Темата за промените в Конституцията тези дни е горещ картоф, който прескача от уста на уста не само в обществото, но и сред политическия елит.
За коалиционните партньори на ГЕРБ обаче тя е нещо повече - шанс да поставят отново на масата идеите, които им печелят електорат по време на предизборни кампании.
От тяхна гледна точка това е необходимост. В повечето публикувани наскоро социологически изследвания "Патриотите" остават около прага за влизане в Народното събрание и ако искат да го преминат, те спешно трябва да покажат някаква инициативност.
Да се въведат някои от идеите им като поправки в Конституцията (а не в Изборния кодекс) обаче е меко казано сериозна заявка. Разбира се, предвид настоящата деликатна ситуация това е по-скоро неосъществимо по ред причини, макар че днес Ангел Джамбазки заяви с категоричност, че ВМРО няма как "да подпише празен чек".
С това той визираше, че партията ще иска от ГЕРБ подкрепа за своите идеи, преди да даде своята за предложените от страна на управляващата партия промени в Конституцията.
И докато зад затворената врата на кабинета се обсъжда тъкмо този крехък коалиционен баланс, ние ще разгледаме три от исканията на патриотите и ще поразсъждаваме върху това имат ли те почва у нас, или по-скоро от тях ще израснат цветя на злото.
1. Задължителното гласуване (предложено от ВМРО)
Много, ама много дъвканата тема за задължителния вот от време на време се връща в дневния ред на обществото, а през 2016 г. дори беше въведена под угрозата от санкции, ако няма "уважителна причина" да пропуснете вота (на президентските избори тогава избирателната активност все пак остана 57,67%). Наказанието за негласуване обаче по-късно беше отменено от Конституционния съд, с което упражняването на вот се превърна по-скоро в морален дълг.
Ако помните, това беше и вторият въпрос при инициирания от Слави Трифонов референдум. Много от защитниците му се застъпват и за тезата, че чрез задължителното гласуване партии като ДПС, които имат верни избиратели, ще потънат под натиска на по-широката представителност. Нещо повече - купените гласове също така значително биха олекнали под тежестта на действителните.
На теория звучи добре: ако всички гласуваха, в парламента щяха да влизат повече партии и в действителност обществото щеше да се радва на представителност. На практика обаче проблемите са много.
Най-същественият сред тях е, че една демократична съвременна държава не би следвало да задължава хората да гласуват и да ги санкционира. Поддръжниците на обратна теза обаче биха казали веднага, че все пак квадратчето "Не подкрепям никого" е протекция на демократичното право.
Наказателният или протестен вот в стил фалически символ върху бюлетината обаче няма как да бъдат избегнати, а количеството им ще нарасне значително под натиска на принудата. Нека не забравяме и какво се случи на президентските избори - в крайна сметка на втори тур високата избирателна активност от първия беше тотално неутрализирана тъкмо с възможността хората да посочат, че не подкрепят никого, което направиха 214 094 души.
2. Образователен ценз при гласуване (ВМРО и НФСБ)
Реториката зад това искане е ясна и категорична: ако се въведе задължителен праг на завършено образование, ще се елиминира платеният вот, тъй като той често идва от необразованите малцинства, които просто отбелязват квадратчето, което им е казано да отбележат.
Основен аргумент "за": образованието в България е задължително до 16-годишна възраст.
Член 53 (2) от Конституцията обаче гласи нещо малко по-различно: че не образованието, а училищното обучение е задължително. По-горе в основният закон е записано друго: че всеки има право на образование.
На практика това е разковничето: образованието е човешко право, но в нашето законодателство по един особено интересен начин е залегнало и противоречие, защото то е едновременно и задължение. Тук обаче има и още един съществен въпрос: ако се разглежда единствено като второто (защото би трябвало едното от двете понятия да падне), то тогава за изпълнението му трябва да носи отговорност и държавата. А това в известен смисъл ще означава, че образователният ценз е в противоречие с това ѝ задължение, тъй като тя не е успяла да го изпълни.
Демокрацията обаче от друга страна осигурява правото на всеки човек да бъде представляван.
На практика купеният вот ощетява онези, които са го продали, защото техните интереси по този начин трудно ще се чуят от политическата трибуна.
С въвеждането на образователен ценз тези хора съвсем ще изчезнат от политическия процес, вместо да се работи за тяхното образоване и интеграция, просто защото те ще станат "ненужни", следователно - невидими.
Излишно е да споменаваме още, че много хора остават без определена образователна степен по най-различни причини - голяма част от тях (често и лица, лишени от родителска грижа) са принудени да започнат работа преждевременно и изоставят училищната скамейка.
Без значение за кого точно става дума, е важно да се има предвид, че образованието и интелектът не се изразяват в корелация. В крайна сметка, всеки човек има право на глас и настояването за обратното е пренебрегване на Чл. (6) от Конституцията, който гласи, че всички се раждат свободни и равни по достойнство и права.
3. Връщане на донаборната служба (предложена от ВМРО)
Темата за задължителната казарма болезнено (особено за паметта на засегнатите) и често изскача от цилиндъра на патриотите.
Аргументите "за" според ВМРО: първо, тя ще запълни редиците на оредяващата българска армия с потенциално компетентни млади (най-вече) мъже, които няма просто да понасят ударите на вражеските войски при евентуална война.
Второ, тя възпитава качества и ценности в младите хора, които иначе започват да избледняват пред заплахата на "джендър идеологията".
Що се отнася до казармата, аргументите против сочат, че наборната служба е изключително скъпа и непрактична, а обучението на войник за работа с модерна техника трае години, а не месеци. От друга страна, невъзможно е да се пренебрегне принудителният елемент, който само ще накара младите мъже отново да търсят начини да избегнат тази си участ (самият Джамбазки призна, че неведнъж е отлагал военната си служба заради висшето си образование, макар да лобира за нея).
Ето защо по-доброто решение би било да се въведат програми, които да привличат истински мотивираните за професията "военен", включително чрез увеличаване на заплатите в сектора на отбраната и някои облекчения като осигурено място в детска градина или право на обществено жилище.
Съвсем друг обаче остава въпросът за това какво място има идеята на патриотите за казармата в основния закон на Републиката, като тези неща се решават в съвсем друг дял на законодателството.
И като говорим за особени решения, тук можем да вмъкнем и още едно искане на ВМРО - семейството да е "гарантиран" съюз между мъж и жена, макар че и във вече действащата Конституция той е обозначен като "доброволен" такъв. Явно е, че зад тази промяна в текста да се натърти допълнително, че бракът е между двата пола и с това да се бетонира задължителният му статут.
Във всеки случай е добре всеки, който споделя част (или всички) идеи, предложени от "Патриотите" (повече за предложенията на НФСБ ще намерите тук), да не забравя, че зад емоционалната защита на родолюбието и традициите често стои хвърковат популизъм, който не може да защити много от своите думи с действителни решения и действия.
А ако може, това почти задължително (дума, която те често използват) е с цената на нечия свобода или право.
