Всеки, който е пътувал в чужбина или е имал вземане-даване друга култура е наясно, че дистанцията, която хората спазват при общуването си един с друг, е крайно разтегливо понятие. От единия край на земното кълбо, до другия хората спазват крайно различна дистанция, когато се срещат за първи път, когато си говорят в ежедневието или когато общуват служебно. Тези културни различия са неизменни, затова официалният протокол при международни срещи задължително се съобразява с културните навици.
И въпреки че на официално ниво неспазването на разстоянието или на "табу-зоната" може да доведе до дипломатически гафове, то е не по-малко опасно и в ежедневието.
Неуточненото спазване на дистанция може да ви причини много главоболия, когато сте на гости, живеете или просто общувате с хора от друга култура. Най-често хората реагират на неспазване на дистанцията с неприязън.
Затова е много важно да знаем трябва ли да се целуваме по бузата, когато ни запознават? По едната или по двете? Прегръщането при поздрав или раздяла допустимо ли е? А ръкостискането?
Признайте си - няма нищо по-конфузно от това някой да поиска да те прегърне за довиждане, а ти да му подадеш ръка...
Ново мащабно проучване на различните навици на 1300 мъже и жени от различни националности разкрива някои културни и полови различия при дистанцията и общуването, сред които има и изненадващи констатации.
Резултатите от изследването, проведено от учени от университета в Оксфорд, както и от финландския университет Аалто, ясно показват, че при поздравяването по света има само един универсален жест и това е здрависването.
Участниците в изследването са жени и мъже от Финландия, Франция, Италия, Русия и Великобритания. Те всички отговарят на едни и същи въпроси относно къде, кого и как допускат да ги докосва. На база на техните отговори за невербалните им отношенията с партньора, приятелите, родителите, колегите и непознатите, учените създават следната карта:
Резултатите от изследването на нагласите към докосването и невербалната комуникация на различни народи са обобщени в тази диаграма. Първите две редици показват отношението на жените към докосването от страна на партньор, приятел, майка, баща, сестра, брат, леля, чичо, братовчедка, братовчед, колега и непознат. Третият и четвъртият ред се отнасят за мъжете. Показани са и табу зоните - в лице и в гръб. Ясно се вижда, че табу-зоните и за двата пола са гениталиите и гърдите (за жените). Единственото изключение и двата пола правят за партньора. Снимка: National Academy of Sciences / Quartz
Не е неочаквано, че в почти всичките култури, участващи в изследването, е абсолютно табу докосването до гениталиите или интимните области от страна на роднини или хора от същия пол, които не са партньори.
Независимо от националността, изследвателите установяват, че близостта на връзката е пропорционална на зоните, коите могат да бъдат докосвани.
А ето и неочакваните резултати.
По думите на Робин Дънбар от Оксфорд, който сътрудничи на изследването, една от най-големите изненади е доколко мъжете не желаят да бъдат докосвани и да изпитват физическа близост, сравнено с жените.
Според диаграмата мъжете от всички изследвани националности до такава степен не желаят да бъдат докосвани, че дори приемат за "табу зона" задната част на ръцете си.
Изследването е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences и подчертава значението на докосването при комуникирането на позитивни емоции. Според учените хората си приличат доста с маймуните по това отношение, като докосването е критично важно за установяването и поддържането на социалните връзки.
Няма особени разлики в различните култури по отношение на това къде участниците биха разрешили на семейството, приятелите и непознатите да ги докосват, но някои националности определено предпочитат по-малко невербално общуване от други.
Верни на стереотипа, британците са в най-долната част на индекса - те не обичат много скъсяването на дистанцията, както и излишни докосвания при разговор.
За изненада на учените италианците се оказват също толкова малко склонни да нарушават дистанцията.
Те се доближават до уж северните руснаци, които явно нямат чак толква против по-често докосване при общуване.
"Не очаквахме и финландците да се окажат толкова гальовни и скъсяващи дистанцията - почти колкото французите. Но в същото време ни изненада и че италианците са толкова силно резервирани към личното пространство, колкото и британците", коментира Дънбар.
