Тъмна пресечка. Прозвучава глас: "Той е!". Следва звук от удар с бухалка по глава. Настава мрак, в следващия миг заменен от болнична стая. Специална машина прехвърля кръв от вас в друг човек. Лекар ви подава формуляр за подпис.
"Можете да изберете да останете тук девет месеца и с Вашата кръв да спасите живота на този виртуозен цигулар. Или можете да се разкачите от машината, да си тръгнете и да го оставите да умре", обяснява лекарят.
Какво бихте направили?
Това изживяване във виртуалната реалност е създадено с целта да помогне на хората да разберат как се чувства една бременна жена след изнасилване, обяснява Ерик Рамирез – преподавател по философия в Университета в Санта Клара, в самото сърце на Силициевата долина.
Рамирез специализира в етиката на виртуалната реалност. Други представители на академичните среди по света – заедно с агенции за защита на потребителите и служителите, както и разработчици на очила за виртуална реалност, вече мислят не само за възможностите, но и за етичните дилеми, които виртуалната реалност носи.
Технологията, разбира се, може да бъде използвана, за да се играят видеоигри или да се "изживяват" филми за възрастни. Но това не е всичко. Какво ще кажете например за програма, която да ви демонстрира какво е да си бездомник? Виртуалната реалност също така може да се използва за преодоляване на фобии или за симулация на това как мениджър казва на работници, че фабриката, в която работят, скоро ще бъде затворена.
Така виртуалната реалност не е просто нещо, което хората да имат в дома си за забавление. Тя също така се използва в изследователски лаборатории, неправителствени организации, компании, болници. И така стигаме и до армията.
Паскал Гитон, професор по компютърни науки в Университета в Бордо, обяснява, че макар да няма конкретна информация, е убеден, че армии по света експериментират с виртуална реалност за подготовка на войниците преди битка или за провеждане на разпити.
Това, което подпомага по-широкото разпространение на технологията, е спадът в цените. Сега е възможно да се сдобиете с автономни очила за виртуална реалност за по-малко от 450 евро. Това обаче не означава, че всеки трябва да се засили към купуването на такъв. Технологията безспорно е примамлива. Но също така е могъща – и потенциално опасна, както от няколко години предупреждават изследователите Михаел Мадари и Томас Мецингер.
Според Мецингер виртуалната реалност може да манипулира човешкото съзнание и има риск, че в следващите между 5 и 10 години много хора ще се пристрастят към нея.
Много други академици имат подобно усещане. Както посочва Ерик Рамирез: "Няма друга технология, която да има силата да ни промени, както тази".
Гилем Моро е преподавател по компютърни науки и има сходно мнение. Според него фактът, че виртуалната реалност (VR) може да се използва за успокоение на болката или преодоляване на фобии е доказателство, че тя може да промени нашето поведение.
Преди две години Френската агенция за безопасност на храните, околната среда и работната среда (ANSES) започва работа по темата. Събрана е група от 12 експерти, чиито изводи се очакват през 2020 г. От ANSES са мотивирани да започнат изследването заради "потенциала за психосоциални и физиологични последствия". Това е и причината академици като Михаел Мадари, Томас Мецингер и Ерик Рамирез да започват да настояват за правила за поведение при разработката на VR.
Според Рамирез всеки експеримент, за който се прецени, че би бил неетичен в истинския живот – като симулацията на изнасилване или мъчение, трябва да бъде забранен във виртуалната реалност.
Фани Леви е психиатър в Париж и основател на компанията MyReVe, която се специализира в използването на виртуална реалност, за да помага на хората да преодолеят страховете си. Леви обаче предупреждава, че "виртуалната реалност не е магическа пръчка, която да бъде използвана по всякакъв начин за решаване на всякакви проблеми".
Мениджърите, занимаващи се с подготовка на персонала, също подхождат внимателно към новите технологии. Съществуват опасения, че ако служители бъдат накарани да преживеят определена ситуация във виртуалната реалност, това може да им нанесе истинска психологическа травма.
Тези опасения напомнят за случай, в който един телекомуникационен оператор използва виртуална реалност, за да подготви своите агенти. Като част от преживяването, служителите трябва да се покатерят до върха на 15-метрови пилони. Ако обаче не са подготвили добре екипировката си, пропадат в бездна. Падането е било само виртуално, разбира се, но някои потребители разказват, че обучението е било травматизиращо.
Допълнително притеснение е защитата на данни.
Обученията във виртуална реалност могат да са по-рискови от традиционните, защото по време на тези сесии информацията за потребителя се събира и съхранява. Така се появява необходимостта от строги правила за конфиденциалност, които да посочат как ще се използва събраната информация.
Друг въпрос е как създателите на съдържание ще регулират самите себе си занапред. Европейските създатели на игри имат система за категоризиране, наречена PEGI – съкратено от "паневропейска информация за игрите". Тя определя за каква възраст е подходяща дадена игра.
Според някои индустрията за виртуална реалност трябва да възприеме сходен подход, а във Франция асоциация на продуценти, наречена GIE VR Connection, направи точно това, като публикува нещо, което нарича Харта с препоръки.
Проучване на фирмата Ipsos и Националният център за кино и анимационни изображения (CNC) във Франция показва, че до момента само 6,5% от французите притежават хедсет за виртуална реалност. Падащите цени обаче могат да променят това. Но докато Oculus Quest, HTC Vive и PlayStation VR може да изглеждат като изкушаващи идеи за подарък, експертите призовават да се внимава.
Рисковете са особено големи за деца под 12 години, които чисто и просто не би трябвало да използват технологията. Като за начало, зрителната система на децата е по-чувствителна към сини екрани. Но също така, според психиатъра Фани Леви, децата "не обработват виртуалната информация като възрастните, защото мозъците им още не са зрели".
Психологът и един от авторите на споменатата Харта на препоръките Бахман Аянг казва, че виртуалната реалност се отразява на мозъка по начин, подобен на хипнозата. Технологията ни поставя в транс, където мозъкът бива завладян от виртуалното изживяване, че изтласква истинският свят назад, при което дори губим представата си за време.
С други думи, предаваме се на илюзията.
