Ако трофеите са основният ви критерий, нека да започнем с тях.
Марчело Липи, патриарх на съвременния италиански футбол, спечели световната купа, Шампионската лига и пет титли в Серия "А". Не са много треньорите, които могат да се похвалят, че са покорили Европа на клубно ниво, а след това и света като селекционери на национални отбори.
Висенте дел Боске може. Марчело Липи - също. А гениалността на двамата не подлежи на съмнение.
Подобно на испанския си колега, италианецът винаги е вярвал, че ако имаш добра основа и контролираш нещата правилно и с твърда ръка, няма как крайният резултат да не е добър. Контролът от своя страна има няколко разклонения - самоконтрол, контрол над професията и най-вече - контрол над отбора, който водиш.
Тези принципи спечелиха много симпатии на Липи в занаята, а един от големите му почитатели е не някой друг, а самият сър Алекс.
"Марчело Липи е впечатляваща личност. Вглеждайки се в очите му е достатъчно да разбереш, че си имаш работа с някого, който командва парада. Тези очи понякога горят от сериозност, понякога блестят, понякога предпазливо ви оценяват - и винаги са изпълнени с живот и интелигентност. Никой не би могъл да направи грешката да се отнесе несериозно към Липи", пише Фърги в своята книга "Managing My Life".
Какъв цитат!
Колко са треньорите, за които шотландецът мисли по този начин? Повярвайте, че не са много, но Липи определено е един от тях.
Със своя авторитет, футболен интелект и дарба да четат играта, той и Отмар Хицфелд са сред лидерите в професията и еталон за другите в средата на 90-те, а Фъргюсън ги използва като барометър за собствения си прогрес, когато се изправя срещу тях.
Фъргюсън разказва интересна история, която рисува перфектния образ на Липи в очите на колегите му: "Помня един мач в Торино. Синьор Липи беше на пейката - облечен с кожено палто и с тънка пурета в ръката. Беше спокоен и фокусиран, докато аз бях като общ работник с анцуг под проливния дъжд. Да се сравняваш с топ треньорите и да се надиграваш и надхитряш с тях е страхотно."
След края на кариерата си Фъргюсън често говори за италианеца, за изграждането на взаимоотношенията им и за разбирателството помежду им.
Комуникирали на френски, тъй като английският на Липи бил трагичен, а неговият италиански се изчерпвал с "ciao". Често си разменяли бутилки с вино и уиски и разнищвали ситуацията във футбола. Фърги пръв потърсил уважение от Липи и в крайна сметка го заслужил. А това говори много.
След прилична кариера като защитник в Сампдория, Марчело прекратява пътя си като играч на 34 и започва да се подготвя за треньор при "моряците".
След повече от десетилетие по терените на италианския елит, Липи е дисциплиниран и организиран, но бързо осъзнава, че има още много да учи, за да стане добър треньор.
Прекарва три години в школата на Самп, след което започва пътешествието му. Работи последователно в Сиена, Пистоезе, Карарезе, Чезена, Лукезе и Аталанта, но нито една от тези спирки не може да бъде определяща за изграждането на футболната му философия. Допринасят единствено за натрупването на опит, а Наполи е мястото, където Липи започва да гради репутация на треньор от световна класа.
В тъмните години след напускането на Марадона в Наполи цари хаос и финансова криза.
Но това не смущава Липи, който подобно на много случаи по-късно в кариерата си, демонстрира завидно умение да предпазва играчите си от събитията извън терена, за да се постигат успехи на него.
Наставникът втълпява на футболистите, че трябва да бъдат изключително фокусирани и да ценят отбора повече от всичко друго. Впряга силата на индивидуалностите, за да създаде сплотен колектив.
Липи гледа на футбола по същия начин, по който инженерите гледат машината - всички части трябва да функционират безупречно.
Успехите не закъсняват, както и вниманието от страна на големите риби на Ботуша. И на най-голямата - Ювентус. Специалистът получава предложение да поеме най-големия клуб в страната лично от президента на торинския гранд Виторио Киузано, който след мач с Наполи е убеден, че иска Липи на "Деле Алпи".
Киузано посочва Марчело за заместник не на някой друг, а на могъщия Джовани Трапатони, който извежда "старата госпожа" до спечелването на КЕШ 10 години преди това.
Босът няма как да знае тогава, че това решение ще е съдбоносно и ще даде началото на забележителен период на вътрешна доминация на Ювентус.
Липи пристига в клуба изпълнен с надежда и с ясна визия как иска да се случват нещата под негово ръководство.
Не се притеснява да застане пред борда на директорите и да обяви изискванията си.
Първият му ход е решаващ. Той убеждава Чиро Ферара да напусне родния си град и любимия Наполи, за да го последва в Торино.
Трансферът се оказва изключителен, а футболистът се утвърждава като един от най-добрите централни бранители на своето поколение. Марчело иска лидер на отбора и скала в отбраната си, а Чиро му предлага и двете.
Липи добавя още дефанзивна мощ, привличайки боеца Пауло Соуса. Промените му не са драстични, а съсредоточени към местата, на които вижда пробойни. Треньорът създава шампиони на принципа стабилна защита и вдъхновена атака, който работи безотказно.
Най-забележителното е, че при Липи се избягва преходния период. Той пристига, започва работа и веднага постига резултати.
Футболната действителност тогава е доста различна, но няма как да не се оцени таланта и гения на треньор, който обръща развоя на нещата почти мигновено.
В първия си сезон начело на Юве печели дубъл - Серия "А" и Купата на Италия, а домашният триумф е още по-впечатляващ на фона на факта, че последното Скудето на Джовани Трапатони е от 1986-а...
Няма никакво съмнение, че Липи е в Торино, за да постигне нещо огромно.
Джанлука Виали бележи 17 гола в първия сезон на новия треньор, а Липи създава рамка и модел, на които не изневерява нито за миг.
Той се фокусира върху това да има спокойна съблекалня, в която футболистите са не само съотборници, но и приятели. Играчите се уважават помежду си, а уважението и доверието им към наставника е безгранично.
Наглед застаряващият отбор заживява нов живот и от този момент нататък е трудно да бъде свален от върха.
Във втората година на Липи възходът е още по-осезаем. Треньорът осъществява няколко проницателни трансфера, сред които и този на френския магьосник Зинедин Зидан.
С тактическите прийоми на Липи и изпълнителите, които притежава, Ювентус се превръща в кошмар за съперниците. Тимът се защитава храбро и атакува с въображение и усет.
Играчи като Зидан и Алесандро дел Пиеро са наслада за окото, но игровият план на Марчело е построен върху постоянна преса над опонентите. Атаките се пресичат още в зародиш, а ако случайно някой успее да пробие, се блъска в стената Ферара, Монтеро, Перуци.
"През всичките тези години в Ювентус не знам дали винаги бяхме най-силните, но със сигурност направихме всичко по силите си, за да покажем какво представляваме на терена. И когато не бяхме най-силните, просто бяхме най-добрите", казва Липи.
Юве успешно защитава титлата си, изпреварвайки Парма с две точки, но истинският успех предстои в Европа, където торинци печелят Шампионската лига.
Въпреки триумфа, Виали и Раванели са продадени в Англия съответно на Челси и Мидълзбро, а Марчело се разделя и със Соуса, макар че португалецът е несменяем титуляр.
Липи не се плаши от тежките решения, защото усеща, че клубът се нуждае от млада кръв. С привличането на невероятния Зидан и жадния за голове млад нападател Кристиан Виери, Липи знае, че всичко ще бъде наред. Специалистът не се страхува да преструктурира, когато го смята за необходимо, но това става ясно още след продажбата на Роби Баджо през 1995-а.
Юве е безмилостен по пътя си към титлата в Шампионската лига.
Торинци прелитат групата, след което се справят с Реал Мадрид и Нант на четвъртфиналите и на полуфиналите. Единственото препятствие е Аякс на Луис ван Гаал на финала на "Олимпико" в Рим.
Амстердамци притежават страхотни изпълнители и всички вярват, че ще защитят трофея си от предишната година, но Липи има други планове.
Той изучава стила на Ван Гаал в продължение на месеци. С цигара в устатата треньорът гледа ежедневно записи на мачове на Аякс от първенството и в Европа.
Италианецът притежава играчи, които могат да се справят с холандците, но всичко опира до игровия план. А това е запазената територия на Марчело.
Антонио Конте и Дидие Дешан дърпат конците на свирепата преса, докато Дел Пиеро постоянно тормози холандската отбрана.
Виали може да реши финала на два пъти, но първо удря греда, а после изстрелът му профучава встрани. Липи е на скамейката и не показва признаци на притеснение. Прилича на проницателен наблюдател, както почти през цялата си кариера. На пейката запазената му марка бе мълчанието, тъй като предпочиташе да мисли.
Надлъгването на терена продължава с продължения, за да се стигне и до дузпи, а Липи решава да не пренатоварва и да не пренавива своите с повече указания.
В този момент доверието към играчите проработва по най-блестящия начин. Ювентус не греши нито веднъж от бялата точка и вдига трофея.
Вместо да говори, Липи гледа своите момчета, а както е забелязал и Фъргюсън - тези очи могат да бъдат по-красноречиви от всичко.
Разбира се, треньорът преживя и разочарования начело на Ювентус, като най-големите от тях бяха загубените финали срещу Борусия Дортмунд и Реал Мадрид в Шампионската лига.
Утопично е да се смята, че и приятелството в съблекалнята на Марчело винаги е било константа, но това не може да омаловажи постиженията му и гениалността му като треньор.
В Интер не успя да остави следа, след като "нерадзурите" завършиха четвърти под негово ръководство и бе уволнен. Моделът "сплотен колектив" се провали, а треньорът изпусна нервите си след загуба с Реджина, когато заяви, че всички в отбора заслужават "як шут в задника".
Следващият велик триумф обаче не закъсня и той отново стана факт, след като смени Трапатони в италианския национален отбор след Евро 2004.
Липи изкара безметежна квалификационна кампания за световното първенство, но тогава дойде апокалипсисът на име Калчополи.
Скандалът разтърси футболния свят и хвърли в смут Италия преди Мондиала. Изгледите за краен успех на Скуадрата бяха в сферата на фантастиката, но отново Марчело Липи имаше други планове.
А този път ситуацията беше необикновена.
Селекционерът подготвяше своите за футболни битки на терена, а само за няколко дни започна да се гледа на него не като на треньор, а като на месия, който трябва да издърпа захвърления в канавката италиански футбол.
На бившия му клуб Ювентус е лепнато огромно петно, но неговите ръце остават чисти. Започват да му звънят политици и държавници да го убеждават колко е важно Италия да се представи добре, но Марчело гледа и слуша пренебрежително.
Нима той е човекът, който трябва да бъде убеждаван? Нима не са разбрали, че винаги има план независимо от обстоятелствата?
Но не само че ситуацията не се подобрява, а напротив.
Точно преди четвъртфинала на Италия срещу Украйна, когато Адзурите настъпват към края на турнира, генералният мениджър на Ювентус Джанлука Песото се хвърля през прозореца в опит за самоубийство. Пет са футболистите на торинци в националния отбор, които не са на себе си.
Капитанът Фабио Канаваро е съсипан от новината за своя приятел, шеф и бивш съотборник. Заедно с Дел Пиеро и останалите от Юве летят до дома, за да посетят Песото в болницата.
Той е с множество костни фрактури и вътрешни кръвоизливи, но без опасност за живота.
След ден в родината, звездите на "старата госпожа" се прибират в лагера на националния тим, а Липи веднага насочва отново вниманието им върху футбола.
Четвъртфиналът срещу Украйна е спечелен класически - 3:0, а след победата Канаваро и Дзамброта развяват транспарант в подкрепа на Песото, докато празнуват със съотборниците си.
В рамките на няколко дни унинието и трагедията остават на заден план, а на Ботуша ликуват, че Скуадра адзура е на полуфинал.
Италия е изключителна през целия турнир. Фабио Гросо играе футбола на живота си и вкарва победния гол в допълнително време на полуфинала и решителната дузпа на финала срещу Франция. За Канаваро каквото и да се каже ще е малко. Нарекоха го Берлинската стена.
Франческо Тоти, Дзамброта, Андреа Пирло и Алесандро Неста също имаха своите звездни мигове и допринесоха за триумфа. Но най-голямата заслуга за него бе на Марчело Липи.
Смисълът на думата "отбор" се проявява най-ясно от интервюто на Канаваро, в което описва изживяното през 2006 г.: "За да разбереш наистина какво беше чувството, трябва да си го изживял. Отне две години да се изгради този отбор - достатъчно време да сме наясно, че когато един от нас е в беда, винаги може да разчита да получи подкрепа от съотборниците си."
Забележително е, че на Мондиал 2006 Липи използва всеки един играч, който има на разположение. И то ефективно.
Марко Матераци се включи блестящо след контузията на Неста, а Алберто Джилардино, Винченцо Якуинта и Лука Тони също дават своя принос.
В края на краищата Италия спечели срещу Франция в онази паметна вечер и след Шампионската лига, Липи прегърна в обятията си и световната купа.
А това със сигурност не беше случайност.
"До ден днешен не съм убеден, че взех в Германия технически най-добрите играчи, от които можеше да избирам. Но аз бях твърдо убеден, че съм повикал тези, които могат да създадат колектив и да играят заедно по най-добрия начин. Световно първенство се печели, ако имаш не само отбор, но и екип. Това не означава непременно, че трябва да си взел най-добрите футболисти в страната. Представете си пъзъл, който не може да се подреди, ако парчетата не съвпадат."
Тези думи са още едно доказателство, че Липи е сред най-изкусните тактици, които някога е имал футболът.
За него играта никога не може да достигне връх, от който няма място за подобрение. Вярва на романтичния идеал, че един отбор трябва да е задружен и единиците да се подчиняват на общата цел, а не обратното.
Невинаги всички парчета на пъзела са на разположение на треньора, но неговата работа е да открие липсващите.
За мениджъри като Липи подобряването на индивидуалностите е важно най-вече, защото е благоприятно за отбора. За Липи суперзвездата не е самонадеян играч, който печели награди и е на първите страници по вестниците и списанията.
Истинската суперзвезда е този, който разбира посланията и методите на треньора и ги изпълнява най-ефективно. Марчело видя товя у Конте и Канаваро, а и двамата постигнаха блестящите си кариери благодарение на него.
Треньорът с цигарата ще бъде запомнен не само като победител на терена, а и като победител като човек.
Уважаваха го играчите, съдиите, колегите и хората. Футболистите попиваха философията му, а треньорите го ползваха като модел и барометър за собственото си ниво.
А за какво ниво говорим само?
Юве на Липи игра 4 поредни финала в Европа и беше явление на Стария континент. Да, той загуби три от тези финали, но говорим най-вече за постоянството на най-високо ниво, което го пръвърна в стратега на стратезите.
Липи е този тип треньор, който трябва да послужи като стимул за тези, които сега започват.
Той не беше брилянтен играч и беше уволняван на три пъти още в първото си десетилетие като наставник. Но нищо не бе в състояние да го откаже.
Знаеше, че ако се научи как да си заслужава уважението на хората около себе си и да ги накара да работят по начина, който смята за правилен, ще дойдат и успехите.
И те наистина дойдоха.
Неговите постижения са монументални за футбола, а световната титла през 2006-а на деморализирания и съсипан отбор на Италия беше най-нагледната демонстрация какво представлява Марчело - и като треньор, и като човек.
