Да си купиш цял щат си е повод за празник. Затова, когато през 1867 г. САЩ изкупува Аляска от Русия, сладкарите в Америка решават да го отпразнуват. Сред тях е Чарлз Ранхофер - майстор-сладкар, който емигрира от Париж в Ню Йорк и носи със себе си ценни знания от Стария континент.
Обучен във Франция, Ранхофер знае много добре как се приготвя "норвежки омлет" - ястие, което нито е норвежко, нито е точно омлет.
Норвежкият омлет е десерт, при който се редуват пластове сладолед с пластове сладкиш, заливат се с меренг и се изпичат до златисто.
Меренгът - вкусна комбинация от белтъци и захар - действа като изолатор и предпазва сладоледа от разтапяне при печене.
Името на сладкиша намеква за контраста между топлите, току-що изпечени белтъци и ледената сърцевина от сладолед, студена като земите на Норвегия.
Чарлз Ранхофер се подсеща за съчетанието през 1867 г. Тогава той е шеф-сладкар в реномирания ресторант "Делмонико".
Там са обичали да вечерят личности като Чарлз Дикенс и семейство Рокфелер, а кухнята е отговаряла на елитната клиентела. Ранхофер решава да промени леко норвежкия омлет и да го направи още по-вкусен и пищен точно в чест на току-що закупената Аляска, бъдещ 49-и щат на САЩ.
Готвачът изгражда десерта от сладолед и сладкиш, богат на подправки. След това обвива пластовете със слой от същия сладкиш с подправки, залива с меренг и запича.
Десертът е наречен "Печена Аляска" - в чест на Аляска и на студено-горещия вкус на ястието.
На нас, привикнали на какви ли не торти и сладки печива, "Печена Аляска" не ни звучи никак забележително - кексова основа, сладолед и целувчена смес.
За XIX век в Америка обаче златистите върхове на меренга и свежият сладолед, непокътнат отдолу, били нещо почти нечувано.
Оригиналната версия съдържа бананов сладолед, направен на място, орехов кекс с подправки и белтъци с пудра захар.
Цената отговаряла на разкоша на десерта - в днешни пари можем да я измерим на около 40 долара.
Сумата отговаряла и на времето, което "Печена Аляска" отнема, защото в една кухня от XIX век ястието изисквало неминуемо повече усилия, посуда и обработка на продуктите, за да се обединят в едно.
Първоначално Ранхофер нарича десерта "Аляска, Флорида", но през 1880 г. името "Печена Аляска" изниква в менюто на "Делмонико".
Започнали да се появяват и версии, в които пластовете кекс са сиропирани с плодов сок или сладоледът е повече от един вид и вкус.
Един готвач от Ню Орлеанс добавя любопитен детайл към рецептата, като вместо да пече тортата във фурна, решава да залее меренга с малко алкохол и да го фламбира пред очите на клиентите. Излишно е да казваме, че за времето си това е било невероятен лукс и зрелище.
През 1894 г. "Печена Аляска" официално влиза и в американските готварски книги и се превръща в любим десерт на имена като Джулия Чайлд и Жак Пепен.
Днес в повечето ресторанти предпочитат да фламбират белтъците, за да е възможно най-забележително сервирането. След това внимателно оформените връхчета на меренга стават примамливо златисти, сякаш някой ги е дорисувал.
Марта Стюарт, повелител на модерната кулинария, също обожава "Печена Аляска" и я приготвя често за специални поводи. Ето и нейната рецепта:
Необходими продукти:
- 3 яйца - разделени белтъци от жълтъци
- 6 супени лъжици захар
- 90 грама качествен тъмен шоколад - разтопен
- 400 грама бананов сладолед
- 400 грама друг сладолед по избор - най-добре от горски плодове
- Щипка сол
- Ванилия
- За меренга - 8 белтъка, 2 чаши захар
Начин на приготвяне:
За кексовата смес разбиваме за около 15 минути три супени лъжици захар с три жълтъка до бледожълта пухкава консистенция. Добавяме ванилия и леко охладения разтопен шоколад и отново разбиваме на ниска скорост.
Отделно разбиваме трите белтъка до сняг с щипка сол, като постепенно слагаме и останалите три супени лъжици захар. Обединяваме сместа от жълтъци и тази от белтъци, разстиламе на блат в плоска тава и печем на 170 градуса за 20 минути.
Изваждаме блата да се охлади и си приготвяме меренга, като разбиваме 8 белтъка с 2 чаши захар и малко ванилия. Белтъчната смес трябва да образува твърди върхове и да стои стегнато.
Сглобяваме десерта - в дълбока купа, застлана със свежо фолио, разпределяме внимателно блата. В него редуваме банановия сладолед с другия вид сладолед, като би трябвало да се получат три по-дебели и четири по-тънки слоя.
Накрая прибираме краищата на блата, притискаме внимателно и прибираме в хладилник за малко да стегне.
После заливаме с меренга и го запичаме на 160 градуса във фурната или го обливаме с малко ром и фламбираме. Последното можем да направим и пред гостите, за да ги впечатлим.
