Кариерата на Лионел Меси е пълна не само с трофеи и почти невъзможни постижения, но едно от най-впечатляващите качества на играта му е, че може да се адаптира към различни позиции на терена.
От дебюта си под ръководството на Франк Рийкард на 16 ноември 2003 година срещу Порто на Жозе Моуриньо до настоящия сезон с Кике Сетиен начело ролята на аржентинеца в състава на Барселона тотално се промени.
Показателите му - голове и асистенции, също се променяха със смяната на позицията му.
През 2019/20 Меси вкара 25 гола за 33 мача в Ла Лига. За някои този показател може и да е впечатляващ, но за шесткратния носител на "Златната топка" това е неговият най-слаб сезон откъм попадения от 2008/09, когато начело на Барса бе Пеп Гуардиола, когато отбеляза 23 в 31 двубоя.
Имаше обаче и години, в които вкарваше 50 в 37 мача (2011/12), както и 46 в 32 (2012/13).
Впечатляващото в играта на Меси през този сезон е броят на асистенциите му. Аржентинецът изработи цели 21 гола за съотборниците си в Ла Лига, което е личен рекорд за него. Предишните върхови постижения на 33-годишния магьосник по този показател бе 19, постигнато през 2010/11 и 17 през 2011/12, отново под ръководството на Гуардиола.
И всичко това си има обяснение - ролята на Меси по терена. В зависимост от нея аржентинецът се превръща или в голмайстора на тима, или в играча с най-много асистенции. Казано по друг начин - Лео просто не може да бъде спрян, където и да го поставят треньорите.
Започна по фланга
В началото на кариерата си Меси се подвизаваше основно по дясната страна на атаката на Барселона. Използваше перфектния си дрибъл, за да влиза навътре в терена, след което да използва мощния си ляв крак да завършва атаките, или да намира свой съотборник на по-добра позиция.
Скоростта и способността му да преминава покрай няколко противници едновременно го превърнаха в едно от най-опасните крила в света. Изведнъж, Гуардиола осъзна, че Меси е много повече от това и може да допринася още повече, ако получи по-централна роля в нападението.
Статистиките му и тогава бяха впечатляващи, но все още дори не се доближаваха до извънземните числа, които щеше да произвежда в бъдеще. В последните два сезона на Рийкард аржентинецът вкара 14 (2006/07) и 10 гола (2007/08).
Великото 6:2 на "Бернабеу"
Това е, може би, двубоят, който промени историята на Барселона на Гуардиола и позицията на Меси на терена. В него аржентинецът игра като фалшива деветка между линията на Ласана Диара и Фернандо Гаго и централните защитници на Реал Мадрид.
По този начин Шави, Андрес Иниеста и Яя Туре превъзхождаха количествено Реал в средата на терена, което им помогна да наложат пълна доминация на терена.
"Гуардиола промени тактиката и нареди на Анри да се позиционира между централния защитник и бека, а на Ето'о - да направи същото, но от другата страна - спомня си Шави.
Пеп прозря, че централните бранители на Реал не пресират срещу никоя деветка. Това щеше да промени бъдещето на клуба и на аржентинеца."
Всичко след това е история. Фалшивата деветка се превърна в запазена марка на Гуардиола, докато Меси се превърна в завършен футболист и голмайстор.
Смяната в позицията му донесе три "Златни топки" - през 2010, 2012 и 2013 г.
С Луис Енрике начело
След разочароващата за Барселона кампания 2013/14 под ръководството на Тата Мартино, ролята на Меси като фалшива деветка трябваше да бъде преосмислена. Феновете недоволстваха от липсата на истинска деветка, която да носи головете и да даде малко повече свобода на бъдещия капитан.
Така на "Камп Ноу" се появи Луис Суарес, а Енрике натовари Меси с хибридната роля на нещо между крило и десетка, но все пак позициониран малко повече и по-често задържащ се на десния фланг.
С Меси отдясно, Луис Суарес в средата и действащия отляво Неймар Барселона заформи до болка познатото ударно трио МСН, благодарение на което Барселона отново можеше да доминира, този път под ръководството на Луис Енрике. И не само в Испания, но и в Европа.
Ститистиките на Лео за голове и асистенции продължиха да растат нагоре. Бе изпреварен от Кристиано Роналдо като голмайстор №1 в Ла Лига през 2013/14 и от Луис Суарес през следващия, но от тогава насам призът "Пичичи" е запазен за Меси.
Позицията му отдясно на атаката даде повече шансове на партньорите му: Неймар и Суарес, да бележат, но и той не оставаше назад просто защото е Меси и вкарването на топката в мрежата е едно от нещата, които прави най-добре.
Напускането на Шави и Иниеста
Когато Шави и Иниеста напуснаха Барселона, каталунците загубиха две ключови компонента, на които се базираше стила на игра на тима. Клубът се опита да ги замени, привличайки играчи като Артур Мело, Филипе Коутиньо, Паулиньо, Иван Ракитич и Артуро Видал, но задачата беше невъзможна.
Тогава вече начело бе Ернесто Валверде, който нямаше особено много варианти пред себе си и реши да даде пълната свобода на Меси да прави, каквото си пожелае.
Липсата на креативност в останалите линии на Барселона обаче караше аржентинеца да се връща все по-назад и по-назад по терена, за да поема топката и да организира атаката на "блаугранас". Така Барса стана напълно зависима от действията на Меси не само в завършващата фаза, но и за създаването на голови положения.
И докато Барселона, почти безпроблемно, успя да стигне до титлата в Ла Лига и Купата на краля, силите на Меси не стигнаха да изведе каталунците до нов триумф в Шампионската лига. Дори сега каталунците продължават да търсят новите Шави и Иниеста, а дотогава отговорностите им са поети от Лео.
Каква е ситуацията в момента
Меси продължава да действа като плеймейкър и играе повече като полузащитник отколкото като нападател.
Креативността му и възможността му да измисля нещо гениално от всяка позиция продължават да помагат на Барселона, дори той да не е човекът, който да завършва атаките.
Принуден от обстоятелствата, аржентинецът трябваше да приеме промяната в позицията си и от голмайстор да се превърне в организатор на играта. Оказа се обаче, че Меси си е Меси и колкото и назад по терена да бъде връщан, нищо не може да го спре пред гола.
