През последния четвърт век биоинженерството измина дълъг път. От клонирането на овцата Доли през 1996 г. насам науката все повече напредва своя прогрес в тази област и търси различни начини за развитие.
Досега учените успешно съумяха да клонират много и различни видове бозайници.
Кравите, например, се клонират заради тяхното месо, докато прасетата - с цел медицински изследвания.
От 2004 г. насам котките се използват като сурогати за ембриони на застрашени африкански диви котки, а през 2001 г. пък индийският бизон Ноа стана първото застрашено от изчезване животно, което е клонирано и изобщо първото, отгледано в утробата на друг вид - в случая крава.
Последният пример за успех на науката е от миналата седмица, когато учени показаха първото клонирано животно от американски застрашен от изчезване вид. Това е чернокракият пор Елизабет-Ан, която е родена на 10 декември миналата година след използването на 30-годишни замразени клетки от неин прародител.
Additional footage of the lovely Elizabeth Anne. 🙂 pic.twitter.com/fz7HnwyI1F
— US Fish and Wildlife (@USFWSMtnPrairie) February 18, 2021
Чернокраките порове са единствените от този вид в Северна Америка, които не са привнесени от другаде. Смятало се е, че са изтребени изцяло заради кожите си, но през 1981 г. фермери от щата Уайоминг откриват малка популация. Оттогава те са в различни програми за застрашени видове.
В момента всички живи представители на чернокраките порове реално произлизат от едва седем индивида, което е огромно предизвикателство пред усилията за продължение на вида. Основният проблем е липсата на генетично разнообразие, увеличаващо рисковете от болести и аномалии.
С раждането на Елизабет-Ан обаче, учените смятат, че може да настъпи обрат.
Надеждите са тя да има здраво естествено потомство, което съществено ще увеличи шансовете за възстановяване на популацията. През следващите месеци се очаква да се родят още няколко клонирани порчета по същата линия.
"Успехът с Елизабет-Ан е шанс за целия й вид, както и за всички останали застрашени от изчезване", смята Раян Филън, директор на биотехнологичната организация Revive and Restore, която е част от проекта. "Тя означава победа за биологичното и генетичното разнообразие."
Но също така това повдига и множество въпроси.
В научните среди има немалко критици на подхода с клонирането на животни. Показателен е случаят с Ноа, който демонстрира изключителни възможности за междувидово клониране и възстановяването на напълно изчезнали видове, а на негова база китайски и японски учени вече работят върху проект за създаване на мамут, отгледан в утробата на слон.
В същото време обаче, на дневен ред стои и проблемът с устойчивостта на клонираните животни. Ноа умира от дизентерия само 48 часа след раждането си, а поколението овце след Доли потвърждава някои от притесненията за преждевременно остаряване на клонираните видове.
От друга страна, съществува и опасността от създаването на популации от индивиди, които само след няколко поколения стават генетични фотокопия един на друг. Не само това - ако фокусът се измести върху клонирането, това ще отдели ценни ресурси и внимание от традиционните подходи за спасяване на изчезващи видове и изобщо от борбата с причините за това.
Една от тях е загубата на естествени хабитати. В крайна сметка колкото и клонирани животни да бъдат създадени, ако техните нормални местообитания вече ги няма, единствените места, където те ще могат да живеят, ще бъдат зоопарковете и изследователските центрове.
Така дебатът относно етиката и практиките на клонирането остава жив и тепърва ще се развива. Технологиите напредват, а при всички положения е въпрос на време в бъдещето клонирането по един или друг начин да надскочи животинските видове.
Само преди няколко години все пак Китай стана първата страна, клонирала човекоподобни маймуни.
