Има една тънка прослойка хора, която с годините път на България към Запада така и не усвои един жизненоважен мироглед - да не мрази българските жени.
"Феминизъм" малко или много си остана дума с негативен смисъл, която по-скоро плаши околните и им навява мисли за необръснати крака. Затова мнозина избягват да я споменават, дори и когато някой се държи откровено нередно и с шумна мизогиния.
Това позволи из социалните мрежи безпрепятствено да се навъдят чатове, страници и групи с имена тип "Класическата българка", в които омразата към жените блика от почти всеки коментар и в които на по-чувствителните може да им настръхне косата.
В тези микро общества живее българският инсел и е крайно време да се притесним от съществуването му.
С него се разминаваме всеки ден в градския транспорт, на улицата или в магазина и не ни прави впечатление. Добро момче, поздравява с "Добър ден!" и носи торбите на бабите до втория етаж сигурно.
Впоследствие обаче ние продължаваме с живота си, а той сяда пред монитора или с телефон в ръка, влиза из споменатите групи и започва да бълва неподправена онлайн жлъч. Обикновено е по плеймейтки, инфлуенсърки и популярни жени, но не е изключено и някоя "простосмъртна" да попадне на мушката.
И за да не се споменава "мръсната думичка" с Ф - тоест да не излезем гадни феминистки с наболи мустаци - забележки не се правят.
Или ако се правят, насреща има готов отговор - "Тя си го е заслужила".
Ако не вярвате - разгледайте групите, които започват с "Класическата..." (българка, пловдивчанка, варненка...), на третата минута ще се уверите, че съм права. Познато, нали?
Чуваме/четем го след всеки случай на домашно насилие, а по всичко личи, че със същото оправдаваме и вербалното насилие. А границата между двете е много, много фина и се прескача по-лесно, отколкото предполагаме. Въпрос на време е това поведение да избие и извън интернет.
Така си е и без да изпадаме във фройдистки разсъждения и затова не бива да отминаваме с лека ръка.
Не бива повече да си съчиняваме аргументи, като: не сме мръсни феминисти; не сме в САЩ, където "се съдят за едно здрасти"... Не сме от тях, како Сийке.
Ако тази или онази, както разсъждават българските инсели, си заслужава обидите заради силиконов бюст и устни, разголени снимки и грим, утре ние ще си го заслужим заради някое друго наше действие.
И тихо, кротко и неусетно ще се превърнем в нация, която ненавижда жените си на общо основание - най-често чуждите, но понякога и своите.
Едни практикуват омразата си на дневна база, ние пък сме им съучастници, защото ги оставяме да се вихрят на воля. Позволили сме им да хулят, без и секунда да се спрат и замислят. Всичко това звучи преувеличено, но само докато жертвата не се окаже някоя наша близка жена.
Така че дали ерата на българския инсел, който дори не е задължително да е без жена в живота си, ще продължи - зависи от нас.
Можем да продължим да си затваряме очите какво страшно се случва във Facebook, Telegram и мрежите, където всеки ден влизаме, само и само мир да има. Можем и кротко, но категорично да направим забележка - пич, така не се прави и така не се говори.
За общо, но най-вече женско добро.
