Дигиталното чудо в училищата на Швеция

За да станеш учител в начално училище в Стокхолм, не е нужно да си завършил програмиране. Когато 9-годишните ти възпитаници обаче попитат как да контролират с дистанционно управление перките на вятърна мелница от Lego, се налага да се върнеш в трети клас и да се опиташ да дешифрираш тайните на писането на код.

Подобни ситуации се случват всеки ден в училищата в цяла Швеция, откакто беше въведена дигиталната реформа на образователната система. Изправена пред тежка конкуренция от страна на САЩ и Китай, страната се надява, че новите курсове по програмиране и дигитална грамотност ще дадат предимство на младото поколение, пише "Политико"

Швеция се опитва да уцели джакпота в технологиите за втори път в историята си.

Преди близо 30 години властите в Стокхолм сложиха началото на мащабна национална програма за достъп до компютри и интернет. Това даде възможност дори на най-бедните шведи да се възползват от иначе скъпите дигитални инструменти, които по това време оставаха недостъпни за много хора в други страни.

Тази инвестиция допринесе за създаването на едно цяло поколение от технически грамотни млади хора, някои от които днес стоят зад гиганти като Spotify или King.com (компанията за разработване на онлайн игри, част от която е Candy Crush).

Сега обаче Швеция се изправя пред по-тежко предизвикателство: да не изгуби инерцията на успеха.

Политици, учители и образователни експерти от цял свят се сблъскват със същия проблем - как да подготвят съвременните ученици за дигиталния свят, в който технологиите от рода на изкуствения интелект ще се развиват с много по-бързи темпове, отколкото хората могат да наваксат.

Застъпниците на реформата твърдят, че засилването на дигиталните умения във всички направления на учебната програма (от часовете по физика и математика до гражданското обучение и вероучението) ще бъде от ключово значение за бъдещето на Швеция.

Други обаче се съмняват доколко самите училища в страната ще се справят с високите очаквания, които им се поставят.

Швеция влиза в тази кампания добре подготвена. Достъпът до високоскоростен интернет е широк, населението е образовано и в голямата си част - технически грамотно. Страната вече е известна като една от най-жизнените дигитални екосистеми. Нарежда се на трето място (след Сингапур и Финландия) в класацията "Индекс на мрежовата готовност" на Световния икономически форум.

Местните политици обаче не се задоволяват само с това. Те искат децата да бъдат не просто "готови" за дигиталната икономика, а да са една крачка пред връстниците си от останалите страни по света.

Това означава, че цялата образователна програма ще трябва да се промени, така че да даде приоритет на дигиталните умения - въвеждане на курсове по програмиране в часовете по математика и природни науки, обучение по онлайн-грамотност и критично мислене. Твърде малко допълнително финансиране е отпуснато за тази реформа в национален мащаб, макар че Стокхолм субсидира курсове по програмиране за близо 3500 учители.

Целта не е просто учениците да усвоят базисни умения по програмиране, но и да им се даде възможност да се ориентират сред фалшивата информация, разпространявана в социалните мрежи.

Кристиан Магнусон - директор в Националната агенция за образование - е главният архитект на реформата. Той е натоварен със задачата да изясни кои са уменията, от които следващото поколение ще има нужда за успеха си. Тези умения ще са толкова важни, колкото наизустяването на таблицата за умножение или научаването на чужд език.

Магнусон представя плана си на депутатите през 2016 г. Година по-късно той е одобрен, а от август е въведен като задължителна практика.

Както всяка политика в егалитаристка Швеция - реформата цели да даде на всички ученици равен достъп до дигиталните инструменти. Целта е да се запълни пропастта между напредналите и изоставащите. И това не е лесна задача.

Макар че Швеция се радва на един от най-високите стандарти на живот в световен мащаб, населението й от 9,9 милиона души е пръснато на територия от над 450 хиляди кв. км. Много от децата в по-слабо населените райони в севера са сравнително по-ограничени откъм пари и ресурси в сравнение с южните части на страната, особено тези в Стокхолм.

Децентрализираната образователна система на Швеция е формирана така, че тежестта за реформата се пада не върху националното правителство, а на местните власти, които страдат от недостиг на средства. Базовата техническа инфраструктура като високоскоростният интернет и достъпът до компютри (да не говорим за квалифицирани учители) не е равномерно разпределена в градовете на страната.

Различията се наблюдават дори между училищата в съседни населени места. Голяма част от реформата няма да бъде възможна без извънредни усилия от страна на директорите и учителите.

В същото време в Стокхолм има училища с доста добре развита база. Едно от тях разполага със специализирани класни стаи с високоскоростна Wi-Fi мрежа, над 30 iPad-а, два 3D принтера и двама IT-специалисти на пълен щат към учителския състав. Така децата имат възможност да работят сами с инструментите, които доскоро са преподавани само на теория.

Фокусът не пада само върху програмирането, а и върху критичното мислене, подобряването на езиковите способности, уменията за видео- и аудио-презентации, запис на подкасти, рисуване с помощта на таблетите, дори публикуването на авторски творби в обща онлайн-библиотека, в която всеки може да прочете написаното от съучениците си, да го съхрани или да напише ревю. Децата се учат дори и на това как да реагират при евентуални негативни коментари по начин, който дава реални примери за комплексни проблеми като дигиталната дезинформация и троленето.

Учителите целят да подготвят учениците за всички препятствия, които могат да се изправят пред тях в дигиталната среда. Проектите на учениците се гледат и споделят стотици хиляди пъти, като могат да се използват и от други училища с по-ограничени ресурси.

Дори за учителите в най-развитите учебни заведения образователната реформа е сериозно предизвикателство, което показва колко много спънки има по пътя на възпитатели с по-малък опит и финансиране.

Правителството отпусна минимално допълнително финансиране за задействане на програмата. Така самият училища се принудиха да преразпределят бюджетите си, за да преценят каква техника могат да си позволят да купят и кои от традиционните курсове ще трябва да се съкратят.

Тревогата на учителите е насочена и към подготовката на по-големите им ученици, които досега не са имали възможност да се възползват от задължителното дигитално обучение, но накрая също ще бъдат оценявани по способността си да програмират, да оценяват критично онлайн новини и др.

Голяма част от успеха на програмата зависи от отдадеността на учителите. Само един на всеки петима шведски учители по математика има познания по програмиране. Делът на специалистите по хуманитарни науки с квалификация в писането на код е още по-нисък.

Някои експерти се боят, че и без това претоварените учители нямат капацитета или желанието за още по-сериозни усилия, каквито ще са нужни за поддържането на конкурентно ниво на шведските ученици в дигиталното образование. Това може да подкопае опита на страната да запази мястото си сред световния технологичен елит.

За много от учителите тази "амбиция" е просто поредната тежест, която правителството хвърля върху гърба на системата. Смисълът на реформата обаче е дигиталните умения да се внедрят във всички предмети - не само в природонаучните, но и в езиковите и хуманитарни програми - така че технологиите да не се изолират в самостоятелен курс.

Новините

Най-четените