В последните години напрежението във футбола нараства главоломно: феновете се чувстват притиснати и изтласкани встрани от корпоративния модел, който бавно и сигурно превръща играта от забавление в глобален бизнес.
Движението "Against modern football", учредено в началото на новия век с главна цел именно реакция на феновете срещу напредващата комерсиализация на футбола става все по-активно в опит да прекъсне промените, които заплашват да откъснат любимата игра от корените ú.
Един от най-наболелите и сериозни въпроси е свързан със загубата на идентичност на спорта. Модерният футбол вече не е просто повод на млади и стари да отидат на стадиона и да подкрепят своите любимци - играта се движи от телевизионни договори за милиарди, различни маркетингови стратегии и инвеститори от всяка точка на планетата.
Освен това, че вече телевизиите предават всичко по-интересно от света на футбола и по цял свят това се случва чрез специално създадени платени канали, наблюдаваме и тенденция за повишаване на цените на билетите - в момента те са по-високи отвсякога.
Имената на стадионите, някога символи на даден клуб се продават като стока за много пари, най-често в опит на клубовете да прибавят солидна финансова инжекция към своите постоянно нуждаещи се от свежи пари бюджети. Най-пресният пример за подобно търговско решение е това на испанския гранд Барселона, който добави името на световноизвестна компания за музикален стрийминг към митичния "Камп Ноу".
Все по-често ставаме свидетели на промени във футболния календар - мачовете от лятната подготовка на топ отборите преминава на места, които до неотдавна бяха определяни като екзотични - САЩ, Австралия, Китай и други, за да са удобни за глобалната аудитория, а не за местните фенове.
През лятото програмата на Световното клубно първенство в Америка подложи на сериозно изпитание волята на състезателите, тъй като за да могат да бъдат гледани в Европа, срещите между два тима от континента често стартираха в огромните жеги по обяд.
Суперлигата, също бе част от плановете на собствениците на големите клубове да монетизират по-добре участието си в евротурнирите. Модел, който да замени Шампионска лига, но да бъде достъпен само за определени тимове разбуни духовете сред феновете по цял свят и поддръжници на Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Арсенал, Челси, Барселона, Милан, Интер и много други демонстрираха открито несъгласието си играта да се превърне в затворен кръг за супербогаташи.
В Германия, например, опитват да се справят с проблема като феновете държат контрол над клубовете с голям процент участие в управлението му, докато в Англия се разчита на частни бизнес стратегии и най-скъпите билети и стадиони в Европа. Зад клубове като Манчестър Сити и Нюкасъл стоят много влиятелни и богати хора, като главният собственик на "гражданите" е член на управляващото семейство на Абу Даби, ОАЕ, докато "свраките" бяха превърнати в един от най-амбициозните проекти в света от PIF - суверенен фонд на Саудитска Арабия.
В Източна Европа положението е малко по-различно, финансирането често е недостатъчно, има остатъчна романтика, но на доста места феновете са единствената стабилна структура. Основната цел на масата от клубовете в България и региона е оцеляване, като подобряването на професионализма също остава отворена тема.
Ако има положителна тенденция, то тя е, че все повече клубове осъзнават, че фенската маса е капитал, който не може да бъде закупен. Без привържениците играта губи смисъла, който я направи така популярна по света.
А футболът все още е игра за феновете, нали?
