Знаете ли каква е разликата между Деня на Европа и Деня на победата?
Ако първият празнува мира в Европа и лекуването на раните на континента след края на Втората световна война, то другият представлява едно шовинистично, втренчено безнадеждно в миналото размахване на юмрук.
Победата над Нацистка Германия във Втората световна война действително си заслужава да бъде отбелязвана като празник. Това е крахът на един човеконенавистен режим, който е убил милиони.
Проблемът с Деня на победата - така, както се пропагандира и празнува от Русия - идва от това, че Москва е обсебена от идеята за собственото си величие и придава важност само на него.
Никой не отрича ролята на Червената армия за победата над Германия, но сякаш в Русия забравят, че в тази война са участвали и други сили, че това е общ успех на редица държави, дали своя дан в кръв и разрушения.
Затова и Денят на победата не звучи като общ празник, а като някакъв призив за преклонение пред героичността на Съветския съюз, който едва ли не е спасил задниците на Европа.
Удобно се забравя, че СССР започва войната като де факто съюзник на Берлин с разделението на Полша. Пропуска се моментът, че съюзниците изпращат важна продоволствена помощ за обсадения Сталинград, а успехите на Западния фронт на войната спомагат и за обръщането на ситуацията на Източния фронт.
В целия наратив около Деня на победата се изгражда една митологична роля на "освободителната" Червена армия, която едва ли не самосиндикално се разправя с нацистката заплаха.
Само че за нас Червената армия е всичко друго, но не е освободителна.
Тя е армия окупатор - силите на Москва влизат в България като окупатори, възползвайки се от предателство в правителството на Константин Муравиев, остават до декември 1947 г. (като през цялото време са на издръжката на Българската държава), извършват множество убийства и изнасилвания, докато са у нас.
Още при подписването на мира след края на Втората световна война България е поставена в групата на победените държави, независимо от факта, че Българската армия е изпратена да се бие срещу нацистките войски и печели победи срещу тях.
Въпреки тези усилия страната ни, благодарение до голяма степен на наложения след 9 септември 1944 г. преврат на комунистите и Отечествения фронт, България изпълнява всяко желание на Кремъл.
Това поведение на инсталираното марионетно управление у нас продължава до самия крах на социалистическия блок през 1989 г., но честно казано - и доста след това.
Остатъците от БКП до голяма степен държат и до днес България да продължава да съществува под диктат от Москва, маскирайки позициите си като "защита на българските интереси".
Именно за тях е важно на днешната дата да се чества Деня на победата, прекланящ чело пред СССР и Червената армия, а не Деня на Европа, който чества идеята на този континент да няма повече войни, а хората да живеят в мир и в икономическо сътрудничество.
Същите тези хора, които целенасочено се опитват да легитимират един режим, който държи България в пълно подчинение на Москва и в почти пълна изолация от целия останал свят, сега обяснява, че като член на Европейския съюз страната ни е "марионетка" на външни сили.
Това е въпрос на цивилизационен избор. Можем да останем, вперили поглед в едно минало, което нито има как да се върне, нито е кой знае колко светло и добро за България, или можем да продължим напред по пътя си като легитимен член на Обединена Европа.
Победата над нацизма си заслужава да бъде празнувана, но в цялост - за победата на мира над войната, за победата на свободата над тиранията.
Затова и на 9 май празнуваме Деня на Европа.
