Ако сте гледали световните първенства в Испания-82 и онова в Мексико четири години по-късно, значи най-вероятно принадлежите към поколението на футболните романтици. Иначе казано – Old school, старата школа.
Въпросната генерация, както и тези преди, нея вече са на възраст от над четири десетилетия и половина. И много неща в днешния „модерен” футбол хич, ама хич не им харесват… Идва им да изкрещят: „Стига вече, дайте си ни нашия футбол!”
И тъй като рибата се вмирисва от главата, нека започнем отгоре, от босовете на футболните отбори. В нашите представи например всеки себеуважаващ се президент на клуб се явяваше най-често едър мъж с бомбе, шкембе, пура в устата, високо кръвно и вярна до гроб секретарка. Кой да е мислил тогава, че днес във ВИП-ложите на някои от най-елитните стадиони на Европа ще щъкат всякакви арабски милиардери? И с парите си от петрола ще купуват на кило най-силните играчи. Да извадиш 222 милиона евро за Неймар звучи твърде налудничаво, не мислите ли?
Да не говорим, че в ред страни Негово величество запалянкото вече е подложен на невиждан рекет с цените на билетите.
И най-вече в родината на футбола Англия. Докато в началото на 90-те години средната цена на местата в елитната дивизия варираше между 5 и 10 паунда, днес фенът трябва да извади почти цяла стотачка, а понякога и повече. Да не говорим за цените на абонаментните карти.
Заради това хората от не толкова заможната класа отстъпиха местата си на по-платежоспособните индивиди.
Но в романтичния футбол изконен е принципът, че трябва да бъде даден равен шанс на всички да присъстват на стадиона: от дърводелеца и таксиметровия шофьор, та чак до директора на банката. Днес обаче цените са по силата на портфейла само на последния. И на трибуните често пъти е като на театър.
Наслагаха седалки, облегалки, забраниха пушенето, скоро вероятно ще монтират и чипове под кожата на всеки фен с абонаментна карта, ако не са го направили вече. Цялата автентична атмосфера с нагъчканите един до друг зрители, мирис на пот и тютюнев дим замина по дяволите.
В галерията ви представяме още ред неща, които почитателите на футболната романтика няма как да харесват.
Футболът от едно време трябва да се разглежда, като друг спорт- играта е била по-накъсана, и влизанията по-груби, и топката по-бавно се е движела в калта, нямало е финтове и изненадващи подавания, не е имало светкавични контри. Днешния футбол може спокойно да се нарече "адаптиран футбол"- нещо, което е уж по-атрактивно, но всъщност много скъпо и прехвалено. Романтиците просто трябва да се научат да гледат други неща или да ходят на мачове на юношески отбори- те са последните, които играят вече за кеф.
В крайна сметка не говориш за футболни романтици, а за сърдити старчета (старчета повече или по-малко). Говориш за преди 20-30 г. Ами няма как да е иначе. Футболът е повече от спорт - за съжаление или не - той е и бизнес. Като всеки бизнес търпи развитие, защото застоят е невъзможен, а без развитие алтернативата е деградация. Статията ти е по-скоро глупава, защото всичко, за което пишеш е резонно - старото поколение не харесва привичките на новото поколение - ми така е във всяка сфера на живота - и аз не харесвам днешните младежи - нацепени батки без капка мозък или полупедалчета (неосъзнати пълни) които ползват повече козметика от гаджетата си (момичета, които някои от тях в бъдеще ще заменят с момчета), забраната да кажеш на колежката, че има няка къса пола или як бедър .. джендър флуидните извращения и какво ли не - това е положението.