Когато става дума за технически и научни иновации, малко държави могат да се конкурират с постиженията на Япония. Страната има една от най-големите икономики в света, бизнес-лидерите й поддържат изключително високи изисквания за изследвания и научно развитие, като произвеждат продукти с всепризнато качество. 10% от най-иновативните световни компании са базирани тук.
Много от иновациите, с които отдавна сме свикнали във всекидневието си, са японски изобретения. Първите лаптопи, въведени в масова употреба, например са създадени от Toshiba. Дори емоджитата, които ползваме непрекъснато в мобилната комуникация, са измислени в Япония.
Самата култура на японците, базирана на ценности като социалната хармония и функционалната естетика, е отворена към новите технологии и експерименталните подходи към различни поведенчески модели. Това се отнася не само за отношенията между хората, но и за подходите към взаимодействието с технологиите.
27 от лауреатите на Нобеловата награда са родени в Япония. Когато става дума за отличията в сферата на природните науки през 21 век, японците се нареждат на второ място след САЩ.
През последните години креативните способности на японците сякаш се подценяват заради изместването на фокуса върху технологичните продуктите от Силициевата долина - но Япония отдавна се е доказала като сила в областта на иновациите. Достатъчно е да си припомним пет от тях, обобщени от Световния икономически форум.
Влакът-стрела (1964)
Япония е първата държава, която изгражда специални линии за високоскоростен железопътен транспорт.
Заради ограниченията на планинския релеф в страната повечето от старите ЖП-трасета са създадени за теснолинейни влакове, които не са способни да развиват твърде високи скорости. В началото на 60-те години пътуването с влак между двата най-големи града в Япония - Токио и Осака - например отнема 6 часа и 40 минути, което означава загуба на огромна част от работния ден.
Малко преди първите Олимпийски игри в Токио, на 1 октомври 1964 г. е пуснат първият високоскоростен влак по линията Токайдо Шинкансен, развиващ максимална скорост от 210 км/ч. Той съкращава пътуването до Осака с 3 часа и 10 минути, като постепенно променя начина на живот на японците. За по-малко от три години са обслужени 100 милиона пътници.
Днес мрежата на Шинкансен се развива не само като дължина на линиите и маршрутите, но и като технология. Токио-Осака вече отнема 2:25 ч., а с въвеждането на Maglev-влаковете, планирано за 2027 г., времето за пътуване между двата града ще се съкрати до 1 час и 7 минути.
Джобният калкулатор (1970)
Калкулаторът е един от най-полезните и удобни джаджи, когато става дума за бързи и коректни изчисления, независимо дали го ползвате на работа или през вградения app на телефона си, за да си поделите сметката в ресторанта. Първото компактно устройство за изчисления също дължи историята си на Япония.
През 1970 г. японската компания Busicom и новосъздадената Intel разработват в партньорство микропроцесора Intel 4004, който трябва да се приложи в нов модел калкулираща машина. Първите й модели са предвидени за ползване върху бюро, като действително са твърде големи за побиране в джоб. И все пак с тях се слага началото на съвсем нова линия хардуер, който стои в основата на "опитомяването" на сложната, тежка и специализирана техника за лично ползване от потребителите.
Walkman (1979)
Ако си мислите, че iPod е довел до революция в музикалната индустрия, помислете пак. Устройството на Apple се появи на пазара през 2001 г., десетилетия след като революцията вече беше започнала благодарение на едно знаменито японско изобретение - Walkman-ът на Sony.
Преди появата на компактния преносим касетофон със слушалки, единственият начин за слушане на музика в движение е ползването на портативно радио и настройването му към определена честота.
Идеята, че можеш сам да подбереш любимите си албуми и да ги носиш със себе си навсякъде и по всяко време, променя музикалната индустрия завинаги. Мобилността е истинската иновация на Sony, а оригиналният им продукт се превръща в нарицателно име за всички останали последователи в производството на преносими касетофони.
Синята LED-светлина
В началото на 90-те години Исаму Акасаки, Хироши Амано и Шуджи Накамура слагат началото на технологична революция в осветлението, като създават ярка синя LED-светлина от полупроводници. Преди тяхното откритие вече са съществували зелени и червени диоди, но без синята светлина е невъзможно да се създаде бяла лампа. Усилията за изработване на син светодиод се оказват неуспешни в продължение на три десетилетия.
Изобретението на Акасаки, Амано и Накамура се превръща в основен пробив към производството на енергийно-ефективни телевизори, монитори за компютри, екрани за мобилни устройства и енергоспестяващи крушки.
Решението е смятано за една от иновациите с потенциал за създаване на техническа революция в 21 век, а през 2014 г. тримата японски изследователи получават Нобеловата награда за физика.
Роботите-андроиди (2003)
Ако през ХХ век роботите с хуманоидни черти са смятани за част от сферата на художествената фантастика, днес андроидите вече са факт благодарение на японските изобретатели.
През 2003 г. учени от Лабораторията по интелигентна роботика в Университета в Осака показват DER 01 - първият говорещ, мигащ и дишащ робот, чийто дизайн повтаря формата на човешкото тяло със силен реализъм.
Андроидите вече са част от трансформацията на японското общество. През 2015 г. в Нагасаки отваря врати първият хотел, чийто персонал се състои почти изцяло от роботи. През 2013 г. първият японски робот-астронавт Киробо е изпратен на борда на Международната космическа станция. Киробо може да говори и да разпознава чуждия говор, да обработва информация на естествени езици, да синтезира реч, да разпознава лица и да прави видео-записи.
Специално създаден е за навигация в среда с нулева гравитация, като е изпратен на МКС с цел да се провери как хората и роботите могат да си взаимодействат по време на космически мисии. Благодарение на 18-месечния си престой в станцията, Киробо влиза в книгата на Гинес като първият робот-компаньон в космоса и най-голямата надземна височина, на която робот е провел разговор.
