През миналата година България изпрати една от най-малките делегации на зимните олимпийски игри. В нея имаше само 18 спортисти. Един едниствен записа място в топ 10 на своята дисциплина. Честта на българския спорт отново защити Евгения Раданова. Тя завърши седма на 1500 метра и девета на 500 м.
Най-голямата ни надежда за нещо повече - сноубордистката Александра Жекова получи контузия на втората си тренировка преди официалния старт в бордъркроса и след падане прекара нощта в болницата във Ванкувър. Така искрицата надежда все пак за достойно представяне угасна.
"След края на олимпиадата трябва да направим анализ за състоянието на зимните ни спортове. За съжаление у нас няма условия за развиване на всички и трябва да съсредоточим усилията си върху тези, за които можем да осигурим пълноценен тренировъчен процес", обобщи спортния министър Свилен Нейков след завръщането си от олмпиадата във Ванкувър.
Подобен анализ поне в публичното пространство не се появи, съоръжения за развиването на зимните спортове също, но това не попречи на талантите ни в тях да покажат, че не бива да бъдат отписване. В едни от най-трудните времена за родния спорт ски скачачът Владимир Зографски, биатлонистът Краси Анев и Александра Жеков изживяха своята приказка. И се опитаха да подскажат на всички, че и в "белите спортове" се раждат шампиони.
Крак повлече Влади Зографски. Момчето, в чиято родина има само една остаряла и безкрайно опасна шанца за ски скокове, изненада света с 16-то и 19-то място в две от най-престижните състезания за световната купа - от веригата "Четирите шанци" и световна титла за младежи. Пробивът му шокира елита в този спорт.
Спортът е по наследство на Влади - баща му Емил е бивш ски скачач. Синът най-напред се увлича по футбола, но след това се ориентира към скоковете. Именно бащата изработва първия тренажьор за таланта - Зографски-старши връзва децата си с ластици за касата на вратата, така че да висят във въздуха в характерната за ски скоковете поза.
Още на 10 години Владимир се пуска по 105-метрова шанца, което е прецедент за историята на българските ски скокове. След това започва и да печели при децата. Най-престижните му класирания са шесто и две девети места на световното ученическо първенство в Гармиш Партенкирхен, победа и второ място на турнира за купа "Лотус" (неофициално световно първенство за деца) в Полша.
Тъй като у нас няма къде подготовката се води в чужбина. Парите за участия най-напред ги осигурява семейството му, чрез свои приятели. После се намесва федерацията по ски, а след като влезе в топ 30 той получи правото на пълна издръжка от международната федерация за участие в състезания.
Заради възрастта си Влади е определян от специалистите навън като изключително перспективен, сочат го за бъдеща звезда. Той самият обаче отрича да се чувства така. Винаги е недоволен от изпълненията си, а след световната титла при младежите дори мечтае за по-сериозен пробив при мъжете.
Такъв вече постига биатлонистът Красимир Анев. Именно този спорт даде на България първия олимпийски шампион в зимните спортове. След титлата на Екатерина Дафовска в Нагано и по време на златното поколение допълнено от Ива Шкодрева, Павлина Филипова, Ирина Никулчина биатлона се радваше на страхотен интерес.
Когато те се отказаха обаче спорта изпадна в криза. И докато всички се взираха в женския биатлон и търсеха талантите, които да запълнят дупката останала след звездите, мъжете някак неусетно застанаха в центъра на вниманието и показаха, че и там има бъдеще.
Над всички бе Краси Анев. През тази зима той спечели общо седем медала. Резултатите му за онези, които се интересуват от този спорт не са изненада, защото още преди четири години той стана европейски шампион за юноши. На злополучните игри във Ванкувър пък бе един от малкото представили се достойно като два пъти зае 25-о място.
Биатлонистът се захваща със спорта случайно. Бил е едва в четвърти клас когато треньорката Диана Галева обикаля училищата, за да събира отбор. Краси се съгласява заради стрелбата.
През 2004 г. е повикан в мъжкия състав. Заради липсата на финанси обаче е върнат при младежите. По това време повечето средства отиват за женския отбор, тъй като там са и резултатите. През миналата пролет обаче ситуацията с парите е много тежка и за двата тима.
През май президентския пост във федерацията е поет от Катя Дафовска. Олимпийската шампионка от Нагано'98 без много шум се захваща да създаде нормални условия за Анев и съотборниците му. В България като треньор е върнат Николай Захаров, същият, който работеше със самата Дафовска като състезател. Руснакът бе начело на женския ни отбор близо 10 години - до края на 1996 г. Благодарение на него Краси показа изключителен прогрес в стрелбата - точността му при повалянето на мишените е над 90%. Предстои му да поработи върху бягането, за да осъществи мечтата си - да играе по-сериозна роля в световния елит.
Натоварванията, на които е подложен през този сезон са убийствени. От състезания, лагери, пътувания преди европейската купа в Банско преди месец, той бе изкарал у дома едва седем дни. Все още има какво да се желае и по отношение на щаба, медицинското обезпечаване, възстановяването. За да не ни считат останалите за аматьори и да си мислят, че щом пред тях в класирането има българин значи нещо с формата им не е наред.
Вече седем години сред най-добрите е Александра Жекова. Привлекателната 23-годишна състезателка стигна до своя връх в края на сезона когато грабна не една, а две победи в старт от световната купа в бордъркроса - едната от двете дисциплини, в които до този момент се състезаваше. Другата е паралелният гигантски слалом.
Подкрепяна от своя баща и треньор Виктор Жеков, по чийто дизайн е и бордът, с който Сани печели, българката завърши втора в класирането за световната купа в дисциплината бордъркрос и общо четвърта в генералното класиране за голямата световна купа в сноуборда.
Сани се занимава с този спорт от най-ранна детска възраст. Когато е на две години и половина се качва на ски. После те са заменени от сноуборда. И все под ръководството на баща си. За цялата година двамата имат 15-20 дни почивка. През останалото време работят. И след първата победа за световната купа миналата седмица пак бе така - Сани бе на пистата за възстановителна тренировка, баща й се грижеше за борда й.
От както навлезе в елита подготовката й се провежда в чужбина, защото в България няма т.нар. сноупаркове и тренировъчни полигони. В Европа обаче те са налице. Затова през по-голямата част от годината са далеч от семейството и приятелите си. И освен баща и дъщеря са приятели. Дори когато има проблеми ги обсъждат в рамките на добрия тон, без караници. Демонстрират пълен професионализъм. В голямото семейство на сноуборда ги уважават много.
И те както, Владимир Зографски и Краси Анев разчитат на финансиране от федерациите и техните спонсори. Благодарение на това през тази година Сани разполагаше с физиотерапевт и с още един треньор - и двамата австрийци. Този сезон тя се подготвя основно с австрийския тим. Държавата също помага, макар че според нормативните документи пари за подготовката навън има само за 20 дни. 160 пък трябва да са дните, в които Жекова се готви у нас. А за да е в състояние да постига подобни победи тя всъщност трябва да се готви 200 дни на сняг.
Но Виктор Жеков е категоричен, че проблемите в зимните спортове не са само заради парите. И затова направеното от Сани, Влади Зографски и Краси Анев не е бум. „И друг път е ставало дума за това. Това по-скоро се дължи на невероятното трудолюбие и хъс на състезателите и треньорите им, но те не са често явление. Броят се на едната ръка.
Нямаме колосални традиции в тези спортове. Истината е, че в България няма кадри, няма условия за младите спортисти. От тук идва въпроса как въобще се прави спорт у нас. Изключително трудно е", анализира преди месец Жеков.
