепел, а резултатът ще има значително влияние не само върху хората от региона, но и върху авиацията, морския транспорт и подводните кабели.
Все пак това проучване сочи, че възможността за голямо изригване е по-вероятна, отколкото се смяташе досега, но не и че то ще стане непременно в близко бъдеще.
"Това не е причина хората в района да се паникьосват", казва пред National Geographic водещият автор на проучването - геофизикът от Университета в Хамбург Йонас Прайне. Опасността от голямо изригване в Санторини в бъдеще е ниска, и няма знаци, че скоро се задава такова, допълва той.
Така че - поне засега - основната и непосредствена опасност за острова остават несекващите земетресения и вероятността от силен трус.
"Вулканите, за разлика от земетресенията, дават предупреждение. То може да е 48 часа, седмица или два месеца", казва пред гръцките медии специалистът по вулканология Ставрос Мелетлидис.
Тоест - ако се задава краят на света - или поне на Санторини - ще разберем предварително.
