Имаше времена, в които в Италия се играеше най-добрият и най-скъпият футбол.
Най-добрите футболисти ритаха в Серия А, местните клубове властваха в Европа, а тв зрителите в цял свят всяка неделя следяха с интерес мачовете на Апенините, които се играеха пред пълни трибуни.
За по-младите почитатели на футбола това може да звучи като красива приказка, но преди 20 години това беше реалността. Серия А нямаше реални съперници - това беше най-силното футболно първенство в света.
Между 1989 и 1998 на девет от десетте финала за Шампионската лига и КНК участваха италиански отбори, които успяха да спечелят четири трофея. Шест от седемте финала на Купата за УЕФА между 1989 и 1995 бяха спечелени от италиански тимове, а общо 14 отбора от Серия А записаха участие на финал в този турнир между 1989 и 1999.
В Италия играеха звезди от световна величина: Диего Марадона, Зико, Роберто Баджо, Зинедин Зидан, Марко ван Бастен, Рууд Гулит, Джордж Уеа и Лотар Матеус са най-известните примери.
Но сега, през 2014-а, италианският футбол е далеч от славното си минало. И стартиращият другата седмица шампионат в Серия А ще потвърди това.
Серия А вече трудно привлича най-добрите играчи - повечето от тях предпочитат да си търсят отбор в Испания. Италия загуби и първенство по отношение на тв зрителите - тук лидер е Висшата лига в Англия. Мачовете отдавна не се играят пред пълни трибуни. А що се отнася до присъствие на италиански отбори в Европа, страната твърдо изостана зад Англия, Испания и Германия при успехите в Шампионската лига.
Разликата между настоящето и миналото е фрапантна, а активността на италианските клубове през летния трансферен прозорец е още едно доказателство за това.
Много от талантите, играещи в Италия са трансферни цели на чуждестранните клубове, а Серия А излъчва смущаващи сигнали. Артуро Видал, Пол Погба и Марио Балотели усилено флиртуваха с други отбори, като всички те са извън Италия и Марио вече си осигури завръщане във Висшата лига с Ливърпул.
Накратко, Италия не е привлекателно място за сегашните футболни звезди. И то не само защото местните клубове не разполагат с финансовите възможности да купят чуждестранни таланти, които да заместят избягалите в чужбина италиански звезди.
Футболната мощ на клубовете често отразява финансовите им възможности. Сделките на италианските клубове в последните години потвърждават и това твърдение. Между 1952 и 1992 световният рекорд за най-скъп футболен трансфер беше подобрен 17 пъти, като 15 от тези поправки бяха дело на италиански клубове. През този период бяха купени играчи като Луис Суарес (онзи испанския), Омар Сивори, Паоло Роси, Марадона, Рууд Гулит, Баджо и Жан-Пиер Папен, а малко по-късно в тази група влязоха звезди като Роналдо, Кристиан Виери и Ернан Креспо.
Алекс Торп, консултант в Deloitte Sports Business Group обясни пред goal.comа, че в този период италианските клубове са били сред отличниците по печелене на пари.
„През 1989-1990 Серия А беше шампионатът, който правеше най-много пари - разкрива Торп. - На второ място беше Англия. Към днешна дата Висшата лига вече е лидер, при това с огромен аванс пред Серия А, където темпото се забави значително.
„Ако се върнем към 1996-1997 ще видим, че приходите в елитната английска дивизия се равняват на 685 милиона евро, Италия е на второ място с 551 милиона евро, така че тогава разликата не беше толкова голяма. Днес тази разлика е почти 1,3 милиарда евро.
„Трябва обаче да отчетем факта, че Висшата лига се развива с темпове, които са непосилни за другите шампионати. В момента Бундеслигата е на второ място и изостава с над 900 милиона евро от Висшата лига, а през следващия сезон тази разлика ще нарасне още повече. Така че сравнението между Висшата лига и Серия А не е особено коректно, но със сигурност Италия вече не е абсолютният футболен господар на Европа както беше преди 20 години."
Факт е, че по-голямата част от богатството на италианските клубове, спечелено през 90-те години, не беше съхранено. Групата Cirio, която беше основен акционер в Лацио не успя да се справи с финансовото бреме, която беше поела, а Parmalat, който държеше над повърхността Парма буквално се срина малко по-късно и Фиорентина банкрутира, след като се оказа, че не може да си плаща заемите. Когато Наполи банкрутира през 2004, в Серия А вече бяха наясно, че клубовете имат сериозни проблеми заради лошо управление на финансите на клубовете.
В днешно време финансовите отчети на клубовете не са толкова впечатляващи колкото бяха по времената на Марадона и Папен. Приходите от мачове се увеличават и това е тенденция в цяла Европа, но в Италия само 11% от приходите на отборите са от билети. Според Торп, това може да е катализатор за влизане в един омагьосан кръг.
„Ако отборът играе пред пълен стадион, това е привлекателно за определен рекламодател, тъй като повече хора ще видят рекламата му на фланелките на играчите, както и на самия стадион. Отделно от това, повечето пари означават по-добри стадиони, където се събират повече хора и има повече възможности за реклама - обяснява Торп. - В Англия стана точно това - по-добри стадиони, които привличат по-силни спонсори и партньори на клубовете. От гледна точка на телевизиите пълните стадиони са страхотна новина защото се създава отлична атмосфера за мача, така и техният продукт става по-добър. Ако обаче няма публика, нищо от това няма как да се случи."
В Италия клубовете на практика са с вързани ръце, тъй като законодателството постава много пречки пред ремонтите и подобренията по стадионите, а специалният закон по този въпрос - Legge Stadi, срещна неочаквано много трудности по пътя си към парламента.
В момента от 20-те клуба в Серия само Ювентус и Сасуоло имат собствени стадиони, Удинезе започна строеж на свой стадион, а в Рома имат планове да започнат строеж на нов стадион до 2016.
Но има още други проблеми, които Серия А може да реши със собствени сили. Някои решения са вече факт. Решението да има мачове, които започват в 12,30 на обяд всеки уикенд беше добро и осигури повече зрители на Серия А в Азия. Естествено, големите клубове като Интер, Милано и Ювентус рядко участват в толкова ранни мачове, което пък означава, че ръстът на зрители няма да е кой знае колко сериозен, тъй като по-малките клубове трудно ентусиазират запалянковците, пък били те и в Азия.
Като цяло икономиката на Италия не се справя добре в последните години, страната понесе тежко икономическата криза от 2008 година. Това означаваше по-ниски приходи от билети и все по-трудно намиране на спонсори и инвеститори за клубовете. Към това прибавяме и строгите правила на финансовия феърплей на УЕФА и разбираме, че времената, в които Силвио Берлускони финансираше щедро Милан, за да властва тимът в Европа, са безвъзвратно отминали. Същото важи и за семейство Морати и Интер или пък за фамилията Аниели и Ювентус.
В днешно време футболът има нужда от нещо повече от пари. За да се развива са му необходими търпение, кадърност и грижи.
Резултатът на всичко това е, че едно време Италия посрещаше Марадона пред 60 000 екзалтирани фенове на Наполи, а днес клубовете на Апенините се задоволят с доста по-скромни трансферни цели - като Гари Медел. Новият полузащитник на Интер е едно от най-скъпите попълнения в Италия това лято - цената му е 13 милиона евро. В последните пет години заплатите в италианските клубове рязко намаляха и това означава, че те вече не могат да се борят за играчи като Златан Ибрахимович, Самуел Ето'о или Уесли Снайдер.
Според Торп обаче, има надежда, че това може да се промени.
„Определено има признаци на оживление - обяснява анализаторът. - Вече всички са наясно, че стадионите трябва да бъдат сериозно подобрени и модернизирани. Новият стадион на Ювентус утрои приходите на клуба от билети и другите клубове си взеха бележка от това.
„Освен това, идват и чуждестранни инвестиции - Интер и Рома вече са със собственици, които не са италианци. А ако Рома реализира плановете си за нов стадион, това ще е много важен момент в развитието на италианския футбол. Двата милански клуба също искат да правят подобрения по техния стадион, в Удинезе са готови да започнат ремонт и подобрения.
„Мисля, че преди две години нещата бяха много по-зле, но сега очаквам позитивни промени, при това съвсем скоро."
Ясно е, че има надежда за бъдещето, колкото по-скоро, толкова по-добре. И може би в бъдеще Италия отново ще привлича най-големите звезди на футбола. Както беше навремето с Марадона.
