Има доста филмови звезди, които в определен етап от своята кариера решават да дават воля на фантазиите си - и да се пробват като писатели, музиканти, художници, певци и тем подобни артистични поприща.
Всички тези творчески напъни няма как да не бъдат оценявани през призмата на отношението към авторите им. Заклетите фенове по подразбиране ще ги харесат - и обратно - скептичните трудно ще намерят причини да дадат дори няколко точки в тяхна полза.
Картините на Боб Дилън може и да не струват, но художникът Силвестър Сталоун заслужава внимание. Особено, след като направи самостоятелна изложба в Музея на руското изкуство в Санкт Петербург.
Сталоун казва, че тя е рожба на 40-годишната му любовна афера с изобразителното изкуство - и по-специално с абстрактната му разновидност. Нещо повече, експозицията е обявена като ретроспекция на творчеството му.
А помним, че мускулестите и безстрашни герои, които изигра, обичаха да побеждават гадните руснаци, които в онези времена бяха обичайните заподозрени за образа на врага във филмите на Холивуд. Да, Рамбо.
Както и да е. Това е минало. Днес Слай е в руския музей, пред чиито порти се редят тълпи от посетители.
67-годишният актьор признава, че ако можеше да започне живота си отначало, би се посветил на създаване на картини и скулптури, а не на филми като „Роки" и „Рамбо", които го направиха популярен в цял свят.
„Надявам се да ви харесват моите картини. Обичам ви всички", заяви Роки пред руската публиката, където се намериха и много критични мнения срещу гостуването му в Санкт Петербург.
Руската комунистическа партия определи изложбата като пародийна и като карикатура на изкуство, но директорът на музея Владимир Гусев коментира, че картините издават „характер на пламенен мъж" и далеч не са работа на аматьор.
Все пак, той е учил изобразително изкуство в Швейцария преди кариерата си в Холивуд. „Той и истински художник. Нашият музей не показва слаби картини", допълни Гусев.
На снимка платната на Сталоун изглеждат бомбастични и не много добри. Изкуството му също носи от привкуса на 80-те, когато властваше култът към борбения американски мачо. Там обаче се крият препратки към късния Уорхол, когото Сталоун е познавал.
