В защита на тенджерата и тигана

Разбира се, нямам никакво намерение да оспорвам феминизма като идея, първо, защото аз самата се ползвам добре от неговите "блага" - мога да гласувам и да практикувам добре платена професия наравно с мъжете, да се чувствам сексуално и интелектуално свободна, да си избирам религията, съпруг  и кога да родя дете. И второ, защото в такива спорове се излива необяснима агресия и то кой знае защо предимно от жени срещу други жени, които имат различно мнение по въпросите за собствения си пол и друго разбиране за щастието.

И все пак - нали истинският избор е да имаш избор, а не да живееш по нечий чужд модел.

Наскоро попаднах на много смешна дискусия във фейсбук как социализмът у нас освободил жените от вечните окови на домакинския труд и им дал възможността да работят - престижните професии на тъкачка, кранистка и ударничка и ги спасил от „робството" да си стоят в къщи. Като аргумент беше приведен доводът, че видиш ли, преди жените нямали избор да работят и да се образоват, а новите времена им отворили очите колко по-добре да блъскаш по 8-9 часа в някой завод и да нямаш време нито да сготвиш, нито да почистиш, нито да прочетеш приказка на децата си. Въобще трудът се оказа привилегия, а не право, а домашната работа естествено не се брои за труд.

Възразих, че моята баба, лека й пръст, имаше 2 висши образования и въпреки това си е стояла вкъщи заради собствения си избор да се грижи за децата, съпруга си и тенджерите в кухнята.

Майка ми пък нямаше този избор, беше длъжна да ходи на работа и домакинската работа й идваше в повече, а сега аз мога някак си да съчетавам нещата - хем да правя кариера, хем да си гледам семейството без проблем. И без да се чувствам ощетена или дискриминирана, нито пък привилегирована от това.

Напомних и за Маргарет Тачър - жена с кариера в голямата политика, която винаги е казвала, че е враг на феминизма и на която принадлежи фразата: "Жена, която знае как да върти къщата си, ще бъде по-способна и да управлява страната".

Миналата седмица едно пакистанско девойче Малала Юсуфзай получи Нобелова награда за битката си момичетата в нейната страна да се образоват, наравно с момчетата и въобще за правото на децата на достъп до образование.  Борбата й срещу талибаните има висока цена - преди две години беше простреляна и оцеля по чудо, а каузата й беше подкрепена в цял свят без разлика дали от мъже или жени.

Феминистките побързаха да припознаят Малала като техен човек в борбата срещу потисничеството от страна на мъжкия пол, въпреки че заедно с нея беше награден и мъж - Кайлаш Сатяртхи и въпреки че тя самата пише в книгата си "В нашата култура всеки мъж ти е "брат", а всяка жена - "сестра". Така се отнасяме един с друг."

Преди месеци друга тийнейджърка - актрисата от "Хари Потър" Ема Уотсън, обяви в реч пред ООН, че е станала феминистка, защото...не й разрешили да режисира пиеса на 8-годишна възраст и така нарушили правата й и защото нейни приятелки отпадали от спортните отбори поради физическите си данни.

Кампанията й "Той за тя" приканва мъжете да говорят за проблемите на жените и се състои в регистрация на няколко хилядна мъжка подкрепа в интернет сайт и различни форуми. Разликата между нея и Малала се вижда и с просто, нефеминистично око.

Покрай изборите у нас, ентусиастите досущ  Аристофан, пак започнаха да броят жените в Народното събрание и пак се заговори за женски квоти в политиката. Само че заглавия от типа "Трите жени на Бойко" или "Само жена ще оправи България" са точно толкова сексистки, колкото и изявлението на един депутат, че предпочита жените  "за други работи". Идеята за квоти всъщност казва, че женското съсловие трябва да бъде оценявано не според качествата му, а предпочитано единствено заради пола.

А нима не е обидно жени да бъдат назначавани за мениджъри  или за министри, само защото са жени, а не заради това, което могат наистина?  Значи не е важно дали си способен, умен, образован, с лидерски умения, а те бутат, примерно в парламента, само защото си жена? Че това си е чиста дискриминация и няма нищо общо с честната конкуренция между индивидите, които уж били равни, независимо от какъв пол са.

Феминизмът, както вече си признах, безспорно  е революционно движение, само че актуално за Европа и Америка през миналия век. Актуално е и сега за държави на Изток, в които жените нямат право да учат, да работят, забулват ги с бурки, обрязват ги или направо ги убиват с камъни заради изнасилване.  А да сте видели жива феминистка там? Или да сте чули някоя изявена защитничка на женските права у нас да е отишла при  мюсюлманките в Родопите, за да ги попита какво точно искат?

Ема Уотсън дали е ходила в Афганистан? Разбира се, има стотици фондации, които се занимават с проблемите на жените в ислямските общества, даряват пари, правят конференции, организират дискусии на живо и в интернет, но ако някой води реална битка в тези държави, то това са единствено самите жени там, които далеч не оценяват себе си като феминистки - например движението "Мейдан" в Иран, които се борят срещу убиването с камъни и за правото на иранките да учат и работят, но едновременно с това са изпълнени с уважение към семейните ценности, съпрузите и религията си.

Да, ние европейките, включително и в България, отдавна живеем свободно, ходим на работа и се издържаме сами, притежаваме лично имущество, пишем мнението си по сайтове и медии без страх, с лекота получаваме професорски титли, на партита не обменяме готварски рецепти, а съвети за скъпи кремове и козметика и не се тревожим, че нямаме партньор.

Но защо не мъжете, а ние самите се отнасяме с презрение към бг-мамите, които не си купуват маркови дрешки и парфюми всеки месец, вълнуват се от цената на памперсите повече от разпродажбата в мол-а и предпочитат да готвят манджи на съпрузите си вкъщи и да отглеждат по 3-4 деца?

Не е ли това също отнемане на права някой да живее живота си, както намери за добре? И с какво изборът на интелектуалката е по-добър от този на домакинята? Това, че жените непременно трябва да имат кариера е точно толкова несъстоятелно клише, колкото и тезата, че мястото им е само зад печката, с тенджерите  и тигана.

Нищо не пречи хем да работиш и да успяваш в професията и едновременно с това да си гледаш децата, да се глезиш на мъжа си и на свой ред да го глезиш като готвиш любимите му ястия и не му пречиш да си гледа мача с приятели. Всеки човек има право на щастие, както си го разбира, нали?

А равните права на половете пред закона въобще не означават, че мъжете и жените сме еднакви.

Всъщност стремежа ни да демонстрираме чисто мъжки качества започва да звучи като откровено признание, че май имаме комплекси.  Мъжът се превръща в идеал, само че не за съпруг като преди, а за същество, на което жената трябва силно да се уподоби и да заприлича, така че да не могат да я отличат от него.

Какво и на кого доказва жената войник или повдигачката на тежести - че е надскочила женската си физика ли? Не че има нещо лошо или грешно  жените, ако желаят, да служат в армията или да стават тежкоатлети, но това е лично постижение, а не модел, с който трябва да покажем, че сме нещо повече от смотаните домакини. Впрочем, не съм чула мъж, който да има комплекси заради това, че не може да ражда.

Мъжете са слабият пол и не се справят, част от жените са тъпи и не разбират, че се борим за техните права - това също е доста често срещана феминистична теза. Аз пък не разбирам защо жените трябва да се срамуват от собствената си същност и да се правят мъжкарани и на нещо, което не са.

Да бъдеш средностатистическа жена явно става новият "бунт", защото веднага те обявяват за кифла, курва, търсачка на портфейли, зависима от мъжете еснафка, несамостоятелна наивна романтичка или направо за нефелна глупачка. Колкото до мъжете - ако смяташ всички за мухльовци, наистина ще попадаш само на такива. "Истинският" мъж винаги търси "истинска" жена, каквото и да значат и двете понятия.

Та, да не превръщаме комплексите си в знаме, независимостта си в бухалка срещу собствения ни пол, а личните си разбирания - в  задължителен начин на живот за всички останали. Каузата за политкоректност в рекламите или да се открива сексизъм във всяко намигане от колега е измислена.  Каузата на Малала, за която стана дума, обаче е истинска. Така че, мили феминистки, вместо да воювате срещу посестримите си, предпочели доброволно тигана и тенджерите, насочете усилията си там, където наистина има нужда от тях. Мярата е важна, истинското право е всеки да бъде какъвто пожелае, а новата еманципация май ще е женствеността.