Един от най-лошите навици на журналистите, като и аз влизам в тази група, е да започват някои изречения с: "Няма да има друг като...". Постоянно го правим, като твърде често пропускаме да отбележим, че животът и развитието на спорта си вървят, играчите, звездите и събитията идват и си отиват, идват и си отиват.
И въпреки това, ще кажа следното:
Няма да има друг Шакил О'Нийл. Ще има и вече има по-големи и по-известни играчи от него, ще има и по-забавни баскетболисти от него (макар и да няма как да са кой знае колко повече), но твърде рядко се срещат играчи, които да съчетават тези две качества качества - да имат талант и да забавляват феновете. Затова и до появата на Шак, почти всички специалисти ползваха за коректив Уилт Чембърлейн.
Шак обяви в Twitter, че слага край на кариерата си. Той беше един от първите спортисти, които потърсиха социалното общуване в социалните медии. Шак всъщност, се оказа първата наистина голяма и забавна звезда в световен мащаб. Кевин Макхейл от Бостън стигна близо до неговото ниво, но Кевин имаше поддържаща роля в тима на Селтикс, който тогава се водеше от Лари Бърд. А Шак винаги е бил Шефът на терена, авторитетът в съблекалнята.
Чел съм поне един анализ, според който О'Нийл е най-великият център в историята на баскетбола и според мен, това е смешна оценка. За мен, Шак е на пета позиция, пред него са Чембърлейн, Бил Ръсел, Карим Абдул-Джабар и Хаким Олайджоун. Тези качества, които направиха Шакил неустоим за медиите извън терена - основно нежеланието му да порасне и да се държи като възрастен - определено ограничаваха изявите му между кошовете. Без значение, че той не е съгласен с това твърдение, той никога не е тренирал колкото трябва преди началото на сезона и това доведе до твърде много контузии.
Но когато Шак беше на върха на формата си - това важи за първите му 14 сезона в НБА, когато постигна средно 26,2 точки на мач - той нямаше съперници в защита, единствено показателите му можеха да се сравняват с тези на Чембърлейн и Абдул-Джабар. Да, Шак определено залагаше на по-бруталната игра - липсваше му елегантността на Карим - но О'Нийл даваше страхотни пасове, при това допълнени с отлично чувство за пласиране на площадката, почти като при Бил Уолтън. Не си спомням друг играч да е доминирал по такъв начин във финланите битки за титлата в НБА, както го направи Шакил в три поредни години, естествено с Лейкърс, започвайки от 2000. Ако не играеше толкова рисково и негов съотборник не беше талантливият Кобе Брайънт, то сигурен съм че Шак щеше да стигне до средно 50 точки на мач срещу Пейсърс, Филаделфия и Нетс.
Точно по време на мачовете с Нетс, Шак започна една пресконференция с думите: "Сяда си аз в тоалетната и..., когато...", след това използва момента, за за да атакува треньора на Сакраменто, точно след финала в Западната Конференция, след това да обясни битката с Нетс, но това нямаше значение, той беше приковал вниманието ни още с първите си думи.
Любимият ми момент, свързан с Шак е от първия му сезон в НБА, когато заедно с него работехме по книга, посветена на него - една от многото, посветени на него. Сега се пише още една - автор е Джаки Макмълън. Та, бяха ми казали, че същия ден Шак не дава интервюта, тъй като спи, но аз настоявах да го видя и влязох в стаята му. Естествено, заварих го на леглото, покрит с гигантски чаршаф.
"Сложи касетофона до главата ми и да започваме", измърмори в просъница Шак и така и стана, в следващите 30 минути той се бори с дрямката, аз му задавах въпроси и той чинно им отговаряше.
За мен това е приятен спомен, ценни 30, при това много спокойни минути насаме с Шак.
