"В оскотялото ни време на ротация на принципи и ценности, сред брокери на нашата несвобода с техните тефтерчета, Левски изглежда болезнено невъзможен."
Или как да кажем, че сме срещу правителството, без да го казваме директно.
Краткото слово на президента Румен Радев на възпоменателното честване на кончината на Апостола на свободата Васил Левски успя да привлече внимание, но някак по неправилния начин.
Сякаш държавният глава не разполага с друга трибуна, от която да отправя критиките си към правителството и формулата, по която е съставено то, че трябва да въвлича в това и една от малкото наистина обединяващи българското общество фигури.
Нито е времето, нито е мястото.
Открай време съм на мнение, че използването на национални празници, християнски празници и дати на национална гордост за прокарване на политическа пропаганда, особено на нескопосана такава, е особено жалко поведение не само за политик, но и за обикновено човешко същество.
Според мен някои теми е добре да останат далеч от боричканията за власт и размяната на нападки, критики и гуано.
Това, от една страна, ще ни помогне да запазим поне някои аспекти от националната ни идентичност чисти от политическата кал, а от друга ще покаже, че самите играчи могат да проявят поне малко смирение и да си сдържат двойните езици.
А и честно казано - има ли въобще някакъв смисъл от подобни патетизми навръх честванията на кончината на Левски?
Сериозно, надали ще се намери човек, който да не е наясно какво точно мисли и чувства президентът Румен Радев по отношение на управляващите, тяхната (НЕ)коалиция и начина, по който ръководят България.
Какво постига с тези заигравки сега?
Да накара своите фенове да се радват, че е "отбелязал точка" срещу "врага"? Да събуди раздразнение у противниците си? Или най-вече да провокира още повече апатия към случващото се у мнозинството от населението, на което му е писнало политици да си ги мерят при всеки удобен повод.
Истината е, че до такава степен сме свикнали политиците ни да се държат безобразно, да говорят глупости и да действат опортюнистично, че вече над 60% от населението не гласува по избори.
Тук не става въпрос за едно изказване не на място от страна на президента Радев, а за дълготрайно натрупване на инфантилно поведение от всички краища на политическия спектър без изключения.
В обществен план наистина нещата се променят. За това говорят ниската избирателна активност, изчерпването на алтернативи, както и отварящите се пространства за поява на нови политически играчи.
Никой не може да ни каже със сигурност какво ни очаква, но надеждата е, че там зад ъгъла на бъдещето ни очаква една политика, в която се ценят работата, ясната визия и способността за изпълняване на обещания, а не както досега - обикновеното говорене на празни обороти и без последствия.
А онези светли образи, които ни обединяват всички като българи, ще бъдат оставени далеч от цялата кал на политиката.
