Екстремните ситуации изискват екстремни действия.
Така заради пандемията два от най-реномираните български университети се решават на безпрецедентна практика - да обявят прием след дванадесети клас, без да изискват традиционните кандидат-студентски изпити.
В Софийския университет, както уточняват лично от Алма-матер, с оценка само от матура ще се влиза даже и в една от най-желаните специалности - "Право".
Решението за подобна либерализация е оправдано, предвид обстановката, но се прие остро и то най-вече от хора, които са далеч от кандидатстването за университет.
"Може да въведат и книжки за оцветяване или рязане на ножичка по контур", недоволства потребител из редицата коментари по форумите, а друг му припява "Направо да им дават дипломите". В язвителните реплики към зрелостниците се съдържа странна смесица от краен консерватизъм и липса на логика.
Разбира се, няма как да минем и без подмятанията за "днешната младеж", която не е като "вчерашната младеж" - задължително по-зле е.
Това е пошло мислене, при което приемът във висшето учебно заведение е поставен на пиедестал и издигнат в почти религиозен култ. Участващите в тази немалка секта в продължение на 12 месеца, че и повече, разменят теми, имена на частни учители, съвети, хитрини, притеснения за предстоящите изпити.
А после?
После настава пълно пренебрежение към случващото се из аулите на университета, което граничи с парадоксално безхаберие на фона на положените усилия за кандидатстване.
Сякаш не лекциите от признати доценти и професори, а именно мъчният прием, който не е променян буквално с десетилетия, е гаранцията, че бъдещият студент е способен и е готов да бъде приет в това общество с отворени обятия. Не наученото във висшето заведение е приоритет, а петиците и шестиците, довелите те до коридорите на въпросното учебно заведение.
В тази идея се корени и вече споменатият консерватизъм, който не дава някой да припари до университетските зали, без преди това съвестно да е написал какво е искал да каже авторът и колко са загиналите в битката при Клокотница.
Да не забравяме и че в този процес по наизустяване (да, научаване е твърде некоректно да се каже в случая) родителите обикновено отделят стотици левове, за да запълнят пробойните, зейнали в гимназиалното преподаване, и да са сигурни, че детето им ще се сдобие с "правилните" знания.
А не следва ли моделът да е напълно обърнат - приемът в университет да не е чак толкова сложен, но след него цедката да става все по-ситна и мъчна за преминаване?
Това до голяма степен е риторичен въпрос за престижните европейски университети. В България обаче след безпаметната кандидат-студентска кампания и евентуалния успешен прием често настават още по-безпаметни четири-пет години, в които през семестъра тече веселба, присъствието на лекции е с цел раздумка, а сесиите се взимат с четене в последния момент, жални молби за тройка и обещания, че следващият път ще е различно.
И нито един приемен изпит - по-сложен или по-лек от традиционния - не променя факта, че във висшето ни образование нещата сериозно куцат. Зрелостниците, приети само с оценките си от матура, няма да са по-лоши студенти от предшествениците си, записали се след мъчителен изпит и няколко бели косъма в косите.
Но няма и да са по-добри студенти, ако цялостната нагласа към висшето образование не бъде променена, а в професорските кабинети и зад лекторските банки не се случи съществена промяна.
