„Казвах му: „Габриел, сигурен съм, че ще станеш професионалист, че ще играеш за Палмейрас, че ще те извикат в националния отбор на Бразилия и че ще играеш в Европа.“ Наскоро му казах: „Всичко, което ти казвах досега, се случи, затова ще ти кажа и какво ще се случи от тук нататък.“ Казах му: „Габриел, след 2-3 години ще играеш за Гуардиола и ще развиваш таланта си, а след това – „Златната топка“.“
Това са думи на бившия треньор на Габриел Жезус – Хосе Франсиско Мамеде – докато бразилецът расте като талант в академията на Палмейрас.
Новата звезда на Манчестър Сити е роден в семейство с трима братя. Като повечето бразилски деца, обича футбола от малък.
„Започнах да играя по улиците, когато бях на 5, и се влюбих във футбола.“ Присъединява се към академията на Палмейрас на 8, но до славата и препълнените стадиони с фенове пътят е дълъг: „Въпреки че терените бяха покрити с пръст и беше трудно да се играе, беше забавно.“
Още от най-ранна детска възраст талантът му е забележим.
„Не обичаше да губи и много се дразнеше, когато губеше. Винаги беше първи на тренировка, никога не закъсняваше. Винаги беше най-добрият в отбора си и винаги голмайстор. Получаваше и добри оценки в училище, защото тук, който не се представя добре в училище, не играе“, добавя Мамеде.
През юли 2013-а Жезус подписва професионален договор с Палмейрас, след като в рамките на година и половина в академията отбелязва 55 гола в 48 мача.
В първия си сезон вкарва четири попадения, но в следващия, след като започва да бъде използван като нападател, а не като крило, отбелязва три пъти повече – 12.
По средата на сезон 2016 постигна договорка за преминаване в Манчестър Сити, но сделката между двата клуба включваше оставането на Жезус в Палмейрас до края на сезона и отпътуване за „Етихад“ през зимата.
„Можеше да избира между Интер, Реал Мадрид, Барселона и Сити. И ме попита какво мисля, а аз го попитах той какво мисли. Тогава ми каза, че Гуардиола е единственият мениджър, от когото се интересува, сред всички заинтересовани“, казва Кука – мениджърът на Палмейрас, който напусна тима след края на изминалия сезон.
„Щом ми се обади (Гуардиола), вече знаех къде ще отида. Каза ми какво ще иска от мен и аз бях доволен от това. Убеди ме, защото е най-добрият треньор в света“, добавя пък Жезус.
Трансферът се случва точно преди олимпийските игри. Бразилия влиза в турнира по футбол като домакин в търсене на единственото отличие, което липсва във витрината на „селесао“. Габриел Жезус е най-младият в състава на селекционера Микале. Това обаче не му пречи да вкара три гола в турнира, с което да помогне на Бразилия най-накрая да стигне до олимпийското злато.
Така, след Рио 2016 Габриел се връща в Палмейрас, където ще играе до края на сезона. Вкарва и подава за важни голове по пътя към първата титла на тима от 22 години насам. А в края на кампанията е избран и за футболист №1 в Бразилия.
„Това е последният момент, в който стъпвам на този терен. Толкова много съм ви благодарен. И ще ви помоля за само едно нещо – не ме забравяйте, защото аз никога няма да ви забравя“ - думите на Жезус към феновете на Палмейрас в последния му мач за „зелените“.
Пристигна в Манчестър Сити и моментално направи впечатление.
Бе на крачка от това да ознаменува дебюта си с гол и да донесе победата на „гражданите“ в дербито с Тотнъм, но попадението му беше отменено заради засада. Във втория му мач във Висшата лига обаче няма какво да го спре. Разписа се при разгрома с 4:0 над Уест Хем, подавайки и за първия гол на Де Бройне.
Жезус се превърна в първия футболист на Манчестър Сити, който вкарва гол и подава за друг в първия си мач като титуляр за „гражданите“ във Висшата лига.
„Идолът ми е Господ. Майка ми се нарежда втора. А относно футбола – Роналдо и Роналдиньо, защото и двамата записаха имената си в историята, когато бях малък. А сега и Зе Роберто (с когото играе в Палмейрас), защото имаме прекрасни спомени заедно. Той ми помагаше, откакто влязох в първия отбор, дава ми съвети и до днес“, казва Жезус, който е сравняван дори с Феномена заради експлозивността си и физическата си сила.
Със сигурност, бразилецът бе доведен на „Етихад“ за подкрепление на Серхио Агуеро, но талантът му изглежда много по-голям за ролята на втора цигулка в Сити.
Все пак, все още е много рано да се правят каквито и да е изводи за бъдещето на 19-годишния тийнейджър. Но, бъдете сигурни, че ако продължава в същия дух, може би ставаме свидетели на раждането на следващия голям нападател.