Подпорни стени, багери и чакълени пътеки - все човешки феномени, на които ставаме свидетели от известно време.
Причините за тях са много и посвоему нелогични, а ако питаме управляващите, сигурно ще отговорят, че причината за тези действия е свързана с осигуряване на безопасността на туристите и почиващите сред природата. Безопасност, чиято цена обаче не може да се плати само с парите от Европа.
Последният скандал с багерите на Рилските езера получи широк отзвук и не остана скрит в сянката на други подобни случаи, както в България става по традиция.
След ситуацията с "подпорната стена" в защитената местност "Алепу" край Созопол, превръщаща се ден след ден в няколкоетажно място за отдих, реакции по темата не закъсняха. Хората не останаха безучастни, опасявайки се, че тежката техника в Рила отново ще "укрепва" някое свлачище.
Оказа се друго и на пръв поглед далеч по-безобидно нещо, което погледнато от различни ъгли, оставя у човек доста противоречия.
Строеж няма да има, каза директорът на Национален парк "Рила" Красимир Андонов. Заснетият край езерото Бъбрека багер се оказва там с една единствена цел и тя е рехабилитация на увредения район.
Зад този малко сложен и неразбираем термин стоят 3 млн. лева, мащабен проект и куп добри намерения, въпреки че сигурно знаете, че пътят към ада е осеян именно с тях.
Причината за така наречената "рехабилитация" е прекомерният поток от туристи, който е основен проблем и причина за настъпилата по пътеките в района ерозия. Решението е следното - да бъде обособен ясен маршрут с определена широчина на пътеките и поставяне на дървени прегради по границите им.
За несъобразителните туристи ще бъдат сложени обозначителни табели, които да им припомнят, че мястото за дневния им тоалет не е в езерата, както и да ги предупредят да не излизат от маркираните за разходка места.
Дотук всичко на пръв поглед звучи добре. Някои ще си кажат - ето, най-после някой се сети да се погрижи поне за едно нещо, без да го руши, а и тия хаймани, дето обикалят по планините и не знаят къде ходят, най-после ще бъдат сложени в ред.
Въпросът е, че подобно на толкова много други пъти, и тук остава неясно какви точно са преките ефекти за природата и това ли е най-добрият начин да я опазим от самите нас.
Често с опитите си в тази посока държавата предприема необмислени действия, от които връщане назад няма.
Проблемът с големия поток от туристи на Рилските езера не е от вчера. Най-сериозният виновник за това е лифтът, улесняващ еднодневния "бирен" туризъм, след който не е трудно да разбереш състава на консумираните неща заради небрежно хвърления боклук в стил "не съм оттук и съм за малко".
Надали в този случай рехабилитацията на пътеките ще ограничи хората, вкарвайки ги да вървят в индианска нишка един след друг. Но това е от онези добри намерения, които оправят едно и развалят няколко други неща.
В желанието си да извършат въпросната рехабилитация, в защитена местност с ценна екосистема се качва тежка строителна техника, предполагаемо по път, забранен за автомобили.
За да се стигне до това, сигурно не е ясно, че присъствието му там може да навреди още повече на почвата и да причини допълнителна ерозия. Освен това чакълът, който е предвиден за насипване на пътеките, е опасен и е твърде възможно да увреди езерата, ако по някакъв начин попадне в тях (от неволна детска ръка например).
Идеята е добра, но дали можем да кажем същото за реализацията? Пазим природата от хората, а докато правим това, я увреждаме повече, отколкото може да си представим.
Страхът на хората за евентуален строеж на Рилските езера беше повече от нормална реакция. С годините думи като "реставрация", "рехабилитация" и "ремонт" са отишли в графа "съмнителни" и в повечето случаи резултатът го доказва.
Тъй като няма да се извършват строителни дейности, според екоминистъра Емил Димитров оценка на въздействието върху околната среда не е нужно.
Остава обаче да се реши най-важното - дали проектът да бъде спрян напълно, или ще продължи, за да не бъдат изгубени предвидените за него европейски средства.
Труден въпрос, за чието решение накрая вина ще носят туристите.
