Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Uber-раздвижване

Чакането на определени локации вече също губи смисъл - ролята на диспечера с радостанция и обръщението "колежке" е заменена от iPhone в ръцете на шофьора - доста нужна еволюция.
Снимка: Getty Images
Чакането на определени локации вече също губи смисъл - ролята на диспечера с радостанция и обръщението "колежке" е заменена от iPhone в ръцете на шофьора - доста нужна еволюция.

"Вози ли се в UBER?"

"Не, ама тия дни ще."

"Аз вече правя трети курс с тях."

Такива разговори мернах на няколко стени във Facebook и по всичко личи, че новата услуга за превоз ще хвърли немалко камъни в блатото, наречено "градски таксиметрови превози".

Разликите с обикновено такси са няколко - основната е липсата на таксиметров брояч в колата, който да отчита показания, каквито са удобни на шофьора. Липсва и характерната размяна на финикийски знаци, съпроводено понякога с репликата "нямам да върна". Това ще е революция в изваждането на тези обороти на светло - независимо дали Uber са регистрирани и плащат данъци в България, или в друга страна от ЕС, безналичните картови плащания вадят този бизнес на светло. Традиционните таксиметрови фирми ще трябва да се съобразят с това.

Има и двустранна рейтингова система, която скоро ще започне да отсява шофьори и клиенти

Слизате от колата и давате оценка на вашият шофьор - чистота, музика, поведение, всичко. Той от своя страна прави същото за вас като клиент. Ако някой се чуди дали това работи, може да види рейтингите в eBay.com - там определени хора продават само благодарение на репутацията си, че са надеждни. Ако няколко човека са ви определили като ненадежден, можете направо да забравите да изкарвате пари с продажби. Така ще е и в Uber - и за шофьори и за клиенти.

Да погледнем нещата от страната на шофьора

Липсата на кешови плащания му спестява страха да не бъде обран всеки път, когато в колата му седне по-съмнителен клиент. Нещо повече - понятието съмнителен клиент изчезва, доколкото всеки човек може да се идентифицира с профил, в който има телефон и банкова сметка. Подобна е и ситуацията с клиентите, които не се взират в лепенките на поредната кола и се опитват да познаят тя копърка ли е, или е редовна кола.

Чакането на определени локации вече също губи смисъл - ролята на диспечера с радостанция и обръщението "колежке" е заменена от iPhone в ръцете на шофьора - доста нужна еволюция.

Uber прави и нещата по-лесни - в момента ставането на таксиметров шофьор е до голяма степен свързано с предварителни стъпки, които имат за цел да ограничат достъпа на нови играчи на пазара. Това се прави с цел по-голям контрол над колите, компаниите и шофьорите, но в крайна сметка се оказва нож с две остриета - таксиметровите компании имат интерес единствено да прибират таксите си и лизинга за автомобилите си, а шофьорите, които веднъж са преминали първоначалната цедка, губят мотивация да се държат нормално. Има периодичнки проверки и прегледи, но като цяло системата не работи добре.

Особено лоши проявления на това и картелиране се наблюдава около нощни клубове, Студентски град, жп-гарата, автогарите и летището, където всяка случайно попаднала таксиметрова кола бива прогонена. Летището е дадено на една-единствена фирма, която държи монопол срещу обещанието да не мами клиентите си в ценообразуването. Целият пазар в София се държи от 3-4 компании, зад които прозират знакови имена от криминалния свят. Подобно е положението и в другите големи градове на страната.

Конкуренцията на практика липсва - цените се договарят между големите фирми.

Моделът на Uber ще разбие това, независимо дали самата фирма ще просъществува или не. Така както моделът за споделяне на музика тръгна от един сайт NAPSTER, който след това беше принуден да промени работата си и под натиск от съдебни дела загуби 95% от потребителите си, но моделът се пресътвори в торент-тракерите и днес изглежда неизтребим, въпреки усилените регулации и заплахи с дела.

Държавата не би трябвало да се поддава на никакви искания от браншовите организации на таксита да забранява този бизнес.

Eдинственото важно в случая е сигурността на клиентите и законността на плащанията

Ако с тези две неща всичко е наред, няма причина Х да не превози У от А до Б. Едва ли жълтите таксита са по-безопасни и почтени към клиентите си, а оборотът им се проследява по-трудно отколкото междубанковите транзакции между клиентите и шофьорите на Uber. Лошият навик на жълтите коли да се събират на глутници и да раздават правосъдие и да прилагат насилие също е лош спомен за техни клиенти и други шофьори, имали вземане-даване с тях. Неспособността на полицията да се справи с тези неща също е аргумент в полза на Uber- транспортна услуга в чист вид. Нещо като автобусите "случаен превоз", които се появиха след като законът беше написан в услуга на няколко големи компании.

 

Най-четените