Мохамед Елнени си припомня свой разговор с журналист преди години, когато е още в тийнейджърска възраст и играе за Ал Мокалун в елитната дивизия на Египет.
"Каква е мечтата ти, Мо?", попита ме репортерът. Отговорих "Искам да играя за най-големия отбор в света". Той каза "Мо..." и просто ме остави. Тръгна си. Дори не довърши въпроса, защото ме мислеше за луд. В Египет никой не разсъждава по този начин".
Елнени не може да се сдържи и се разсмива, когато си припомня случката.
Футболистът изминава необичаен път от Махала ел-Кубра, един от големите градове в Египет край делтата на Нил, до професионална кариера във Висшата лига на Англия.
Едва на пет години момчето получава уникалната възможност да се присъедини към Ал Ахли в Кайро, но това изисква дълго и сложно пътуване - два влака до столицата и два автобуса през града за достигане до тренировъчния комплекс. Пътят отнема по три часа в едната посока.
"Мама почина, но преди беше с мен през цялото време. Много, много я обичах, а сега даже още повече. Никоя друга жена не би могла да направи всичко това. Сега имаме коли, имаме всичко. Но тогава беше много трудно, защото нямахме пари", разказва Елнени.
"Пътувахме от Махала до Кайро три пъти седмично с влаковете и автобусите. Налагаше се да се връщаме същия ден. Бях прекалено малък, някой трябваше да ме води и мама го правеше през цялото време. Бях много щастлив, защото играех за най-големия отбор в Египет. Научих толкова много неща".
Бащата на Елнени също е футболист, а днес вече и треньор. И двамата родители на момчето проявяват разбиране, че едно от петте им деца не обръща толкова внимание да посещава училище и предпочита да играе футбол на улицата почти непрекъснато.
"Мислех само за едно нещо и това беше футболът. Казвах на мама и татко, че отивам на училище, но не ходех. След като училищният ден свършваше, аз минавах през къщи само да си хвърля раницата и се връщах да играя с приятелите. Следобед се прибирах само за да ям нещо и отивах обратно да играя вечерта. Но си взех всички изпити".
Едва на 8 години Елнени напуска дома си и се мести за постоянно в академията на Ал Ахли.
Все още толкова малък, той се оказва далеч от семейството и трябва да се грижи сам за себе си. Затова днес разбира толкова добре децата, преминаващи през нещо подобно, докато преследват своята футболна мечта.
Халфът изгражда качествата си и добива опит в елита на Египет, а на 21 години получава възможността да заиграе в Европа.
Направил дебюта си за националния тим на своята страна, Елнени е забелязан от швейцарския Базел, който го кани на зимния си тренировъчен лагер. Внезапно той се оказва в титулуван европейски отбор, играещ редовно в Шампионската лига.
"Много ми харесваше там", спомня си Мохамед за трите години в Базел. Когато президентът на клуба му разкрива за интерес към него от Висшата лига, Елнени не може да повярва на ушите си.
"Казаха ми, че е Арсенал. Една-две минути ми се струваше, че не чувам нищо, казвах "Сериозно? Шегувате ли се с мен? Защо?". Беше президентът, каза "Мо, Арсенал е тук и те иска". Не можех да повярвам. Сигурно бях стигнал дотам да направя някоя стъпка нагоре, но Арсенал, един от най-големите клубове в света? Не можех да го проумея".
Това се случва през 2016 г., когато Арсен Венгер привлича играча срещу 5 млн. паунда.
Мохамед Елнени не е взет за твърд титуляр, а за да бъде част от разширения състав и очакванията към него не са огромни.
5 години по-късно той все още не е първи избор на треньорското ръководство, но е изключително горд от постигнатото във футбола досега. Гордее се, че остава напълно посветен на Арсенал всеки ден и е готов на всичко, за да запази мястото си в любимия си клуб.
Този сезон е изиграл повече минути от Томас Партей и Дани Себайос, което доказва значимостта му за състава на Микел Артета.
А само допреди няколко месеца Елнени изглеждаше приключил с Арсенал.
Миналия сезон той прекара под наем в Турция с екипа на Бешикташ и се представи успешно, а "артилеристите" искаха да използват това, за да го продадат окончателно.
"Преди да отида в Бешикташ казах на Арсенал, че не искам да ходя там за постоянно. Исках да съм под наем. Не спирах да вярвам, че ще се върна в Арсенал, винаги казвам, че това е най-добрият клуб за мен".
"Ние сме едно семейство тук, а най-важното за мен е да бъда в такъв клуб, който е семейство. Обичам семейството, обичам да чувствам топлина между хората. Дори да отида в най-великия клуб, ако не чувствам, че съм част от семейството, няма да бъда щастлив", обяснява футболистът.
"Смятам, че играх добре в Бешикташ. Бяхме трети в първенството и се класирахме за Шампионската лига. Беше добра година за мен. Арсенал се обади на агента ми и каза "Мо, трябва да си намериш нов клуб." Аз казах добре, няма проблем, ще си намеря. Но защо? "Защото ще привлечем нови играчи". Отвърнах, че няма проблем. Но говорих с агента си и му казах "Моля те, искам да се върна в Арсенал, ако е възможно".
"Точно преди началото на сезона, когато Микел вече беше дошъл, Арсенал говори отново с мен и ми каза, че иска да се върна да тренирам с отбора. Бях много щастлив, все едно бях нов играч за тима. Усетих, че това е шансът ми. Трябваше да използвам този шанс да остана и да покажа на всички, че ако още някой мениджър ми каже "Отивай някъде под наем", просто няма да е прав".
През каквото и да премине на "Емирейтс", Елнени знае, че ще получи подкрепа и това го изпълва с увереност.
"Не можеш да играеш футбол, когато чувстваш, че хората около теб не са щастливи с теб, ако те чакат да направиш грешка и не ти помагат. Но в Арсенал винаги опитват да ти помагат във всичко, в тренировките, в съблекалнята, на терена. Тук всички знаят, че когато дойде нов футболист, мениджърът и всички останали ни заръчват: погрижете се той да се чувства добре приет тук. Просто такава е тукашната култура. Щастливец съм, че дойдох в Арсенал, разбира се, защото е голям клуб, но и защото е като семейство".
Мохамед Елнени остава верен на своето семейство на "Емирейтс" и то му отговаря със същото.
Времената са трудни за клуба, който се представя далеч под очакванията в английския елит и се намира едва в средата на таблицата, вследствие на постоянни възходи и падения в резултатите.
28-годишният египтянин вече изигра 29 мача този сезон и показа, че има място в отбора.
А снощи срещу Олимпиакос в Лига Европа, той отбеляза третия гол за победата с 3:1 броени секунди след влизането си в игра.
Успехът означава, че Арсенал е почти сигурен участник на четвъртфиналите и мечтата на Мо и на целия тим остава жива.
Лига Европа е най-прекият път на Арсенал към завръщане в Шампионската лига, а Елнени знае как да изминава и далеч по-дълги пътища.
Все пак го е правил от съвсем малък.
