В последните няколко седмици имаше много разговори за игровите проблеми на Арсенал и методите на управление на Арсен Венгер.
Истината е, че Арсенал страда от това, че няма в състава си нито един лидер. Най-близо по дух до такъв е 19-годишният Джак Уилшър - харизматичен и уверен в себе си млад човек, който без никакви съмнения рано или късно ще се превърне в играч с манталитет на победител.
Главната причина, заради която той се откроява сред останалите е фактът, че притежава безкрайна решителност и воля за победа. Всъщност можем да открием такива качества и в още един млад играч - вратаря Войчех Шчесни.
За сравнение до съвсем скоро в отбора имаше доста такива футболисти - Дейвид Сиймън, Тони Адамс, Мартин Кион, Стивън Боулд, Лий Диксън, Найджъл Уинтърбърн, Рей Парлър, Патрик Виейра, Тиери Анри и дори Денис Бергкамп.
Сега технични и фини играчи като Самир Насри, Тео Уолкът и Андрей Аршавин се нуждаят повече от всякога от безгрешен, железен по дух, лидер на терена, който знае какъв е вкусът на победата. Играч с характер, който може да поведе отбора в сложни моменти. Играч, който нито за миг не позволява на своите съотборници да нарушават дисциплината на терена, така както го направи например Робин ван Перси срещу Барселона. Точно такива бяха Кион, Адамс и останалите. И точно такъв, с какъвто Арсенал не разполага.
Удивително е, че от момента, в който Дейвид Дейн си тръгна от клуба, Арсенал не е спечелил нито един трофей. Съвпадение? Едва ли. Въпреки че заемаше вицепрезидентския пост той бе почитател на привличането на доказани и изпитани футболисти, без значение колко ще струват. И често съветваше Венгер за точно такива трансфери.
Сега никой не е способен да убеди французина, че тимът му се нуждае от привличането на централен защитник, нападател или доказан лидер в полузащитата. Нито добрите финансови резултати, нито новините около икономическото състояние на клуба като цяло, нито загубата във финала за Карлинг Къп от отбор, който се бори за оцеляване, нито отпадането от ФА Къп...
Когато Венгер анализира този сезон, особено ако Арсенал отново остане без трофей, той все пак ще трябва сериозно да се замисли дали не трябва да промени философията си и да се откаже от покупката и последващо развитие на малкоизвестни играчи за сметка на трансфер на опитни и проверени бойци, способни да бъдат пример за подражание.
Без съмнение, Сеск Фабрегас е талант на световно ниво. Всички помнят как Венгер го описа като роден лидер. Но Фабрегас изобщо не е такъв. За него е необходимо да му бъде дадена възможност да се концентрира само върху собствената си игра.
В същото време на Арсенал е необходим някой, който може да успокои Ван Перси и да го върне в необходимия ритъм. Нека не се заблуждаваме. Може и да симпатизираме на холандеца след като бе изгонен срещу Барселона, но сблъсъкът му с Дани Алвеш, завършил само с жълт картон, спокойно можеше да доведе до изгонването му. Той бе точно в края на първото полувреме, в мига, в който Арсенал започна да се пробужда. Ако резултатът на полувремето бе 0:0 всичко би могло да се развие и по-друг начин.
Смятате ли, че някой от играчите или дори самият Венгер на почивката е говорил с Ван Перси и се е опитал да го накара да се успокои, да сложи мислите си в ред и да губи самообладание?
Разликата между Венгер и сър Алекс Фъргюсън е в това, че властния шотландец щеше да успокои играчите си, да ги настрои на нужната вълна и да направи всичко, което зависи от него, за да не се загуби отбора му на терена във втората част на срещата. Видяхме го и снощи по време на двубоя от ФА Къп. Арсенал бе по-добър през първото полувреме, но получи гол. А през второто и втори. При това в самото начало. От там нататък „червените дяволи" бяха сигурен победител. А Арсенал пак се загуби...
