Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да убият баща ти пред очите ти и да станеш фен на Арсенал и Анри заради леля си

Да убият баща ти пред очите ти и да станеш фен на Арсенал и Анри заради леля си Снимка: Getty Images

В края на декември за ямаеца Шамар Никълсън предстои трансфер на доста студено място - Москва. 24-годишният нападател впечатлява местния Спартак с представянето си в белгийския Шарлероа, за който вкарва 31 гола и добавя 11 асистенции в общо 83 мача.

Руснаците платиха девет милиона евро за високия 192 сантиметра голмайстор, който се намира във феноменална форма от началото на сезона с 13 гола и пет асистенции в 18 мача в белгийския елит.

Никълсън е роден в покрайнините на ямайската столица Кингстън. "Там улиците са номерирани - Първа, Втора, Трета... Боб Марли е израснал на Първа улица, а аз - на Втора, много близо до къщата му - споделя Шамар в първото си интервю за официалния сайт на Спартак.

Добър приятел съм с един от синовете на Боб Марли. Нашият регион - Тренчтаун, е дал много велики хора на света. При нас е пълно с талантливи музиканти, футболисти и други.

Убиват баща му по време на негов мач, което за малко не го отказва от футбола

"Баща му беше добър човек, който обичаше семейството си - разказва Шамар. - Беше ни много тежко, когато почина. Това се отрази на всички. Беше убит малко преди Коледа, на 23 декември. В онзи ден имаше мач на моя отбор - Бойс Таун.

Когато баща ми пристигна, аз вече бях на стадиона. Когато влезе на трибуните, по някаква причина, започнах да гледам само него. Спрях да гледам мача и гледах само в баща си в продължение на десет минути. Не знам защо. Никога преди това не съм го гледал така.

След известно време, когато вече наблюдавах мача, изгубих от поглед баща си. Но след това успях да го открия и отново се насочих към двубоя. Буквално минута по-късно го видях, че е отишъл чак в другия край на стадиона.

Когато със съотборниците ми щяхме да си тръгваме от стадиона след края на мача, чухме изстрели. По онова време не знаех, че са застреляли баща ми. Побягнахме, както всички на стадиона. Когато бях на около 50 метра, се обърнах и видях, че са застреляли баща ми.

Последваха тежки времена. Не играех футбол в продължение на година и половина. Беше ми много тежко. Онзи ден бе един от най-ужасните в живота ми, защото бях много близък с баща си. Спрях да играя футбол, спрях с всичко. Мислите ми отидоха в лоша посока.

Започнах да се движа с гангстери и се разхождах с оръжие. В Ямайка не е трудно да се сдобиеш с пистолет. Спрях да спя в къщата на майка си. Знаете ли какво е безсъние? Да не можеш да заспиш цяла нощ чак до сутринта - това беше моето ежедневие.

Депресията ме обзе след това. Мислех само за отмъщение. Но в Ямайка е така. Когато нещо подобно се случи, синът веднага започва да търси разплата.

Помогнаха ми семейството и приятелите. Знаеха, че мога да намеря спасение във футбола. Убедиха ме, че не си струва да отмъщавам. И че трябва да се концентрирам върху това, което обичам. За да може баща ми да се гордее с мен. Трудно ми бе да го приема - чувах думите им, но те веднага избледняваха. В ума ми имаше място само за мъст. Всичко, което казваха, влизаше през едното ухо и излизаше през другото.

След това се преместих в друга част от страната - в Портмор. След като прекарах там известно време, едва тогава осъзнах, че това, което мислех да направя, може да ме отведе на само две места - в гроба или в затвора. Тогава отново започнах да се концентрирам върху футбола.

Мисълта за баща ми ме мотивираше. Оттогава всеки път, в който дори за момент си помисля, че нямам сили за нищо или че съм стигнал пика в развитието си, си спомням за баща ми и се надъхвам, че трябва да преодолея и тази трудност."

Като дете става фен на Арсенал и Тиери Анри заради леля си и е добър познат с Юсейн Болт

"Много пъти съм се срещал с Болт. Един от треньорите ми - Рикардо Биби Гарднър, който, между другото, е играл на Световното първенство през 1998 г., е близък приятел с Болт. Благодарение на него, се виждаме често. Преди да пристигна в Русия, също се засякохме.

От дете съм фен на лондонския Арсенал. Английският футбол е много популярен в Ямайка. Ако попитате което и да е дете за кой отбор би искал да играе, ще ви отговори за английския национален отбор. Така е, защото преди независимостта Ямайка бе контролирана от Великобритания. Затова и аз от малък съм фен на Арсенал.

Бях много близък с леля си и тя постоянно гледаше мачове на Арсенал. Постепенно и аз станах фен на отбора. Главно заради стила им на игра. Тогава изглеждаха като Барселона. Бяха страхотни. Така започна всичко.

Първоначално идолът ми бе Тиери Анри, а след това - Месут Йозил. Но Анри е истинският ми кумир, със сигурност. Благодарение и на него избрах футбола.

***

Разбира се, че мечтата ми е да играя във Висшата лига. Надявам се някой ден да я осъществя."

***

"В Ямайка, разбира се, следят главно Шампионската лига и европейски футбол - казва още Шамар. - Когато разбрах за интереса на Спартак, си спомних, че съм гледал този отбор в Лига Европа. Самият аз никога не съм играл в Лига Европа. Само в квалификациите, но не и в групите. И започнах да се запознавам с детайлите около клуба.

Тогава видях и бях шокиран, че Спартак е побеждавал Лестър и Наполи! Именно тогава реших, че трансферът в Спартак ще бъде добро решение за мен.

Миналия сезон отборът е завършил на второ място, но разбрах, че е най-титулуваният в историята на страната. И въпреки че сега се намираме на деветото място, ще се опитам да се концентрирам върху позитивните неща."

   

Най-четените