Истинският проблем за климата: На Земята има твърде много хора

Преди повече от 250 години — на 1 ноември 1755 — земетресение с огромна сила и предизвиканите от него цунами и пожари опустошават Лисабон. При бедствието загиват около 60 000 души. Тези събития провокират пламенен философски дебат между двама от водещите европейски мислители на тези времена: Волтер и Жан-Жак Русо.

За Волтер катастрофата е въплъщение на жестокостта на съдбата и неизмеримата повеля на провидението — допълнително доказателство колко нещастна е съдбата на човечеството. Русо, от друга страна, счита, че разширяването на градовете и увеличението на плътността на населението е изиграло основна роля за смъртта и разрухата. За него те произлизат от общия цивилизационен излишък и отделянето на хората от природата.

В наши дни е лесно да отхвърлим позицията, заемана от Волтер. И все пак хората все още не изгарят от желание да застанат на страната на Русо и да подкрепят радикалната му критика. А може би би трябвало отново да се замислят за това.

Не са ли забелязали как стабилно зачестяват природните бедствия, колко огромна е тяхната цена (рекордните 306 милиарда долара през 2017-а) и нарастващия брой оплаквани жертви?

Вместо това съвременните мислители се задоволяват с обяснението, че действията на хората генерират парникови газове, които водят до глобално затопляне. Според тяхната теза с леки промени можем да оправим положението и да решим проблема с природните катаклизми. Тази твърде небрежна насока на размисъл обаче е спорна в много аспекти.

Първо, не всички природни бедствия могат да бъдат приписани на климата. Да вземем, например, азиатското цунами през 2004-а, при което загинаха 250 000 души, или унищожителното земетресение в Хаити през 2010-а.

Второ, ако тези катаклизми причиняват все повече щети, това е така, защото те достигат до по-гъсто населени населени градове и унищожават скъпа инфраструктура и оборудване.

Трето, изчезването на многобройни животински видове е по-малко свързано с глобалното затопляне и повече с прекия ефект от човечеството върху нашите екосистеми (урбанизация, прекален улов на риба, лов, замърсяване с химикали и т.н.). Човешкият род е превзел цялото животинско царство.

Демографията е "сляпата точка" на екологичната политика.

Докато дясното полукълбо на мозъка дебатира каква е максималната температура, която светът може да понесе, дясното полукълбо обмисля бесните прогнозни темпове на нарастване на населението.

В периода от 1990-а до 2014-а глобалните емисии на въглероден двуокис са се увеличили с 58%, но само с 15% на глава от населението. Увеличението на населението в света реално е допринесло за близо три четвърти от този растеж.

И все пак Конференцията за климатичните промени в Париж напълно игнорира този въпрос.

Причините за тази нагласа са многобройни и се коренят дълбоко в колективното ни подсъзнание. Като начало, многобройното население някога се е считало за синоним на сила. То е означавало работна ръка за селското стопанство, резерв от трудов ресурс за индустрията и средство за увеличаване на числеността на армията. Донякъде част от това мислене е в сила и сега.

Защо една държава би се опитала да ограничава нарастването на броя на жителите си, ако нейните съседи правят точно обратното?

Демографията е преди всичко свързана с второстепенни фактори. За известно време те са били с позитивен резултат: по-големият брой хора, концентриращи се в градовете и работещи във фабриките, са довели до по-голямо производство и още повече работни места.

Има обаче и негативни последствия. Раждането на дете засяга бъдещето на всички други хора на планетата. След като бебето се роди, ние се чувстваме задължени да проявяваме солидарност с това дете, независимо какво се случва. А когато това дете стане възрастен човек, то ще допринася за нарастващия човешки натиск не само в своя собствен регион, но и по цялата планета.

Понастоящем без съмнение се намираме в повратната точка, в която негативните второстепенни фактори надделяват. Има две възможни стратегии за справяне с това: забрана, която заплашва с наказания или обещава стимули.

Китай не се поколеба да приложи първата стратегия с политиката си за “само едно дете”, която насърчи икономическия растеж. Индия също пробва този подход през 70-те години, с доста ограничени резултати. Сега в Индия живеят 1.35 млрд. души, тройно повече, отколкото са били преди 50 години.

На други места по света просто чакаме подобрението на качеството на живот да разубеди двойките да имат много деца.

Тази стратегия е проработила доста добре в западния свят като силно е намалила нивата на фертилност. В последно време се проявява и в Азия и Близкия Изток. Инерцията на демографския феномен обаче е голяма. Африка изостава - континентът допринася за близо 60% от прогнозираното глобално увеличение на броя на населението към 2050 г. (+1.3 млрд. души). А политиките за семейно планиране остават в основната си част неефективни.

Дали възпроизводството е неотменимо право на човека? Всеобщата декларация за правата на човека не го заявява изрично. Вместо това тя се ограничава до неясната формулировка за правото на сключване на брак и образуване на семейство (член 16). Дали е редно да оставяме на отделните държави да определят сами семейната си политика?

Тези въпроси може и да не са политически коректни, но е наложително да бъдат зададени.

Развитите държави — най-големите замърсители — са готови драстично да намалят емисиите си на парникови газове. Проста математическа формула показва, че ако всяка държава стабилизира емисиите си на въглероден двуокис на глава от населението още днес, глобалните нива на парникови газове все така ще се увеличат с 16% към 2050-а в резултат на увеличението на населението. Обратно, за да се поддържат тези нива на сегашното им равнище, развиващите се държави биха могли да поддържат същите емисии, ако развитите държави се съгласят да намалят емисиите си с 40%. Това показва, че предизвикателството е с огромен мащаб и по-големият контрол върху нарастването на броя на населението може би е добре дошъл.

Решението трябва да бъде такова, че да работи в полза на развиващите се страни, особено тези в Африка (Член 7 от Парижкото споразумение относно изменението на климата). Дали подобна система от стимули би била достатъчна? Дали ще са необходими по-принудителни мерки, за да се избегне експлозията на "демографската бомба" и последиците от нея под формата на войни и неконтролируеми миграционни вълни?

Това, което изглежда очевидно, е, че ако не успеем да отговорим на това предизвикателство, бъдещите поколения ще осъзнаят твърде скоро, че истинската "най-голяма катастрофа на света" не са климатичните промени сами по себе си, а пренаселването на Земята.

#1 iii_krv 17.05.2018 в 12:35:08

Спокойно, п**ичове и п**и*чки, работи се по тоя проблем. След неособено ефикасния проект "AIDS", вече ръководството е (почти) намерило лек за тоя наболял проблем. Тук в България нещата почти са отработени и изчистени, остава да се въведат и в другите изостанали като нас страни и ще се поотвори място. Малко китайците се опъват, но договореностите за бройката глави вече се обсъждат на финално ниво и ще има резултат до не повече от 5- 6 години.

#3 Kuly 17.05.2018 в 14:52:05

И аз нямам никакви надежди, а Малтус е бил на прав път, въпреки че е нямало как да отчете всички фактори. Даже Китайската комунистическа партия охлаби режима на раждаемостта (защото нали съседна Индия расте, пък и съотношение мъже/жени от порядъка на 55/45 води да известно напрежение). Не мисля, че раждаемостта има толкова общо със стандарта. В Индия и Пакистан едва ли е по-висок от българския, за Африка въобще няма смисъл да се дискутира, но раждаемостта там е висока (може би има две-три изключения сред африканските държави, но, честно, не се сещам за такива в момента). Всъщност ниската раждаемост е свързана с образованието и възможностите на жените. По обясними причини образованите жени раждат по-късно, след като са завършили образованието си, и имат по-малко деца. Просто трудно се отглеждат 3-4 чавета, докато ходиш на работа, а очакванията към родителите в развитите държави са такива (образование, социален статус и пр.), че на една заплата не става, дори и жената да е склонна да си седи вкъщи. Едва ли положението на жените в районите с висока раждаемост ще се промени рязко през следващите 10-15-20 години (а и за след това не съм оптимист), така че населението ще си расте, боклуците също. П.П. Проверих за раждаемостта в Африка. Единствената държава с по-ниска раждаемост е Южен Судан, като дори това ме изненадва въпреки конфликта. Може би просто нямат надеждни данни. https://www.indexmundi.com/facts/indicators/SP.DYN.TFRT.IN/map/africa А това е прогнозата за растежа на населението през следващите години (основно по данни на ООН, които са безнадеждни оптимисти). Ако не се направи някакъв голям пробив в техниките за преработка на боклуците и възобновяемите източници на енергия, най вероятно на много места по света ще виждат какво дишат до 10-ина години. Замърсяването на почвите (съответно храните) и водите е отделен проблем. http://www.worldometers.info/world-population/

#4 explorer 17.05.2018 в 17:15:39

Наскоро имаше статия, че да харесваш Хитлер вече не е скандално. Сега имаме статия, която индиректно или направо го хвали, че е направил нещо по въпроса с прочистването и демографията. Кафето, вземете се в ръце, че с такива (популистки) статии, скоро няма да останат коментиращи.

#6 rumenvd 17.05.2018 в 17:54:31

ПО-МАЛКО ХОРА НА ЗЕМЯТА! ДА ЗАПОЧНЕМ ОТ ЦИГАНИТЕ!

#7 Уточнител 17.05.2018 в 19:35:33

ПРЕКОМЕРНАТА ЗЛОУПОТРЕБА СЪС SPIRITUS VINI води до печални последствия - оглупяване, поява на натрапчиви идеи, чуване на гласове, прогресивна деменция и т. н. (виж по-долу)

#8 Уточнител 17.05.2018 в 19:37:42

ЧУДЕСНА СТАТИЯ По-добре не може и да се каже. Само дървена(или бетонна) глава не е в състояние да вдене...

#9 futureless 17.05.2018 в 20:16:29

Широко разпространена заблуда е, че населението на Земята ще се увеличава и в бъдеще със същите колосални темпове както в момента. Напротив, раждаемостта в световен мащаб намалява непрекъснато от 1965, когато е била 36 дущи на 1000, до днес, когато е 18 души на 1000. https://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.CBRT.IN?end=2016&start=1960&view=chart Смъртността също е намалявала непрекъснато оттогава, но кривата й вече е почти изправена и в непосредствено бъдеще можем да я приемем за константна (около 8 дущи на хиляда). https://data.worldbank.org/indicator/SP.DYN.CDRT.IN?end=2016&start=1960&view=chart Така, макар и сега естественият прираст да е положителен, още през този век ще се стигне до момент, в който той ще стане нулев и дори отрицателен. Някъде бях чел, че максимума на населението се очаква към 2100 (11-12 млрд. души), след което ще настъпи стабилизиране и плавно намаляване, ако междувременно не се случи някакъв глобален катаклизъм. Според мен в по-далечно бъдеще основният проблем няма да е как да спрем увеличаването на населението, а как да предотвратим депопулацията. Блестящият анализ на Тома Пикети "Капиталът на ХХI век" показва връзка между повишаването на икономическото благосъстояние на държавите и намаляването на раждаемостта в тях. Причината за това разбира се еманципацията на жените в обществата с висок БВП и разрушаването на традиционните семейни модели. В края на краищата една образована и работеща жена не е склонна да ражда по 5-6 деца, както е било съвсем доскоро. Но от друга страна едно човечество, в което е прието в семейството да има по едно максимум две деца, не само че няма да се увеличава, а и ще намалее.

#12 Kuly 18.05.2018 в 10:57:02

Бароне, игнорирай затоплянето. Приемаме, че то е нормален цикличен процес. Не можем обаче да пренебрегнем факта, че тези нови човечета трябва да потребяват и ядат (ГМО, пестициди, обезлесяване за получаване на нови обработваеми площи и съответно - опустиняване + отпадъци от животновъдството + замърсяване на подпочвените води + замърсяване с тонове трудно рециклируема пластмаса), да се придвижват и отопляват(въгл. диоксид приемаме, че е ок, но азотните газове и фините прахови частици не са) и да живеят някъде (миграционни процеси с всичките им прекрасни последици). Няма да е утре, но 15-20 години минават бързо. Например преди 20 години големите западноевропейски градове бяха красиви, богати и чисти, а сега не е съвсем така. futureless, и сега има прогноза на ООН за 11 милиарда за 2100, но има и прогноза за 16 милиарда. Проблемът на прогнозите на ООН е, че са твърде оптимистични. Напр. в прогнозата им от 2008 г. (те си публикуват предчувствията ежегодно) дават 9,1 милиарда за 2050 г. В прогнозата от 2015 г. числото за 2050 г. вече е 9,6 милиарда, т.е. прогнозата им за 2050 г. се е изменила с +0,6 милиарда (което не е малко) за 7 години, а до 2050 г. има още много време. Затова съм скептичен към техните изчисления. Не очквам родените преди 4-5 години дъщери на затворена вкъщи жена с третокласно образование изведнъж да кажат, че не искат деца и да родят само по едно.

#14 TheRock 18.05.2018 в 13:19:36

Томас Робърт Малтус!

#15 boris 18.05.2018 в 14:07:51

Решението е само едно и то ще се наложи - без значение дали искаме или не - "западът" (включая и ние) да се капсулова в себе си, ограден от стени, с ясното съзнание, че ще обеднее и социалните и пенсионните му системи ще се срутят и животът ще се реорганизира по подобие на 19-ти век. И "стената" - ако удържи удържи. Останалият свят - кучета го яли. Ще има няколко цикъла на екологични и социални катастрофи и съответно пълчища от които да се отбранява Европа - и населението ще започне стремително да се редуцира до след няколко века - ако има нова икономическо-социална революция. От народите на Европа зависи - дали ще променят политическия "елит" и ще се спасяват задружно - или няма да успеят и ще се спасяват поединично. Друго развитие не е възможно и няма да има.

#18 boris 18.05.2018 в 16:14:27

Аз не описвам "решение" - в смисъл нещо което някой ще го решава. Никой нищо няма да реши. Просто, опирайки се на опита от историята - предполагам какво ще стане.

#19 Kuly 18.05.2018 в 16:52:24

Глуховски описва нещо подобно в "Бъдеще" (но там, освен всичко друго, бяха открили и вируса на безсмъртието, та нещата бяха съвсем цъфнали) - крепост "Европа". Според мен няма как да стане по две причини: 1) едва ли идеята ще набере достатъчно привърженици достатъчно бързо, но най-вече - 2) Европа е ресурсозависима. Виждаме само за един Северен поток какво става. Има идеи за намаляване на населението - кредитна система, държавна политика, образование, сексуално ограмотяване, семейно планиране, но реално никой не ги прилага.

#20 Dox 18.05.2018 в 19:13:06

Фючърлес, Понеже видях, че спрягаш "блестящият анализ" на Тома Пикети в книгата му "Капиталът на 21-ви век", аз, като много други се бях наточил да я прочета с интерес, защото излизането и беше заредено с големи очаквания. Не щеш ли, попаднах на тази статия от Даниела Пенкова: http://a-specto.bg/piketty-capital-in-the-21st-century/ и се отказах. Достатъчно ми беше да разбера, че Пикети причислява към капитала и собственото жилище, за да ми стане ясно, че Пикети не анализира капитала, а богатството. Жилището, в което живееш не е капитал. Такъв може да бъде, само ако го даваш под наем и то ти носи доходи. В противен случай е само един пасив, тежащ на бюджета ти за ремонти, поддръжка, ако разбира се, можеш да си ги позволиш. Освен това данните са събирани от данъчните регистри, а е ясно, че там няма информация за богатствата /парите/ изнесени в офшорните зони. Има и други критики към книгата, но /ако искаш/ - най-добре прочети статията. Толкова за Тома Пикети.

#22 deowin 18.05.2018 в 21:26:45

>Жилището, в което живееш не е капитал Всичко, което притежаваш и има стойност за поне един друг човек, е капитал, защото е поне минимално конвертируемо. Да, някои от тези неща имат разходи. Това обикновено не ги лишава изцяло от стойност за другите хора, а просто я намалява.

#23 Kuly 18.05.2018 в 21:46:30

Докс, препоръчвам все пак да дадеш шенс на Пикети. Книгата беше написана достъпно и увлекателно, даваше примери от литературата (Балзак и Остин) и беше положил къртовки труд, за да издири данни за достатъчно дълъг период от време. Освен Пикети отказа да приеме някакъв орден, който му беше подготвил оня мишок Оланд, т.е. не е плазмодий. Действително определянето на жилището като доход е малко опростено, но пък като живееш в него, си спестяваш значителни разходи (парижани много добре го разбират), което той явно приравняваше на доход. За мен реалните проблеми бяха другаде : той се съсредоточаваше върху доходите/богатството на физическите лица и практически игнорираше компаниите, занимаваше се с определен тип доходи, а именно лесно проследимите и облагаемите, и предлагаше доста проблематични решения. Искаше да облага наследството и даренията с висок данък, като след това държавата трябваше да извършва преразпределението, което едва ли би проработило.

Новините

Най-четените