В Италианските Апенини от векове хората се стремят да живеят в относителен мир с мечките. Ново изследване сочи, че може би дивите животни също се приспособяват все повече към съжителството с хората.
Проучване на Оксфорд показва, че кафявите мечки в района се променят на генетично и дори на хромозомно ниво, за да се напаснат към заобикалящата ги среда.
С други думи, италианските мечки стават по-малки на размери и с по-неагресивен характер.
Мащабният труд на Оксфорд припомня, че хора и мечки живеят в Апенините от почти три хилядолетия в голяма близост помежду си.
Популацията там е сравнително малка и това позволява да се наблюдават измененията в нея и да се сравняват с гените и поведението на другите кафяви мечки по света.
Зоолозите наблюдават, че италианските мечки са по-дребни и по-слаби от кафявите мечки в други части на Европа, в Северна Америка и в Азия.
Всички мечки от Апенините, които са изследвани, имат по-ниско тегло от това на индивиди от останалите групи диви животни. Изключение правят само мечки от регион в Испания, където обаче животните също живеят в непосредствена близост до хората и се влияят силно от човешката дейност.
Допълнителните изследвания показват, че измененията в геномите, които отговарят и за видимите промени в размера на мечките, се случват от векове насам и са пряко повлияни от човешката дейност.
Същото може да се каже за изменението в характера на италианските кафяви мечки от Апенините.
Промените може и да не са видими на пръв поглед, само че специалистите установяват трансформация в нервната система на мечките, която ги прави по-съзнателни откъм действия спрямо други европейски видове, например мечките в Словакия и Хърватия.
Животните в Италия са с до два пъти по-силно съзнание и това на свой ред намалява спонтанните изблици на агресия към хората и на агресивни реакции при взаимодействие с човека.
От Оксфорд сравняват случващото се с процеса, при който са били опитомени котките и рядък вид сребърни лисици в Русия.
Нещо повече, учените предполагат, че в хода на спонтанна селекция по-агресивните мечки са били елиминирани от своите роднини и така генът, който отговаря за по-уравновесената нервна система, се е запазил в популацията.
Това и начинът кафявите мечки да се съхранят като вид на място, където живеят твърде близо до хората.
В същото време хората също се адаптират и се учат да съжителстват с мечките.
Апенинските градчета често са заобиколени от електрически огради, които пречат на дивите животни да навлязат в населените места и да бъдат убити от някой фермер. Кошчетата за боклук и големите контейнери пък не могат да бъдат отворени и разпилени от животните.
Програми за мирно съществуване съвместно с кафявата мечка са в сила в Италия от 2015 г.
Оттогава насам инциденти с мечки са сведени до пълен минимум и обикновено са предизвикани от неместни жители.
Което, както предупреждават зоолозите, далеч не означава, че сме напът да започнем да отглеждаме мечки като домашни любимци. Процесите, които текат в Апенините, само показват как хора и животни с времето променят себе си и средата, за да съжителстват спокойно едни с други.

