Народните приказки свършват с три дни веселба по улиците. И медиите са дали такъв срок на годност - „Всяка драма за три дни". На четвъртия ден идва време за отрезвяване, но в сказката за полицейските протести обоснованите и необоснованите предположения са толкова много, че човек наистина може да се обърка.
Зрителят не знае дали да симпатизира на съвестните полицаи, смачкани от системата, или да мрази мутроподобните им колеги под пагон, които обичат да мачкат.
Какви са хипотезите?
Версия 1. Финансовият министър Владислав Горанов използва всеобщото неодобрение към полицията, за да спести някой лев от милиарда им за издръжка, което пробутва за експресна „реформа"
Версия 2. Това е ченгеджийски номер и опит за държавен преврат, така че трябват предсрочни избори (или смяна на формулата на властта, както би казал Лютви Местан)
Версия 3. Мафията, която според Радан Кънев е доста тъпо парче, пробутва евтин номер за дестабилизиране пред премиера, когото също смятала за тъп
Версия 4. Полицаите са тъпи и се водят по акъла на своите синдикати, за да сменят Румяна Бъчварова
Версия 5. Цветан Цветанов, символът на полицейската палка, се чувства окрилен след втората му оправдателна присъда и победата на местните избори, затова иска да се върне в МВР
Независимо каква е причината, по-важни са последствия.
И тук един поглед в миналото понякога може да каже много.
Нека видим какво се случва преди четири години.
Борисов пак управлява, пак има местни избори, бюджетната процедура пак се отлага до последно. Финансовият министър Симеон Дянков пак опитва да клъцне социалните придобивки на служителите в сектора за сигурност за сметка на образованието - пак чрез заключителните разпоредби на проектобюджета за 2012-та година. И пак 7000 души от системата плашат с напускане или пенсиониране.
Синдикатите пак скачат, че пак няма пари за бензин и униформи, полицаи пият студена водя, защото лошият Дянков иска да им натресе още две години стаж за пенсиониране - не 25, а 27 години. Както и Горанов сега, Дянков твърди, че администраторите в МВР не са съизмерими с униформените на улицата, затова предлага бонусът им да бъде 10 заплати, вместо 20.
Абсолютно повторение на сегашната ситуация. Пак се говори за „чантаджии и фуражки", а Борисов, солидарен с бившите си колеги, тогава се застъпва за оптимизация, а не за съкращения.
Тогава министър на вътрешните работи е Цветан Цветанов и Дянков отстъпва, с уговорката, че тази реформа трябва да се извърши рано или късно. Цветанов остава един от малкото министри, които опазват министерството си - съкращават се кухи и дублиращи се щатове, имитира се някаква реформа, но всъщност проблемите остават.
И тогава, и сега изглежда, че "реформата" е проформа, удобен повод за разчистване на сметки между властови центрове. Бюджетът на МВР отново се закръгля над милиард, а ефектът все клони към нула, както е и нулева статистиката на разкритите тежки престъпления, поръчкови убийства, кражби на коли и т.н.
МВР има нужда от промяна, но лансираният по този начин ход на Горанов - на тъмно и в последния момент, със знанието на малцина посветени, издава, че не трябва да очакване големи резултати.
