Някои теми в обществения живот не могат да породят съгласие. Полярни крайности, труден път за намиране на центъра и доста, доста поле за дебати. Блокирането на кръстовища в София от протеста е една такава тема.
Имат ли моралното право демонстрантите да правят подобно нещо, дори и в името на висока в техните очи кауза? И по-важното - може ли да сработи този ход, или по-скоро ще настрои общественото мнение срещу тях самите?
Дори и ние в редакцията на Webcafe.bg не сме единодушни по този въпрос. Затова решихме да представим казуса от двете му страни - про и контра:
Блокирането на кръстовищата е следващият логичен ход за протестите (Александър Петров)
Ясно беше, че ако иска да оцелее, а не да се стопи с времето, протестът трябваше да поеме една следваща крачка, да направи нещо ново, с което да мотивира демонстрантите да продължават да се появяват с искания за оставки.
Първите дни на развети хитроумни плакати с хапливи послания отминаха и постепенно масата от хора започна да се стапя като нови лайкове под стара Instagram публикация. В една ситуация, в която група от хора искат оставката на правителството, което обаче е доста решено да не си я подаде, обикновени протести със скандирания не вършат особена работа.
Изисква се нещо повече, което да принуди управляващите да се откажат от властта си.
За да действа обаче един протест наистина, той трябва да създава неудобство. Да причинява дискомфорт и да притиска самото общество. В противен случай получаваме ситуация, в която едни хора си викат "Оставка!", а други хора си пият спокойно кафето отстрани и гледат сеир.
В това отношение блокирането на ключови кръстовища и пътни артерии в София определено е ефикасно. Неговата цел е не просто да създаде ефекта на неудобство и да привлече внимание, а да окаже натиск.
На практика тази тактика поема контрол върху центъра на града, заявявайки, че ще поддържа този контрол дотогава, докато исканията им не бъдат изпълнени. Това е реално същността на гражданското неподчинение.
Когато говорим за протести, освен обикновеното струпване на хора, е нужен още един елемент те да функционират - емоция. Колкото по-силни са емоциите, колкото по-горещо е настроението вътре в самия протест, толкова повече сила има той.
Иначе казано - ако си тръгнал да буташ правителство, погрижи се тълпата, която си събрал, да е обхваната от революционен дух. Иначе нещата просто в един момент ще затихнат безславно. Затова и блокадите като оръжие са нещо доста силно като начин за повдигане на морала сред самия протест, за оптимизиране на бройките и вдъхновяване на хората да стоят и да вярват в успеха на цялото начинание.
Въпросът пред протеста сега е дали ще издържи с подобен ход, защото той безспорно е рисков. Предприемайки такива действия демонстрантите рискуват да настроят общественото мнение срещу себе си заради неудобството, което причиняват, рискуват и да се сблъскат директно с полицията, която може във всеки един момент да се намеси и да възстанови обичайния ред.
Поне към момента доста от блокадите се извършват от сравнително малък брой хора, което е и големият проблем в случая за демонстрантите. Трудно е да приемеш сериозно 10-20 души, седнали на ключово кръстовище. Особено ако преди това са създали сериозно задръстване, пълно с много по-голям брой изнервени шофьори и пътници, искащи да се приберат у дома след работа.
Или иначе казано - за да може тази тактика на демонстрантите да предизвика нещо, те трябва да вложат доста по-солиден брой хора в блокадите. В противен случай напрежението може да нарасне и да се обърне срещу тях самите.
Дали ще сработи обаче за крайната цел - оставки на правителството и главния прокурор? Спорно е. Но изглежда като най-добрия шанс пред демонстрантите досега.
Блокирането на кръстовища няма да привлече хора към протеста, а ще ги отблъсне от него (Антон Биров)
Без значение дали човек подкрепя, или не исканията на протестиращите през лятото на 2020 г., еволюцията на техните демонстрации - блокирането на възлови кръстовища - е ход със спорни последствия.
Той по-скоро може да попречи на протестиращите да постигнат целите си, вместо да им помогне, тъй като създава реалния риск да изостри общественото недоволство спрямо самите тях.
Да, блокадите без съмнение смущават нормалното ежедневие и създават дискомфорт в обществото - това е най-мекият начин, по който може да се определи това прибирането ти от работа след дълъг работен ден в пика на лятото да е невъзможно или да отнема двойно, тройно повече време.
Нещо счупено обаче има в логиката, че това е начинът да бъдат привлечени повече хора към протестната кауза или да бъдат постигнати исканията на протестиращите - от оставка на правителството до "мафията вън".
Постига се друго - подсилва контраста между различните групи граждани. Нещо повече - блокадата работи в полза на властите. Позволявайки подобно гражданско неподчинение и държейки полицията настрана, те спомагат конфликтът "граждани срещу политици" да се изроди в "граждани срещу граждани".
Най-активните поддръжници на протеста вече са на улицата. В срещуположния край са тези, които подкрепят правителството или поне не подкрепят исканията на протестиращите. Блокадата на кръстовищата няма да промени тази им позиция, а дори ще я затвърди, защото протестът вече влияе негативно върху личния им живот - застава между тях и хляба им, губи от личното им време, пречи на личното им удобство.
По средата между тези две групи са пасивните недоволни - онези, които подкрепят исканията за оставка, но поради една или друга причина - от работни ангажименти до възраст или здравословни причини - не са редовни участници в протестите.
Ако хората от тази група имат възможност да отидат на протест, то ще е вечер. Денонощната блокада на кръстовища и последствията за трафика от нея обаче влияят негативно и на тяхното ежедневие. Това поражда въпросът: как се очаква, че това негативно влияние ще премахне досегашните пречки да са активно протестиращи и ще ги изкара на улицата, вместо да ги обърне срещу протестиращите?
И тук идва вече споменатият от колегата казус с броя на хората, които блокират кръстовищата. Рехавостта на тези акции подкопава нейната легитимност. Най-малкото респектиращо е да видиш как кръстовището на "Орлов мост" е окупирано от няколко хиляди души. Съвсем различно е животът в центъра на столицата да е блокиран заради няколко десетки души, разхождащи се по пътното платно. Това може да им навлече повече ругатни, отколкото да им спечели подкрепа.
Още повече, че блокадите смущават повече живота на обикновените граждани, отколкото на онези, чиито оставки протестиращите искат. Ако 2020-а научи света на нещо, то е, че доста професии могат да се упражняват дистанционно. Държава също може да се управлява така. Колко министри ползват градски транспорт? Колко депутати? И как тяхното ежедневие е по-лошо сега - дотолкова, че да ги накара да хвърлят оставки?
Пенсионери и хора в неравностойно положение - това са две от основните групи, които ползват и имат най-голяма нужда от градския транспорт. Хора, които в сегашната ситуация, са принудени да се придвижат пеша с няколко километра в повече при температури от 30+ градуса.
И нека минем без аргумента "Бабите и инвалидите да си стоят вкъщи", защото няма как да знаеш нечия причина да е навън. Знаем причините на протестиращите - те настояват исканията им да бъдат изпълнени. Очевидно имат времето и възможностите ден и нощ да лагеруват на открито.
Смятат, че да смутиш нормалния живот в центъра на София, ще породи лавина от недоволство, която ще принуди правителството да подаде оставка.
Но тяхната убеденост в правотата на исканията и действията им не трябва да ги кара да пренебрегват другата гледна точка - че с лагеруването по кръстовища не само, че не се доближават до реализация на исканията си, а се отдалечават от нея. Вместо да привличат съмишленици, отблъскват хора от себе си и своята кауза.
***
Какво е вашето мнение по въпроса? Коя от двете тези смятате за по-вярна? Можете да ни кажете в коментарите под текста.
