„Аз обичам футбола. Обичам естетиката на футбола.
Обичам атлетизма на футбола.
Обичам движението на играчите, дори странното поведение на треньорите.
Обичам страстта на феновете - те са готови на всичко за своя отбор и за своята страна.
Обичам шума и бръмченето на прожекторите, които осветяват терена.
Обичам песните. Обичам начина, по който топката се движи.
Обичам начина, по който отборите се наслаждават на късмета или страдат от него по време на даден мач или дори на цял сезон.
Но това, заради което аз обичам футбола, е че той обединява хората, въпреки религиозните им различия, географските и политически разделения.
Обичам факта, че за 90 минути в правоъгълно парче трева, хората могат да забравят всичко негативно, което се случва в живота им, и да остане само чувството на надежда и радост по време на този празник на човечеството.
Най-разнообразната, широко разпространената, всепроникваща и обединяваща култура, която познава човешкият вид е футболът и аз обичам факта, че пред неговия олтар, човешкият род може да дойде на поклонение и да празнува."
Емоционалното откровение на бившия играч на Нюкасъл Анди Харпър би разчувствало всеки футболен привърженик.
Но и всеки фен много добре разбира, защо играчът говори с такова страхопочитание за една игра.
Причините футболът да е толкова популярен и да действа по този начин на хората са много.
Социолозите биха посочили психологичната гледна точка, икономистите финансовата, а някои хора изобщо не биха се съгласили с мислите на Анди Харпър.
Чисто футболните причина да обожаваме тази игра обаче са съвсем различни.