Президент на бял кон

Предсрочни избори не "дали", а "кога". Съвет за стратегическо развитие на България, който да предлага алтернативи на "икономическия блокаж и идеен застой на страната". Заявена подкрепа за евентуален нов политически проект ("стига да работи в интересите на България"). Думи за "Безпринципната коалиция" в момента...

Макар модерната история на България да познава доста случаи на обтегнати отношения между правителство и президент, Румен Радев определено се старае да изпъкне в този план, разграничавайки се толкова, колкото му е по силите от кабинета Борисов 3.

С мрачната си реторика в стил "Чърчил в навечерието на Втората Световна война" той толкова успява да изпъкне, че спокойно може да се каже, че директно иззема ролята на опозицията в страната.

Някои биха отишли и по-далеч в тази идея, намеквайки че Румен Радев действително утъпква почвата около себе си за ново движение, партия или нещо от сорта. И честно казано тази теория дори не звучи странно, конспиративно, дори напротив - сигнали за подобно нещо има.

Президентът сякаш се вклинява в приелата окопен вид политическа битка между ГЕРБ и БСП, за да раздруса нещата. Уж на страната на БСП, но не съвсем. С типични за лявото идеи, но с постоянния намек за нов проект, нова партия, нов играч на политическата сцена.

Има един друг въпрос, който изплува иззад цялото чудене около поведението на държавния глава и скритите послания в речта му: дали е работа на президента да влиза в ролята на опозиция? Дали въобще е удачно за един държавен глава да влиза стремглаво в междупартийна битка и сам да раздава удари?

И това наистина е важен въпрос. Защото ролята на един държавен глава преди всичко е да символизира единството на нацията, да се издига над крамолите вътре и между партиите, да заема моралната висина и да съди всички еднакво, без да заема страни. Особено в настоящия момент на напрежение и растяща пропаст вътре в самото общество.

Това, разбира се, е една идеална ситуация, а реалността е доста по-различна.

В момента президентът е приел друга стратегия, която го показва в героична светлина за част от населението. В нея той застава срещу управляващите и заема позиция, която му позволява "да нарича нещата с истинските им имена" и да възседне белия кон, за да "ни отърве" от предишния герой на бял кон.

Наративът за герои и злодеи е до болка известен в политиката и се е прилагал безброй пъти. В реториката на Румен Радев нещата не са по-различни, а злодеите са управляващите.

Затова и за него е лесно да говори истини и да назовава много реални проблеми. Институциите са с ниска легитимност. Има корупция и тя се е вкопала яко в самото общество и институциите. Има усещане, че навсякъде има корупция и безнаказаност.

Успява да играе по болни теми като бедност, чувство на несигурност, липсата на ред и законност и т.н.

Въпросът е, че в политиката героите идват, най-вече за да трупат дивиденти, а не за да спасяват нещастни народи. Поне опитът досега учи на това. Това напомня и постоянството, с което Радев се връща на обичайните си теми за "правилните" изтребители, "лошите" санкции срещу Кремъл и от време на време за доставките на руски газ.

Още по-интересни стават нещата, когато в цялата ситуация се вкара благословията за евентуален нов политически проект и реторичното форсиране на въпроса за предсрочните парламентарни избори.

Няма как да не събудят съмнения, че президентът не просто ще дава благословия, но и ще дирижира създаването на въпросния политически проект.

Разбира се, това може и да останат само спекулации. Но ако нещата се развият именно по този сценарий? Особено на фона на намека на Радев, че парламентът ще се разпадне преди края на мандата си, което не е въпрос на "дали", а на "кога"... Какво ще значи това за държавния глава, който по презумция трябва да стои над партийната политика?

Разликата между жизнения, енергичен държавен глава, който не се страхува да застане зад собствените си принципи за правилно и грешно, и политическия играч, който използва ситуацията, за да прокара собствените си интереси, е едновременно тънка и безкрайно голяма. Горе-долу толкова, колкото между смелост и умел опортюнизъм.

От коя страна стои сегашният президент? Това всеки трябва да прецени за себе си.