Той игра във Висшата лига, в Гърция, в Катар, Турция и Кипър, натрупа 39 мача и за националния отбор на Конго. Но за Ломана Трезор Луалуа нещата можеха да се развият твърде различно.
Талантът на този колоритен и запомнящ се футболист е бил забелязан още в колежанския LSC. Ломана се преместил в Източен Лондон от Демократична република Конго заедно с баща си, когато бил на 9. От малък тренирал гимнастика, но го насочили към футбола, след като бил забелязан да рита една тенис топка.
Докато играел за колежа бил харесан от скаут на Колчестър Юнайтед и това било истинското начало на издигането му към професионалния футбол. Младокът обаче явно не е бил готов да се посвети на играта, въпреки вродения си усет и очевидните способности.
Луалуа бил уволнен от клуба от Втора лига поради редовни закъснения за тренировките. Наложило му се да работи изтощителни смени в "Макдоналдс", за да преосмисли приоритетите си и да се върне в Колчестър. Промяната в него била налице: той вече осъзнавал на какви жертви трябва да е готов, за да стане професионален футболист.
И шансът му дошъл по-рано от очакваното. След като отбелязал доста голове за младежкия тим и за резервния състав, 18-годишният Ломана Луалуа бил повикан в първия отбор за едно гостуване на Честърфийлд през януари 1999 г. Когато бил пуснат в игра 19 минути преди края, той успял да отбележи в дебюта си, за да влезе окончателно в плановете на мениджъра Стив Уигнол.
През следващите седмици и месеци, Луалуа спечелил напълно публиката с впечатляващи изяви, които бетонирали мястото му в първия тим и за следващия сезон.
Не само хипнотизиращият му дрибъл и снарядите от далечно разстояние правели впечатление. Нападателят усъвършенствал и свой неизменен начин за празнуване на головете, който по-късно се превърна в запазената му марка.
Миналото му на гимнастик го подтикнало да измисли празнуване, което включва поредица от атрактивни премятания на ръце и едно пълно задно салто за финал. В следващите години акробатиките му причиниха кавги с редица мениджъри заради опасенията им, че играчът може да си докара контузия.
Това опасение се оправда през 2006-а, когато Луа Луа се контузи при отпразнуването на гол срещу Арсенал.
Салтата може да носеха риск, но бяха радост за публиката и бързо направиха от африканеца любимец. Клубовете от Висшата лига пък бяха привлечени не точно от гимнастиката, а от необичайно голямото му умение да играе един на един със защитниците и да дриблира зад гърба им, като понякога ги оставя проснати на земята.
Когато се задаваше началото на сезон 2000/01, вече беше неизбежно талантът да заиграе в елита. Въпросът беше в кой отбор. Преди края на септември Нюкасъл изпревари конкуренцията и плати за играча 2.25 млн. на Колчестър - солидна сума за отбор от Втора лига, който иска да финансира новия си проект за стадион.
При "свраките" Ломана Луалуа завари добре познатия си Мик Уодсуърт, тогава асистент на сър Боби Робсън, който за малко беше тренирал Луа Луа в Колчестър. По-късно Уодсуърт щеше да стане и мениджър на националния отбор на Конго.
Преместването в Нюкасъл беше огромна стъпка за Луалуа и не му беше лесно да свикне с Висшата лига.
В първия си сезон той не успя да се разпише нито веднъж в 21 мача, макар и в повечето от тях да влизаше като резерва. Конгоанецът обаче можеше да тренира със съотборници като Алън Шиърър и да бъде наставляван от треньорско светило като Робсън.
Също като в Колчестър, Луалуа стартира трудно, но успя да се завърне по-силен. Във втория си сезон той дочака своя шанс през април 2002-ра. Нюкасъл се бореше с противници като Лийдс и Челси за четвъртото място в Премиър лийг, което изпращаше отбора в трети квалификационен кръг на Шампионската лига.
"Свраките" гостуваха на Дарби Каунти и мачът отиваше към равенство 2:2, когато резервата Луалуа засече едно центриране на Нолберто Солано в 89-ата минута и най-сетне откри головата си сметка във Висшата лига.
Голът означаваше, че тимът остава в борбата за евротурнирите. Следващата седмица името Луалуа, което нападателят беше приел в чест на дядо си, беше записано сред голмайсторите още веднъж, този път при 3:0 над Чарлтън. Тогава Ломана вече получи доверието да играе пълни 90 минути.
До края на сезона той остана предпочитан партньор на Шиърър в атаката и още един път се разписа, при 3:1 над Уест Хем, за да навърти 3 гола за 4 мача. На този етап голямата цел беше изпълнена, Нюкасъл си осигури място в Шампионската лига с ключовото съдействие на Луалуа.
Именно по времето си в Нюкасъл той стана и национал на Конго, а скоро и капитан на селекцията. Тепърва му предстоеше да представлява страната си в четири издания на Купата на африканските нации.
В Нюкасъл отново последваха трудности.
Завърна се неговият статут на резерва и през есента на 2003-а той публично поиска да бъде пратен някъде под наем, за да играе повече.
Това разгневи неочаквано много Боби Робсън, който изригна в отговор: "Как смее да каже това? Аз управлявам този отбор, не Луалуа, и аз решавам кой е пращан и кой не е пращан под наем. Ако има нещо да каже, трябва да го направи по честен начин и да дойде да ме види очи в очи, а не зад гърба ми да си качва нещо на сайта".
Както често става при такива ситуации, играчът получи каквото искаше и през февруари 2004 г. се присъедини към Портсмут до края на кампанията. Това беше първият сезон, в който на отбори от Висшата лига се позволяваше да си преотстъпват играчи едни на други, затова Луалуа стана първият в лигата, който се разписва срещу клуба, чиято собственост е.
От самото начало сделката беше с перспективата Помпи да откупи Луалуа и това стана през лятото на 2004 г. срещу 1.75 млн. паунда. Футболистът отхвърли оферта на Уест Бромич и се отблагодари за доверието, което получаваше от мениджъра Хари Реднап. Трите години в Портсмут бяха изключително щастливи за Луалуа, който със своя огнен стил стана фаворит на запалянковците.
Постепенно обаче той отново тръгна да изпада от титулярите и получи шанс да се пробва другаде - в Олимпиакос, където щеше да играе повече минути, да се бори за трофеи и да участва в Шампионската лига.
Така през 2007 г. конгоанецът се впусна в една запомняща се за гърците кампания в Шампионската лига, в която беше преодоляна група с Лацио, Вердер и Реал Мадрид.
Луалуа дори игра на "Бернабеу" срещу Реал, когато два късни гола донесоха крайното 4:2 в полза на фаворита. Това обаче си остана единствената загуба на Олимпиакос в групата. Луалуа нямаше късмет, когато дойде часът на елиминациите, тъй като беше контузен и пропусна двубоите, в които бъдещият финалист Челси отстрани Олимпиакос с общ резултат 3:0.
Въпреки контузията, първият сезон в Гърция беше успешен за Луалуа и завърши с титла и купа на страната. Клубът обаче вече беше решил да продаде измъчвания от контузии играч и той подписа с катарския Ал Араби. Олимпиакос си го върна под наем през 2010-а, когато Луалуа достигна 30-те и очевидно вече беше преминал пика си. Това обаче не означаваше, че кариерата му е на приключване.
Той остана в същия европейски регион, който му беше харесал, и в следващите девет години игра в куп различни клубове от Кипър и Турция. За кратко записа период и в Чемпиъншип с Блекпул, а през миналата година се присъедини към Питърбъро в ниските нива на британския футбол.
В крайна сметка Луалуа може и да не оползотвори пълния си потенциал в своята кариера, но където и да играеше беше от футболистите, които изправяха публиката на крака.
Феновете не можеха да бъдат безразлични към него, защото той използваше таланта си, за да забавлява.
За да опишем такива играчи, обикновено на помощ идва клишето, че заради тях хората си плащат билети и ходят на трибуните.
Със своята експлозивност и дрибъл, Луалуа гарантираше шоу, а ако вкараше гол, щеше да последва нещо специално при празнуването - всички го знаеха и го чакаха.
Затова този футболист ще се оттегли с мисълта, че няма да бъде забравен във всички отбори, в които игра.
