Който го е гледал, никога няма да го забрави.
Онзи плашещ поглед, стойката, свитите в юмрук ръце... На 5-ти януари Вини Джоунс навърши 50 години, а бившият капитан на Уимбълдън остава в историята като един от най-коравите футболисти на нашето време.
Почти три десетилетия след знаменития момент, в който сграбчи Пол Гаскойн за гащетата (условно казано), Вини вече е със статут на холивудска звезда.
Във филмите най-често го виждаме като свиреп гангстер - нещо като естествено продължение на футболната му кариера. Ролите са му мръснишки. Върти пушки и пистолети, чупи ръце... Но в живота вече е част от елитния актьорски клуб.
Казва, че има телепатична връзка с Пол Гаскойн и иска да помогне на приятеля си да преодолее алкохолната зависимост, но сам се бореше с демони през годините.
В средата на 90-те ухапа за носа репортера на "Daily Mirror" Тед Оливър. Години по-късно определи случката като "стара детска шега", която е правил неведнъж.
"Гай Ричи казва, че всеки от нас крие по едно зло куче в себе си, а моето е огромно гадно копеле и трябва да го държа в клетка", признава бившият защитник.
През 1998 г. бе обвинен за нападение над съсед. В нетрезво състояние заплаши стюардеса с убийство през 2003-а и получи доживотна забрана да ползва услугите на авиокомпанията "Virgin Atlantic".
Преди две години, пак под въздействието на алкохол, награби момиче в нощен клуб. Постъпката му вбеси съпругата му Таня, с която се познават от деца и са почти 40 години заедно. Но кой познава по-добре Вини от нея?
"Фактът, че снимката се появи веднага в интернет, подсказва, че всичко е било нагласено", оправда се Джоунс тогава и остави бутилката завинаги.
Потърси терапевнична помощ и призна: "Вече съм чист. Изпих си пиенето за този живот. Махмурлукът изпълваше дните ми и постоянно бях депресиран. Поглеждайки Газа, можех да видя себе си."
Като че ли съдбата на Вини е предначертана.
Той е роден в Уотфорд, а родителите му се разделят, когато е на 13 години. Остава при баща си, който е топлотехник и строител. Постоянно имат противоречия и напуска дома на 16, след като се сбиват жестоко.
Работи какво ли не, за да изкарва пари, а освен всичко друго, помага за поддържането на колежанския футболен терен. Включва се в мачовете на студентите и е забелязан от полупрофесионалния Уилдстоун.
През 1986 г. подписва с Уимбълдън, а в отбора на Лудата банда се бори рамо до рамо с фигури като Денис Уайз и Джон Фашаньо.
"Най-голямата веселба беше срещу Челси, когато общо 21 човека в центъра си раздавахме ритници и юмруци", тъгува по отминалите дни Вини.
"Карахме най-ланяните автомобили, живеехме в къщи в крайните квартали, но това ни държеше съсредоточени. Животът в Уимбълдън беше фантастичен. Заплатите ни не бяха големи, за да затрудняваме клуба и той също се справяше добре."
"Много от нас бяха с нерадостни съдби. Аз и Фаш идвахме от разбити семейства, но намерихме истинското си семейство в Уимбълдън. Това е неописуемо и остава за цял живот", сантиментален е Вини, но веднага сменя темата с нещо по-весело и алкохолните подвизи със съотборниците си.
"Беше много напоително. А просто не мога да ви опиша на какво се направихме преди победата над Ливърпул за ФА къп."
Преди малко повече от година Вини бе диагностициран с рак на кожата, но сега твърди, че е напълно излекуван. Готви се да граби още от живота с пълни шепи и за още знаменити роли в киното.
Дълъг живот, мистър Джоунс!
