В събота вечер светът ще гледа към "Сантяго Бернабеу" и, Бога ми, колко пъти сме го чували като фраза. Да, винаги е така, когато играят Реал и Барса. Всеки гледа този мач.
Но днес ще е различно и - затегнете коланите - ще се върнем към времената на сблъсъците-урагани, в които мериха сили не само "бялата" гордост на кастилците и "синьо-червената" на каталунците, а и Меси с Роналдо.
И това бяха спектакли, които не омръзваха. В един сезон играха пет пъти за няколко седмици, но пак не ни беше в повече. Не всеки път си вкарваха по една торба голове, но не мрънкахме. Беше бляскаво. Ел Блясъко.
След напускането на Роналдо в посока Юве не беше същото. Когато и Меси се махна от Барса - съвсем. Но усещането преди двубоя в събота вечер е, че тежестта на този мач като дългоочаквано шоу, което целият свят иска да види, се е завърнала.
Защо?
Кой преди сезона вярваше, че Барселона ще играе така?
Да, да - разбира се, че Ханзи Флик ще стегне редиците и ще извлича максимума от Левандовски, например. Да, потенциалът...
Но Барса направо гази в Ла Лига с 33 вкарани гола в 10 мача - по 3.30 средно! При това игра с отбори като Виляреал и Жирона, от които се очаква да са в топ 6, с Билбао, със Севиля... Но като че ли най-впечатляващо е как бе разпаднат на съставните му части Байерн през седмицата. Това бе "блауграна", която не очаквахме преди сезона, че е възможно да гледаме толкова скоро след идването на Флик.
Ямал, Рафиня (Господи, как играе Рафиня!) и Левандовски се оказа триото, което никога не сме си представяли да наказва така съперниците и да комуникира в атака по този атрактивен начин.
Тази Барса е наслада за окото, а головете влизат с лекотата, с която целокупното население на планетата си намазва филия с масло, например.
Дрибъл по крилата, двойни пасове, контраатаки - има всичко. И изведнъж Барса, за който в последните две години се говори основно негативно и по теми извън терена, се превърна пак във футболен боксофис.
А, да - да не забравим. От другата страна ще е Реал. Реал с Вини и Мбапе, който има потенциала да играе на скорост, достойна за кораба на Хан Соло.
Разбира се, като всеки голям отбор (и като всеки отбор на Анчелоти), това не е мачкаща машина, която 90 минути не ти дава да дишаш.
Мадрид има поне 5-6 скорости, като сменя предавките в хода на мачовете. Срещу Селта ще стигне и втора, максимум трета. Но когато изостанеш с 0:2 срещу германците от Дортмунд, отиваш през трета и четвърта, направо на пета!
Реал е суперотбор с невероятен опит и ноу хау, който не може да бъде притеснен от нито един стадион и съперник.
Нито един мач и ситуация в него не може да предизвика хаос или паника в тези играчи, видели вече всичко заедно, и то по много пъти.
Или пък в треньора им - този неподражаем тип Карлето, който е по-голям от живота и от Вселената.
"Ще има конско и тежки думи в съблекалнята", казва ти коментаторът, докато Реал се прибира при 0:2 на почивката с Борусия.
Не, няма да има - показват как Анчелоти върви, дъвчейки дъвка, но физиономията му не казва: "Мамка му, какво става тук?!". А по-скоро очевидно издава: "Нещата са ясни, ще трябва пак да обръщаме."
Реал и Барселона не просто са колоси на европейския футбол в момента - това е по подразбиране. Но те са два от най-гледаемите отбори в него през новия сезон. Няма скука, когато играят.
Дори, когато Барса отнесе пердах в Памплона с 2:4 от Осасуна, а Мадрид го отупаха в Лил в Шампионската лига, пак не беше скучно. За тия неща хората си плащат билетите - и абонаментите за платени канали. Искате шоу - гледайте шоу.
Чистата статистика показва, че Ел Класико и в последните години не е било някаква умора и скука.
3:2 и 2:1 за Реал миналия сезон в първенството, 4:1 за "кралете" в Суперкупата. Преди това - 0:4 за Мадрид в Копа дел Рей, 3:1 за Барса, 2:1 за каталунците... Голове има винаги. Интрига - почти винаги.
Но липсваше блясъка от това да очакваш неочакваното - някакъв супер мач, в който всяка минута не е за изпускане.
Този сезон в 14 официални мача на Реал са паднали 42 гола. Това са средно по три на двубой - сравнително скромно, ще кажете. Но проверете за колко водещи отбори в петте топ първенства може да се пресметне същото. И преди да отговорите, вижте това - в двубоите на Барса - 13 официални, са паднали 56 попадения! Повече от четири средно на мач. Ето това е спектакъл.
И още има, не е само това.
В понеделник в Париж започва нова ера и в класацията за "Златната топка".
Винисиус Жуниор изглежда сигурен носител на приза, а как играе той напоследък... Смайващо. Очевидно е, че той е един от играчите на следващото десетилетие във футбола.
До него в атаката е Мбапе - според повечето експерти, той ще е ИГРАЧЪТ на следващото десетилетие, първата мегазвезда на трона след Меси и Роналдо. Тази двойка Вини-Мбапе изглежда дуетът на бъдещето.
А отсреща е Ямал - и ако някой не е разбрал, Ламин още няма право да шофира в Испания - няма 18 години. А вече е шампион на Европа и изглежда завършен играч на крилото. Та - Вини и Килиан дали мислят, че ще доминират във футболното кралство в следващите години, без той да се намеси? Не ни се вярва.
Имаме два страхотни отбора във върхова форма, изнасящи голови спектакли (особено Барса). Имаме изконната традиция този мач да се играе - буквално, а не само да се води като битка.
Имаме жаждата за някакъв реванш от Барса след нулевия минал сезон с три загуби от вечния враг. Имаме и Мадрид, който трябва да догонва в конкретния момент, защото изостава с три точки в класирането.
И имаме тримата - всеки има мнение, но е вероятно да са те - най-ярки млади и вече не толкова млади играчи на новото време.
Колко повече аргументи ви трябват да повярвате, че Ел Класико отново е Ел Блясъко, май за първи път след ерата на противоборството Меси-Роналдо в големия сблъсък.
