"Получаваш топката и се чувстваш свободен. Нямаш причина да бъдеш сериозен. Целта ти е да правиш хората щастливи", казва Роналдиньо.
И гениалният бразилец наистина правеше това в най-добрите си години на зеления терен.
Той беше посланик на красивата игра, а марковата му усмивка - неофициалният символ на футболната идеология, която изповядваше.
Всъщност Роналдиньо не винаги се усмихваше. Просто физически не можеше да събере устните си и те оставаха полуотворени заради проблеми със зъбите.
Огромни венци и издадени напред зъби - още в детските си години Рони прилича на анимационния герой Бъгс Бъни. Дефектът му не е по рождение, а е вследствие на смучене на пръстите като бебе.
Бразилецът разказва, че връстниците му често му се подигравали заради странната захапка, но футболните му качества винаги взимали превес над външния му вид и всеки го искал в отбора си. "Ядосвах се и се обиждах, но в един момент реших, че зъбите ми ще са нещо като моя визитка", казва виртуозът.
И решава да не пипа "визитката" си, а да я остави такава, каквато е.
Училището не върви, но на терена е гениален. Стига се до парадокса да напусне класната стая, но да продължи да играе за тима на училището си.
Играта му е истинска магия и става популярен в родината си далеч преди да покори Европа.
Когато Стария континент вече е в краката му, парите и славата подхлъзват звездата. С харизмата на един от най-добрите в света и футболна звезда с тлъста банкова сметка, никоя от жените в живота му не обръщал внимание на зъбите му.
"В крайна сметка имам големи, бели и здрави зъби, с каквито могат да се похвалят малко хора. Защо да се срамувам? Познавам хора, които ги харесват."
И как на не харесваш този усмихнат гений, на когото и феновете на Реал на "Сантяго Бернабеу" ставаха на крака, за да аплодират?
Но парадоксалното е, че при нормална захапка, Роналдиньо можеше да стане още по-добър.
През годините проблемът му надхвърля детските комплекси и притеснението му, касаещо интереса на момичета към него - Роналдиньо с голяма трудност затваря устата си и не може да диша през носа. А дишането през устата освен че е заплаха от дълъг списък с неприятни патологии, при него води до чисто футболни неволи. Роналдиньо беше бърз за телосложението си, издръжлив в най-добрите си години и със смъртоносен удар. Но можеше да бъде още по-добър. Много по-добър.
Стоматолозите постоянно го предупреждават за сериозните проблеми, до които може да доведе дишането на устата. Той обаче не се впечатлява много от думите на лекарите.
Даже не обръща внимание на твърденията им, че губи около 22% от издръжливостта си заради устния си дефект.
Може би не искаше да повярва, че издръжливостта е пряко зависима от съдържанието на кислород в мускулите. Че това води до хипоксия, а спортистите са по-бавни, уморяват се по-бързо и не развиват пълния си физически капацитет. Дишането през устата при натоварвания не е и най-добрият начин за вентилацията на дробовете.
Носовото дишане е по-дълбоко и следователно по-ефективно подхранва мускулите. В допълнение, вдишването и издишването се извършва по-рядко, отколкото през устата - и съответно се изразходва по-малко енергия.
Доктор Мич Ломакс от Университета в Портсмут казва, че само за 6 седмици, успява да увеличаи скоростта на професионални бегачи с 15%, след като работи върху дишането им. "Организмът е устроен така, че сърцето и дихателните мускули първи се насищат с обогатена на кислород кръв, а след това кръвообращението продължава работата си. Поради това първо се уморяват ръцете и краката", казва специалистът.
В спортната стоматология на Бразилия вече имаше подобен случай, който се превърна в легенда.
Роналдо-Феномена едва не приключва футболния си път на 15-годишна възраст. Заради проблеми със зъбите, момчето диша през устата и капва от умора още през първото полувреме. При него се оформят и два инфекциозни канала, които допълнително го затрудняват. Добри лекари обаче поставят точната диагноза и след слагането на брекети кариерата на Феномена тръгва рязко нагоре.
Но най-лошото е хъркането, което далеч не е безобидно.
В съня си, естествено, Роналдиньо също диша през устата си, а липсата на кислород заплашва от развитието на апнея. Продължителните задържания на дъха пък могат да доведат до инсулт и нощем бразилецът слагал специални скоби.
Лекарският щаб на Барселона прави опити да го убеди да се заеме по-сериозно с проблема си и за няколко месеца Рони го взима присърце. Носи шини и на почивката на мачовете прави упражнения за дишане. Бързо му омръзва и зарязва "тази глупост", както я наричал през съотборниците си.
Чак през през 2013 г. бразилецът се взима в ръце, когато пее лебедовата си футболна песен в Атлетико Минейро.
Плати 50 хиляди евро за операция, при която му бяха поставени порцеланови фасети. След първия си мач с новата усмивка, Рони заяви, че се е чувствал перфекто на терена.
Сигурно. Но вече бе твърде късно.
Роналдиньо вече е извън футбола. Активно се занимава с реклама, пътува и купонясва.
Стартира и няколко съмнителни бизнес начинания, след които се заговори, че е пред фалит.
Вероятно ще се измъкне от неприятностите, както много негови колеги са правили и ще продължат да правят.
Ние никога обаче не искаме да се измъкваме от сладкия спомен за гения със странните зъби, при който ни се размиваше границата между футбола и фиестата.
А представяте ли си, че това, което гледахме, съвсем може да не е било най-доброто, на което е способен?
