5 неща, които научихме след изборите

26 март се оказа преломен момент за доста лидерски амбиции без подплата.

Особеният случай е, че докато големите губещи вече пишат мотивите към оставките си, самите победители не смеят да се похвалят с успеха си.

Неслучайно: единствената възможна управляваща коалиция може да се окаже доста подобна на компромиса ГЕРБ-РБ-ПФ-АБВ, който за краткото си съществуване погуби два от четирите си движещи елемента.

Ето какво научихме от резултатите след парламентарните избори:

1) ГЕРБ - добрата новина е лоша новина

Днес ГЕРБ може да си отдъхне с облекчение: партията успя да излезе от опасния "свредел", в който попадна след неочаквано лесната загуба на Цецка Цачева, като за втори път се оказа единствена дясна (по критериите на ЕНП) политическа сила в Народното събрание.

След като Румен Радев оцвети в "червено" картата на България, ГЕРБ взе реванш: водеща сила в София, в областните градове и в по-малките населени места, с изключение на селата.

Бойко Борисов ще бъде първият партиен лидер в почти 30-годишната демократична история на България, който получава възможност сам да оглави Министерския съвет. И добрите новини приключват тук.

ГЕРБ е първа политическа сила, но с едва 33 на сто подкрепа от гласоподавателите. Регистрира първи прираст на симпатизанти от пробива си през 2009 г. насам, но далеч недостатъчен за създаване на еднопартиен кабинет.

Кабинет "Борисов 3" в рамките на по-малко от 10 години издава най-големия дефект на ГЕРБ - неспособността да изкара поне един пълен мандат, в който да приложи управленската си програма.

Нещо повече: смазващият натиск на ГЕРБ върху Реформаторския блок през 2014-2016 г. даде нежелан откат. С меню от партньори като "Патриотите" и "личното си разочарование" Марешки, Борисов е обречен да търпи много сериозни главоболия през следващите няколко години.

2) БСП - ако кампанията беше с една седмица по-къса...

Корнелия Нинова можеше да спечели изборите, ако не беше торпилирала кампанията си в последния момент. Още от самото начало тя изпревари ГЕРБ с предизборната си програма и диктуваше правилата на играта в преговорите за несъстоялия се лидерски дебат.

Рисковата стратегия за рязко прочистване на листите от вехти социалистически апаратчици можеше да й струва лидерската позиция след 26 март. С днешна дата, лобитата на бившите председатели едва ли могат да има претенции към ключовете от "Позитано" 20, а отцепниците около Георги Първанов и Татяна Дончева изпаднаха под 2%.

Двойният ръст на гласовете за червените листи в сравнение с тоталната капитулация през 2014 г. не е толкова непредсказуем резултат, особено след пробива на Румен Радев преди 5 месеца. Но това, което прави впечатление, е, че БСП не беше получавала толкова силен вот от предкризисната 2005 г. насам (поне според предварителните данни).

Дали от прекалена самоувереност, дали от опит да форсира прилива на нови гласове - Корнелия Нинова предизвика обратен ефект в последните дни на кампанията.

Нямаше и следа от овладяната целеустременост, с което тя посрещна победата на Румен Радев на 6 ноември 2016 г. "Ездаческата" триумфална фотосесия се превърнаха в пародия. Отказът да се извини за неуместната реплика "Демокрацията ни отне много" преля чашата.

Подобни ситуационни грешки не остават ненаказани. БСП изпусна всеки шанс да състави кабинет със свой мандат.

3) Балонът на медийните "чудеса" се пукна

Най-агресивните предизборни играчи се оказаха най-големите губещи на вота. Остава и медиите да научат урока си - въпреки диспропорционалното "облъчване" с популизъм, българинът вече не гласува с дистанционното.

На ръба на изпадането от Народното събрание, Веселин Марешки отбеляза два пъти по-нисък резултат в сравнение с личния си пробив на президентските избори само преди 5 месеца. Листите в стил "роднина-милиционер" и неразбориите около съдебната регистрация на двете му партии показаха, че мечтата му да бъде "българският Тръмп" няма да я бъде скоро.

Валери Симеонов, който също се готвеше за ролята на парламентарен "Кръстник" в 44 Народно събрание, не не успя да задържи положителната тенденция след президентските избори.

Едва ли Симеонов е забравил и за онзи ултиматум, който сам разкри след вота за президент на 6 ноември 2016 г.

Тогава лидерът на НФСБ призна, че е обмислял да изтегли НФСБ от коалицията на Патриотичния фронт, ако резултатът на Красимир Каракачанов се окаже е по-нисък от сбора на трите НФСБ, ВМРО и Атака на парламентарните избори през 2014 г. За късмет - Каракачанов привлече почти 200 000 гласа в повече.

Сега обаче ситуацията е драматично променена. Реалните гласове на "Обединените патриоти" след 26 март са малко над 300 хиляди - и за това могат да се сърдят само на себе си и на нелепия опит за преиграване на "Голямата екскурзия" по българо-турската граница.

Липсата на алтернативи пред ГЕРБ за съставянето на коалиционен кабинет вероятно ще спаси единството на Симеонов, Каракачанов и Сидеров, но няма да се изненадаме, ако "патриотичната" формация се разпадне насред мандата (с риск да повлече цялото управление).

4) Проклятието на десницата: вкупом съгрешиха и станаха негодни

За втори път след провала през 2013 г. "автентичните" десни остават без представителство в Народното събрание. Иронията е, че с кумулативен резултат от около 9 процента, трите парчета от пост-СДС пъзела можеха да се окажат трета политическа сила след ГЕРБ и БСП.

За втори път в историята си СДС губи мястото си в Народното събрание. Този път обаче провалът е особено болезнен. От формация с четирима министри в последния кабинет (Лукарски, Кунева, Москов, Ненчев), до "нищожна отломка" от десния електорат, Реформаторският блок плати доста висока цена за ненавременния конформизъм.

Едва ли има много десни избиратели, които са склонни да простят "усукването" около последния мандат в края на 2016 г., абсурдната коалиция със Светльо Витков или съюза с отцепниците на Бареков. С едва 44% лоялни избиратели в сравнение с 2014 г., РБ явно отива в историята.

Най-горчивата чаша се падна на Радан Кънев - човекът, който 4 години се опитваше да се еманципира от наследството на Иван Костов, в крайна сметка повтори последната му грешка. Да заложиш цялата си партия на чужд кон покрай т.нар. "исторически компромис", само за да полетиш към земята, унизен и с нож в гърба - едва ли има по-печален край на една политическа кариера.

По ирония: единствената малка "дясна" партия с евентуален шанс за достъп до 44 Народно събрание се оказа "Да България" - внезапно създадено, идейно поливалентно движение, без претенции за "синя" родова памет, качено на проформа коалиция с други две бутикови партии.

5) Референдум с часовников механизъм

Докато всички партии броят оскъдните си проценти и калкулират новото "разпределение на порциите", три бомби с часовников механизъм продължават да цъкат в основите на 44-то Народно събрание.

Още преди началото на кампанията, Слави Трифонов постави ултиматум на неизбрания парламент: ако трите въпроса от референдума не бъдат приети, антисистемната преса от 2016 г. ще се повтори с двойна сила.

Дотук нито една политическа сила не се е ангажирала с 3 от 3 решения на онези 2,5 милиона избиратели, които дадоха гласа си за мажоритарни избори в два тура, за партийна субсидия от 1 лв./глас, и за задължително гласуване.

Очаквано, задължителното гласуване на 26 март се провали (под 55 на сто избирателна активност), идеята за спиране на държавното финансиране на партиите беше възприета като "покана за екзекуция", а ГЕРБ останаха сами в обещанието си да въведат изцяло мажоритарен вот на парламентарните избори.

Дали промяната в Изборния кодекс няма да се окаже залогът за бъдещето на властта и кой ще излезе победител в играта на нерви между политиката и шоуто - това може да се окаже един от най-важните въпроси в следващите месеци.

Но в подобна ситуация, илюзията за пълен мандат на 44 Народно събрание изглежда напълно нереална.