Някои неща са подчертано лични, независимо дали си бай Коце от село Локва, или кандидат за президент на САЩ. без значение дали човек е публична личност или познава общо 20 човека, всеки има изконното, човешко право, да се изпикае сам, да прави любов, без да бъде наблюдаван от други, да боледува сам и да умре сам. Без воайорщина, без окото на Big Brother, без публикации в пресата и викове на тълпата.
Или?
Най-сериозният трус за кандидат-президентските кампании в САЩ не беше хакнатата поща на Хилари Клинтън, нито дискриминиращите изказвания на Тръмп, а припадането на бившата първа дама по време на церемонията в памет на жертвите от 11 септември. Насред бурята от медийни спекулации нейният опонент Доналд Тръмп се усъмни в издръжливостта й и обяви, че скоро ще представи публично доклад за здравословното си състояние.
Важен медиен ход, предвид факта, че републиканецът е с година по-възрастен от госпожа Клинтън.
Надпреварата кой е по-подходящ за президент придобива нови измерения, местейки се към дискурса на вечния спор между пушачи и непушачи „кой е по-здрав".
От целия този хаос изпълзява въпросът доколко са длъжни политиците да споделят с обществеността и медиите своето здравословно състояние. Права ли е била Хилари да замаскира диагноза „пневмония" под по-меко звучащия „топлинен удар" или това е лъжа, способна да торпилира доверието на нейните избиратели?
И ако политиците трябва да известяват народа за здравния си статус, то за каква част от него?
Добре е избирателите да знаят за евентуални животозастрашаващи заболявания на кандидатите. Но трябва ли да очакваме кандидатите за политически длъжности да ни оповестяват за хемороидите, кариесите и афтите си?
По какви критерии се определя кое заболяване трябва да бъде споделено и кое не? Щяха ли американците да са по-спокойни, ако Клинтън беше обявила три дни по-рано, че страда от настинка и фарингит, които евентуално биха могли да се превърнат в пневмония, която да доведе до нейното отсъствие на важна за страната церемония? Това отново не би оправдало отсъствието й от възпоменанието на жертвите на най-жестокия терористичен атентат в историята на САЩ.
Тъжната истина е, че колкото и да сме цивилизация, все пак сме племе. Болестта на вожда ражда раздори, бунтове и притеснения, а историческите примери за това са много. Тази тенденция се наблюдаваше още в СССР в края на 80-те, когато невъзможността на управляващия елит да завърши цял мандат роди цяла серия вицове. Леонид Брежнев, Юрий Андропов, Константин Черненко...никой от тях не успя да упражни докрай своята власт, тъй като всички те бяха доста възрастни. И болни.
Въпреки това един от най-успешните американски президенти, който прекара Щатите през Голямата депресия и Втората световна война - Франклин Делано Рузвелт, е имал полиомиелит и е бил в инвалидна количка. Но в същото време президентът, спечелил 4 мандата и ръководил 12 години страната.
Факт е, че упованието в здравето на лидерите има и чисто психологически корен: както човек избира съпруг или съпруга в добро здраве, за да има поколение и жив партньор, с когото да го отглежда, така и всеки избирател е склонен да даде гласа си на човек със здрав тен, получен на яхта, а не на такъв с бледо лице и торбички под очите. Справка: изборите за президент в САЩ през 1960 г., на които се борят Джон Кенеди и Ричард Никсън.
Тогава президентските дебати за първи път се излъчват по телевизията. Според изследователите Кенеди печели именно заради здравия си външен вид, който контрастира с този на бледия, потен Никсън, загубил от опонента си с две десети от процента.
И въпреки това, Кенеди остава в история като най-младия умрял президент, след като е убит на 46 години.
И политиката, и животът са безмилостни. А гаранция за живот и здраве няма. Но както е казал народният гений: по-добре здрав и богат, отколкото болен и беден. И все пак, ако Тръмп олицетворява здравия и богатия, може би трябва да поразмислим.
ми как няма да го убият?кой го кара да прави публични изявления,че ще ликвидира ФЕД?! той нормален ли е?
Най-жалкото в цялата тази работа не е това дали Хилари е болна или здрава, а във факта че за каквото и да става въпрос, тази жена не е способна да каже истината. Буквално на всеки въпрос следва увъртане, уклончив или в най-добрия случай клиширан отговор. Май вече го написах тук но ще го повторя. Уилям Сафайър от "Ню Йорк Таймс" я нарече "патологичен лъжец", а на въпрос "Винаги ли казва истината" тая шматка отвърна "Опитвам се."
>И политиката, и животът са безмилостни. По-точно: И политиката, и животът, свързан с нея, са безмилостни. Поне това е изводът от статията.
>тази жена не е способна да каже истината Проверяемо твърдение. За щастие, има хора, чиято работа е да проверяват за истинност твърденията на най-влиятелните политици: http://www.politifact.com/ Според тях, твърдението ти е невярно. Профилът на Хилъри (http://www.politifact.com/personalities/hillary-clinton/) показва, че по отношение вярност на твърденията тя е средностатистическа за политическата класа. За сравнение, Тръмп, от друга страна, е очевиден outlier на няколко стд отклонения от средното - http://www.politifact.com/personalities/donald-trump/ Предполагам реакцията ще стандартната - да посочиш, че твоето субективно виждане, че Хилъри е лъжец, е по-достоверно от обективните, систематично изградени чрез изследване на десетки речи и стотици твърдения профили на политици в politifact. Няма как да не е. Най-силният аргумент е, че други хора също мислят така. Техният аргумент защо мислят така е точно същият - че други хора също мислят така.
Апропо, ако някой случайно не е чел коментарите на Тръмп, ето един доста представителен негов: https://i.redd.it/6klgdxpm1ckx.jpg Феновете на Тръмп може би трябва да помислят какво точно означава той да е "техният глас", ако изказванията на този глас са несвързано бръщолевене като горното, по-характерно за човек със сериозно психически проблеми и/или остър недостиг на интелигентност, отколкото за кандидат за президент. Та, Тръмп здрав? Психически - надали, физически - обемист, отпуснат, 70-годишен. Богат? Относително да, но с около 40% по-беден, отколкото наследеното от баща му богатство щеше го направи, ако просто го беше инвестирал в индексен фонд.
Тръмп няма други аргументи и удря под кръста. Но аз съм сигурен че Клинтън ще го надживее и е по-здрава от него. Точно тези, които се мислят за най-здрави и недосегаеми ги стига умирачката - не сте ли чували приказката за болната баба дето мъжа и умрел?
Струва ми се, че е имало 3 категории хора: - облагодетелствани, малко или повече, които са споделяли ценностната с-ма на социализма - репресирани, които са колаборирали с режима - репресирани, които не са колаборирали с него А- странно или не- атеисти е имало/има във всички тези категории. Може би пропускам нещо...
Нито е топлинен удар, нито плевмония. Просто импланта в мозъка с който я командват рептилоидите, понякога дава на късо.
Драги Иван, Поздравления за реализма. Идеологизацията винаги разчита на липсата на здрав реализъм. Относно ктг. 2 и 3: Знам за хора, които са се справили с живота, работейки съвестно, без да се правят на борци за правдини, но и без да се смесват с властимащите. Знам и за други, които не са се посвенили да се оженят/омъжат за хора, облагодетелствани от новата власт. Или пък, активно да ги обслужват. Може би основополагащият въпрос е именно този: >Мога ли да получа каквото искам? Но преди него е още по -основополагащите: Какво искам? И на каква цена? Струва ми се, че именно по това хората се различават. А,да- и по вярата, която е, все пак, доста обтекаемо понятие...
Драги Иван, Да, най-добре е без трагедии. По възможност. Колкото по-малко глупост, непочтеност и жестокост- и колкото повече интелигентност, почтеност и човещина- толкова по-добре.
Да, интересно би било да се опише онова време в по-широки " граници". Тогава изводите със сигурност ще са по-точни...
>Аз съм Телец Една буква е излишна. Познай коя.
Ха-ха. Колко остроумно! И какъв полет на мисълта само, а! Сякаш същността на всемира се разкри пред нас! Не усетихте ли? Тц-тц-тц-тц! Ей, ама велик е тоя Свински бе! Браво! Браво! Браво-о-о-о!
6 мои думи, ~30 твои. Звучиш афектиран.
Според личните ми наблюдения, колкото по-силно един подобен афоризъм се отнася за даден човек, толкова по-вероятно е той да го сподели, защото желае по този начин да убеди останалите хора, че афоризмът не се отнася за него. Споделящите ефекта на Дънинг-Кругер, например, най-често нямат и средно образование и почти никога нямат висше. На такива хора иронията винаги им убягва.