Фотографията не е изкуство. Тя е технология. Нямаме оправдание да игнорираме този очевиден факт в ерата на цифровите камери, когато най-примамливите изображения с висока резолюция и ефекти са достъпни за милиони хора. iPad може да прави панорамни снимки, които изглеждат неустоимо. Прави ли това собственика му творец? Не, само прави таблета страхотно устройство.
Новината, че пейзажният фотограф Питър Лик е продал снимката си "Phantom" за 6.5 млн. долара, поставяйки нов рекорд за най-скъпа фотография на всички времена, масово ще бъде възприемана като доказателство за обратното. В нашия свят, където парите говорят, абсурдно надутата цена, която е платена от някой безумец за тази "художествена фотография", ще бъде превъзнасяна като доказателство, че фотографията се е реализирала като изкуство.
Погледът по-отблизо към "Phantom" разкрива обаче точно обратното
Тази поставила рекорди снимка въплъщава всичко, което не е наред, когато фотографите си въобразят, че са творци и художници. Тя е вторична, неоригинална, сантиментална в заучения си романтизъм, и в резултат на това демонстрира отчайващо лош вкус. Тя изглежда като лъскав плакат, който бихте открили поставен в рамка в претенциозна хотелска стая.
"Phantom" е черно-бял кадър, заснет в Каньона на антилопата в Аризона. Фактът, че той е в черно-бяло, би трябвало да ни накара да се спрем за момент. Сега тази умишлена употреба на демоде стил може да е само носталгична и маниерна, "художествен" специален ефект. Всички имаме тази опция във фотографския си софтуер. И да, нашите снимки на Партенона от това лято изглеждаха ама наистина страхотно в черно-бяло.
Фотографията на Лик, естествено, е красива по един лъскаво-изгладен начин
Красотата обаче изглежда евтина, когато насочиш камерата си към мащабен природен феномен. Черно-бялото детайлно представяне на каньона наподобява скулптура само по себе си, а лъч светлина, проникващ в дълбините му, се превръща във фантома от заглавието.
Само че всъщност този лъч от светлина надолу е просто естествен аспект на Каньона на антилопата. Ако потърсите онлайн, ще откриете огромна гама от фотографии, които без изключение показват точно същото място с абсолютно идентичен лъч. И те не са по-малко ефектни от "Phantom". Фотографът не е добавил нищо ценно към това, което вече си е било налице. Google е пълен с "прекрасни" снимки на тази поразителна природна забележителност.
Очевидно някой е бил изключително глупав и разхитителен по отношение на парите си, бъркайки живописността с високо изкуство
Като цветна снимка без претенции за художественост, тя би била ценно регистриране на чудесата на природата. Вместо това тя тръгва с претенцията, че е нещо много повече; тя се стреми да бъде "изкуство". И именно тази показна "артистичност" я запраща в областта на фалша. Защото артистичните амбиции на тази фотография са невероятно вторични, имитиращи картини, създавани преди повече от век. Точно като първите "арт"-фотографи през викторианската епоха, Лик имитира класиците, за да изглежда класически.
"Phantom" се стреми към възвишеното, към усещането за благоговение, което изпитваме пред природата, описано от Едмънд Бърк през XVIII век и изведено до пищни висоти от художниците през XIX век. Особено добри примери в това отношение са американските художници като Фредерик Едуин Чърч и Албърт Бирщадт, които използват възвишен романтичен стил, за да изразят величието и поразителното въздействие на американската природа. По-късно Джорджия О'Кийфи добавя сюрреалистично спокойствие към иконографията на Запада. Режисьорите на филми, най-вече Джон Форд, са повлияни от американските художници-пейзажисти, когато представят Запада на екрана.
"Phantom" се появява след всички тези представяния на американските природни пейзажи в изкуството и мързеливо ги имитира
Тази фотография е очевидно клише: приятна за окото и мозъка, шаблонна, банална и неоригинална. Ако това е най-скъпата "художествена фотография" в историята, Господ да е на помощ на художествената фотография. Защото това кухо и претенциозно творение показва на света илюзията, която примамва всички нас, когато имаме успешен ден с добра камера - фантазията, че правенето на снимка е същото като създаването на произведение на изкуството.
