Малко или мног0, този скандал е буря в чаша вода.
Гласуването на България по резолюцията за геноцида в Сребреница от 1995 г. в крайна сметка мина и страната ни подкрепи документа. Така 11 юли вече ще се отбелязва като Международен ден за размисъл и отбелязване на геноцида в Сребреница.
Казусът е с това как въпреки официалната позиция на страната ни по темата, премиерът и външен министър Димитър Главчев се е опитал да промени вота на България и да се гласува за резолюцията с "Въздържал се".
Това показаха изнесени от разследващия сайт BIRD дипломатически документи с указанията на Главчев. Там той настоява представителката на България в ООН Лъчезара Стоева да гласува с "Въздържал се", като мотивите му повтарят тези на Сърбия и Русия - приемането на резолюцията щяло да доведе до допълнително разделение и противопоставяне вътре в Босна и Херцеговина.
Впоследствие правителственият пресцентър разпространи официална позиция, според която въпросните документи не били окончателни, а изнасянето им било "хибридна атака" за политически цели.
ГЕРБ се разграничиха от действията на премиера Главчев, ПП-ДБ обвиниха премиера в промяна на геополитическата посока на България, а накрая двете формации се вкопчиха в обичайната размяна на обвинения помежду си.
Сръбският президент Александър Вучич коментира колко разочарован бил от България, заради което може да се спекулира откъде на нашия премиер може да му е хрумнала идеята за "Въздържал се"...
От цялата тази буря в чаша вода на преден план излезе съвсем истински проблем - на Димитър Главчев изобщо не му е мястото да бъде служебен външен министър.
Той зае поста, след като първият му избор за външен министър си направи отвод по лични причини, вторият беше отстранен след едва седмица на поста и скандален опит да промени посоката на външната политика на България, а третият се оказа действащ зам.-председател на политическа партия - откровено неподходяща идея, когато става въпрос за служебно правителство и организиране на избори.
Тогава Главчев излезе и заяви, че нямал време постоянно да търси кандидати за външен министър и нямал време да проверява биографиите им дали пък някой не е изявено партийно лице.
Затова, тъй като няма време за такива неща, той сам се нагърби с работата на дипломат №1 на републиката.
И сега вероятно съжалява за това си решение, защото, колкото и странно да звучи за някои, позицията на външен министър във времена на несигурност и нестабилност като сегашните e доста сложна.
Съответно ще е добре, ако тя не попада в ръцете на дилетанти. Или на хора със съмнителни връзки. Или с още по-съмнителни пристрастия към държави, които официално са ни обявили за неприятел.
Но какво да се прави, когато разполагаме със служебен премиер, който няма време да провери CV-тата на собствените си кандидати за министри.
Добре поне, че изборите са скоро...
