Днес най-успешният пилот в историята на Формула 1 Михаел Шумахер навършва 47 години. За съжаление, последните две години минаха в битка със смъртта след тежкото му падане на ски в края на 2013, а още по-лошото е, че на практика няма признаци, състоянието на бившия пилот се подобрява.
И докато чакаме официална информация от семейството на Михаел за това как върви възстановяването на шампиона, решихме да си припомним най-успешните моменти на Шумахер във Формула 1.
Мнозина са на мнение, че постиженията ще завинаги ще останат неподобрени - 7 световни титли и 91 победи изглеждат като нещо невъзможно, но така са смятали и когато Хуан Мануел Фанджо е спечелил петата си световна титла, така мислеха и много анализатори в началото на 90-те години, когато Ален Прост взе четвъртата си титла.
Връщаме се назад във времето, за да разлистим отново някои от най-славните страници в историята на Формула 1.
Михаел и „Спа"
Германският пилот има специална връзка с белгийската писта „Спа". Тук през 1991 година той дебютира във Формула 1 с тима на Еди Джордан. Състезанието е платено от Mercedes, а Михаел заема мястото на Бертран Гашо, който е вкаран в затвора след спор с таксиметров шофьор, завършил с физическа разправа. Михаел е 7-и в квалификацията, 4 места пред много по-опитния си съотборник Андреа де Чезарис.
В последната тренировка преди старта Михаел записва 4-о време, но в състезанието отпада на първия завой - младият пилот претоварва съединителя и той дефектира.
Година по-късно Михаел се завръща на „Спа" като изгряващата звезда на Benetton и в Белгия печели първата си победа във Формула 1.
През 1992 Шуми е на 23 години и става най-младият победител в историята на спорта, а до Белгия германецът има пет подиума в 11 старта. В квалификацията на „Спа" Михаел е трети, пред него са само лидерът в класирането Найджъл Менсъл и Айртон Сена. Преваляванията по време на състезанието дават шанс на Михаел - идеален момент за смяна на мокрите гуми със сухи, а след това повреда в ауспуха на колата на Менсъл не му позволява да атакува Шумахер, който печели състезанието.
Две титли с Benetton
Две десетилетия по-късно и първата титла на Михаел Шумахер във Формула 1 все още е под съмнение - основно заради удара му с Деймън Хил в последното състезание за годината. След тази катастрофа, която мнозина смятат за умишлена, Михаел си осигури титлата с 1 точка аванс. Отделно от това техническият екип на Benetton се забърка в поредица скандали относно това дали В194 отговаря на правилата, като в повечето случаи ФИА буквално си затваря очите за нередностите, вършени от тима на Флавио Бриаторе.
Формула 1 загуби Айртон Сена и Роланд Ратценбергер през 1994, а Деймън Хил получи трудната задача да се бори с Михаел за титлата, точно след като целият тим на Williams беше опустошен от смъртта на Сена.
Атаката на Хил набра скорост едва в края на сезона - страхотна победа в невероятния дъжд на „Сузука" и впечатляващ натиск върху Михаел в Аделаида, довел до излитането на Михаел от пистата. До последното състезание Шумахер вече има 8 победи, два пъти е дисквалифициран и е получил наказание да не кара в две състезания.
През 1995 превъзходството на Михаел и Benetton е неоспоримо - 9 победи за Шумахер и той влиза в историята като най-младият двукратен световен шампион.
Възраждането на Ferrari
Михаел има 91 победи във Формула 1, доста от тях са впечатляващи и запомнящи се, но първото място в Гран при на Испания през 1996 има реални шансове да бъде „най-великата му победа". Успехът на Шуми идва в много трудни атмосферни условия - силен дъжд и е първият му като пилот на Скудерията. Това е началото на възраждането на Ferrari - легендарният тим е изпаднал в поредната си сериозна криза, започнала в началото на 90-те с проблемите и изгонването на Ален Прост.
На финала в Барселона Михаел има аванс от 45 секунди, а най-бързата му обиколка е с 2 секунди по-добра от най-близката до нея.
Краят на 21-годишното чакане
През 2000 година Михаел печели първата си титла с Ferrari и слага край на 21-годишното чакане в Маранело техен пилот да спечели световната титла. Пътят до титлата е труден - през 1997 Михаел е дисквалифициран за целия сезон след като в последното състезание се удря (този път няма съмнение, че е умишлено) с Жак Вилньов в опит да спечели титлата с номера си от 1994 година. Но на „Херес" Шумахер отпада, а Вилньов стига на финала трети и взима титлата.
През 1998 Мика Хакинен и McLaren са повече от достоен съперник и противно на налаганата тогава теза, болидът на германеца изобщо не е по-слаб от този на финландеца. Титлата е за Хакинен, който печели още една през 1999, когато кампанията на Шумахер понася тежък удар, след като той катастрофира и чупи крака си на „Силвърстоун".
През 2000 година Хакинен отново се бори с Михаел за титлата, но няколко повреди в колата на Мика слагат край на надеждите му. Шумахер печели последните четири състезания за сезона и взима третата си титла на „Сузука", където провежда невероятна битка с Хакинен. По-късно Шумахер ще определи това състезание в Япония като най-доброто в кариерата си, а Хакинен - за най-силния му съперник.
След рекорда на Фанджо
След края на 2000 година започва доминацията на Ferrari и Михаел Шумахер - през 2001 германецът печели титлата четири кръга преди края, пред 2002 Шуми записва рекордните тогава 11 победи и завършва всяко едно състезание на подиума. Всяка титла му носи нови рекорди - през 2001 година в Белгия той изпреварва Ален Прост по победи във Формула 1, а на края на 2003 подобрява и рекорда на Фанджо от пет титли.
Точно през 2003 Шумахер трябва да се справя с атаките на Кими Райконен и Хуан Пабло Монтоя, които го тормозят цял сезон, а в последното състезание той има нужда от 8-о място, за да вземе шестата си титла. Шуми стартира 14-и, удря се с Такума Сато, провежда оспорвана битка с брат си Ралф, който дори закача леко задницата на колата му, но успява да стигне до 8-ото място и титлата.
През 2004 доминацията на Ferrari отново е впечатляваща - 13 победи за Михаел и седмата му титла е факт.
На 35 години Михаел има 7 световни титли, след това кара още пет сезона - през 2005 и 2006 той беше един от най-сериозните съперници на Фернандо Алонсо в битката за титлата, след това се оттегли за три години и се върна за още три сезона в Mercedes, където обаче остана далеч от победите.
